Кери не разполагаше с много пари, тъй като живееше с пенсията си. Но искаше да купи рокля за абитуриентския бал на внучката си Ан. В луксозния магазин продавачката Сандра я посреща, но не може да прикрие предразсъдъците си, тъй като Кери не прилича на редовните ѝ клиенти. Тя отблъсква Кери, но някой се намесва, за да ѝ помогне.
“Бабо, не ми пука за бала! Наистина. Искам просто да си остана вкъщи и да гледам филми с мама”, казва внучката на Кери, Ан, по телефона.
Кери ѝ се беше обадила, за да поговори за това, че наближава завършването ѝ на гимназията Strawberry Crest в Тампа, Флорида, а балът е точно зад ъгъла. Но по-възрастната жена се изненада, когато внучката ѝ я увери, че не иска да ходи. Тя твърдеше, че не се интересува от събитието, но Кери знаеше истината.
Дъщеря ѝ Лиза работела на минимална заплата, а Кери живеела само с пенсията си. Никой от тях нямаше достатъчно пари, за да купи на Ан подходяща рокля за бала. Осемнайсетгодишното момиче се чувствало смутено от това.
“Сигурна ли сте, че не искате да си тръгнете? Знаеш, че ходих на бала с дядо ти. Той ме покани изневиделица и няколко месеца по-късно се оженихме. Обичахме се до деня на смъртта му и все още ми липсва всеки ден. Абитуриентският бал може да промени живота ти – настоя Кери, а гласът ѝ беше весел, докато се опитваше да я убеди да отиде.
“Знам, бабо. Но все пак. Не искам да отида. Освен това нямам и дата, така че това няма значение. Слушай, трябва да отида да уча, остават ми още няколко изпита. Ще поговорим по-късно!” Ан каза и сложи слушалката твърде бързо за успокоение на Кери.
Затова по-възрастната жена реши нещо. Всеки месец тя спестяваше по малко от пенсията си, за да покрие разходите по погребението, така че Лиза да не се притеснява за нищо скъпо. Но в момента имаше нещо по-належащо.
Тя искала да купи рокля за внучката си. Анна я заслужаваше. Тя била блестящо дете, което работело усърдно в училище. Не беше нейна вина, че през повечето време живееха в бедност, и Кери щеше да я убеди да отиде на бала в прекрасна рокля.
На следващия ден тя отиде в търговския център и намери красив бутик, пълен с невероятни рокли. Влезе и очите ѝ се разшириха от блясъка. “Какво би искала Ан?” – попита се тя и докосна една рокля, която беше най-близо до нея.
“Здравейте! Името ми е Сандра. С какво мога да ви помогна… ъъъ… днес?” Към Кери се приближи една продавачка, но по някаква причина се препъна в думите си. Жената погледна Кери нагоре-надолу и устата ѝ се изкриви странно.
“Здравейте! Търся рокля за внучката си. Предстои й абитуриентски бал – обясни Кери и се усмихна на жената въпреки странното й поведение.
“Съжалявам. Това не е магазин за дрехи под наем. Тези рокли трябва да се купят изцяло – каза Сандра и свърза ръцете си.
Но Кери нямаше представа за какво говори тя. “Знам това. Но можете ли да ми покажете някои от най-популярните модели?”
“Ами, най-популярните са доста скъпи. Всъщност целият магазин може да не е във вашия ценови диапазон. Може би бихте могли да отидете в Target за него?” Сандра предложи и Кери най-накрая осъзна отношението на жената. Тя не смяташе, че Кери може да си позволи каквото и да било и не би трябвало да пазарува в този магазин.
Тя веднага се обиди, но не искаше да каже нищо и да предизвика сцена. Тя продължи да се разхожда из магазина, а Сандра я следваше. “Аз просто ще разгледам магазина, добре?” Кери каза, опитвайки се да отърве жената от гърба си.
