Младо момче се изгубило на летището и започнало да плаче, след като разбрало за грешката си в самолета, но никой не му обърнал внимание, докато една жена не предприела действия.
Лукас Адам бил дете на осем години, когато майка му Евелин му казала, че ще се присъединят към външното семейство за един ден в курорт.
Това беше чудесна възможност за Лукас, който само рядко беше виждал други членове на семейството. Поканата за участие в екскурзията е изпратена от майката на Лукас, Евелин.
Поканени са няколко братя и сестри, чичовци, лели, братовчеди и баби и дядовци и никой не отказва, не и когато Евелин разкрива, че мястото на почивката е Universal Orlando Resort.
Всички с нетърпение очакваха пътуването и се подготвиха подобаващо за него. Лукас беше още по-неспокоен заради очакването си, но в деня на заминаването стана много притеснен.
За да прикрие това, той тичаше в кръг около семейството си, докато говореше за нещата, които би искал да види, и нещата, които трябва да види. Шумните разговори, започнали сутринта, бързо умориха семейството на Лукас, докато всички седяха в микробуса, който ги отвеждаше към летището.
Те горещо се молеха той да се успокои, но Евелин на няколко пъти трябваше да прибегне до заплахи, за да го накара да млъкне, когато той не го правеше.
След дълго пътуване цялото семейство пристигна на летището и се премести в зоната за качване на самолета. Там те срещнаха море от хора, които също се опитваха да стигнат до различни места.
В хаоса Лукас направи грешка, като пусна ръката на майка си, и беше погълнат от тълпата хора. Когато разбра, че се е изгубил, той се поколеба малко, преди да изпадне в паника, и веднага видя семейството си да се движи към входа на самолета. Засрамен, че се е изгубил, Лукас замълча и се присъедини към тях без да издаде нито звук.
Стюардесата, която проверяваше хората, помисли, че Лукас е със семейството, на което току-що беше помахала, затова пусна и него. След като си намери удобно място, Лукас започна да се оглежда за семейството си.
Това не беше достатъчно, за да го накара да се притеснява, защото не за първи път пътуваше със самолет. Знаеше, че можеше да им бъде отредено място навсякъде в самолета.
Беше повече от щастлив, че е получил място до прозореца, а също така се чувстваше сигурен, че ако разкопчае коланите и се изправи, майка му със сигурност ще дойде при него, за да го накаже.
След известно време Лукас разкопча коланите и зачака майка му да се появи, но тя не се появи, затова той реши, че ще я потърси сам.
В продължение на няколко минути той се луташе из самолета, но никой не му обръщаше внимание, докато не се уплаши и не започна да плаче. Не можеше да разбере какво се случва.
Докато сълзите се търкаляха по бузите му, Лукас се разхождаше между редовете седалки, вглеждайки се в лицата, които се надяваше да го разпознаят. Но нито едно от тях не го позна.
“Изчезвай от лицето ми, момче” – изръмжа един нетърпелив мъж, което още повече изплаши разстроеното момче.
След няколко минути напразни опити Лукас се върна на мястото си до прозореца и започна да ридае тихо. Мъжът, който седеше до Лукас, го погледна и веднага насочи вниманието си към телефона, който държеше.
Лукас продължил да плаче, докато една жена не го забелязала. Тя беше човекът, когото Лукас първоначално беше объркал с майка си заради многото си деца. Той щеше да плаче сам през целия полет, ако жената не беше минала покрай него.
“Защо плачеш, миличък?” – попитала тя момчето, но не получила отговор от него, докато не помолила мъжа, който седял до него, да заеме нейното място, което било отпред, а тя да го замести.
В момента, в който тя седна, Лукас се отвори. “Не мога да намеря родителите си – каза той, а по лицето му се разляха пресни сълзи.
“Къде са?” – попита го тя, но той поклати глава, сякаш не знаеше.
“Помислих си, че сте майка ми, когато минахте със семейството си, затова ви последвах в самолета. Ти също отиваш във Флорида?” Лукас попита.
“Какво? Флорида?” Жената се засмя. “Ние отиваме в Калифорния…”
В този момент тя се опомни. Момчето се намираше в самолет, пътуващ за Калифорния, а родителите му сигурно се бяха присъединили към този, който се движеше към Флорида.
“О, Боже” – изсвири жената.
Междувременно самолетът, пътуващ за Флорида, беше задържан на летището, защото им липсваше един пътник – 8-годишният Лукас.
Майка му, която обвинявала себе си, ридаела безутешно, докато съпругът ѝ и другите мъже от семейството се опитвали да го разфасоват и претърсят летището.
Обратно в самолета, който се насочвал към Калифорния, жената нямала представа как да реши проблема, затова решила да се обърне към стюардеса.
След като описала ситуацията на стюардесата, тя казала на пилота на самолета, но тъй като били изминали известно разстояние, било решено, че ще се опитат да се свържат със семейството на момчето на летището.
Междувременно, след щателно претърсване на самолета, пътуващ за Флорида, се потвърждава, че момчето не е било никъде в самолета, което позволява той да излети, макар и без семейството на Лукас. Те останали на летището с надеждата да го открият.
Няколко часа по-късно ги посреща служител на летището с информация за местонахождението на момчето. “Той се е качил на грешния самолет”, казал им мъжът с облекчение.
Няколко часа по-късно цялото семейство се събрало с Лукас – майка му била особено щастлива, че синът ѝ се е върнал при нея в добро здраве.
На себе си тя обещала, че винаги ще слуша внимателно разказите на сина си и ще държи здраво ръката му, за да не се повтори тази ситуация.