“Слушай, в “Таргет” наистина можеш да си купиш хубави неща в твоя ценови диапазон. Това просто е прекалено много – продължи Сандра, като скръсти ръце. “Освен това имаме камери навсякъде. Няма да можеш да скриеш нищо в тази грозна стара чанта”.
Кери най-сетне се обърна с лице към грубата продавачка и очите ѝ се разшириха. Сандра ѝ се усмихна котешки, дръзвайки да направи нещо. Но тя никога не е била конфронтационен човек, затова се втурна да излиза от магазина, засрамена, а по лицето ѝ се стичаха сълзи.
Била точно пред търговския център, когато случайно изпуснала чантата си и по някаква причина това я накарало да се срине още повече. След като била унизена от жената, тя се разплакала силно, но нещо докоснало рамото ѝ.
“Госпожо. Добре ли сте? Мога ли да ви помогна с нещо?” – попита любезен мъжки глас и Кери вдигна глава, за да погледне младия полицай, който се опита да я накара да се изправи. Той се наведе, за да вземе чантата ѝ, и я дари с ослепителна усмивка.
“О, благодаря ви, офицере – каза Кери, грабна чантата и се успокои.
“Е, аз все още съм чирак. Само на 20 години съм, но съвсем скоро ще стана официален офицер – отвърна с чувство за хумор младият мъж. “Можеш ли да ми кажеш какво се случи?”
“Ами, това е малко глупаво…” – започна по-възрастната жена. Нещо в лицето му я караше да иска да говори за това. Докато тя довърши, той вече се мръщеше силно.
“Това е абсурдно! Как може един продавач да се отнася така с вас?” – каза той.
“Как се казвате, млади човече?”
“Джордж Мартинс” – отговори той и погледна към вратите на търговския център. “Вижте, моят ментор дойде тук за кафе. Но имаме време да си изберем рокля. Хайде да вървим!”
Кери искаше да откаже, но Джордж я повлече след себе си към луксозния бутик. Сандра я забеляза веднага.
“Мислех, че съм ти казала да напуснеш… о, офицер. Какво става?” Сандра попита, като промени тона си веднага щом видя полицая с Кери.
“Дойдохме тук за рокля и няма да си тръгнем без нея”, заяви Джордж и с жест даде знак на Кери да продължи да пазарува. Той също се оплака на мениджъра на Сандра, докато по-възрастната жена търсеше рокля.
След няколко минути тя най-накрая избра нещо красиво за бала и Джордж дори плати половината от него въпреки възраженията на Кери. Но тя не беше толкова скъпа, защото магазинът, който предлагаше, в крайна сметка им предложи отстъпка заради оплакването, което Джордж повдигна срещу тях. Чуха как управителят се скара на Сандра, докато си тръгваше.
Джордж придружава Кери от търговския център и се сбогува с нея. Но Кери не можеше да остави такъв прекрасен млад мъж да си отиде просто така. “Джордж, имаш ли някакви планове за този уикенд?” – попита тя, повдигайки лукаво вежди, а Джордж се засмя.
В нощта на бала Кери се появи в дома на Лиза, за да изненада внучката си с роклята в ръце. Разказаха ѝ колко жизненоважен е този ритуал на прехода за всеки млад човек и я облякоха.
В крайна сметка Ан беше щастлива и изглеждаше прекрасно. Но тя сви рамене, докато я снимаха. “Жалко, че нямам среща”, каза тя, като подреждаше роклята си срамежливо.
“Всъщност…” – изсумтя Кери и в този момент на вратата се позвъни.
Джордж беше точно отвън, облечен в красив смокинг, а в ръцете си държеше корсаж. По-възрастната жена се представи, обяснявайки какво се е случило в мола и колко мил е бил Джордж. Ан се смути, но прие корсажа и поканата за среща.
Те се забавлявали много на бала, а седем години по-късно тя и Джордж се оженили.
“Казах ти, че балът може да промени живота ви!” каза Кери, докато помагаше на Ан за сватбената ѝ рокля.
