Когато Амара се запознава с Тревор на концерт, тя най-накрая усеща, че е срещнала някого, който я прави щастлива и по-малко самотна. Но когато Тревор иска да се запознае с майка ѝ, Амара открива, че майка ѝ Фиона и Тревор имат общо минало.
На 29 години управлението на оживен ресторант и грижите за котката ми бяха моята реалност. Дните бяха изпълнени с хора, които поръчват любимите си ястия, и с капризни клиенти, които се оплакват от по-малко лед в напитките си или от размера на порциите. А нощите бяха изпълнени с игри с Джаспър, моята котка.
Това беше животът ми до един уикенд, когато промених нещата и си взех отпуск, за да отида на концерт с приятелките си.
Там се запознах с Тревор.
Исках да срещна някого от най-дълго време, защото преди да срещна Тревор, бях сама от няколко години.
“Ти не ставаш по-млада, Амара”, казваше майка ми Фиона в типичния си майчин език.
Естествено, в отговор щях да извърна очи и да ѝ се изсмея, но бях съгласна с всяка дума.
“Не казвам да се ожениш”, щеше да продължи тя в репетиционната си реч. “Просто искам да знам, че няма да си самотен, когато се прибереш у дома. Искам да кажа, че Джаспър може да направи само толкова много”.
Когато се запознах с Тревор, връзката ни беше незабавна – той беше човекът, когото винаги съм се надявал да намеря. Чувството му за хумор съперничеше на моето и ме караше да изпадам в пристъпи на смях. И Джаспър го обичаше.
“Начинът, по който те карат да се смееш, говори за това кои са те”, казваше майка ми.
Но тогава, няколко седмици след началото на връзката ни, Тревор ме хвана неподготвена.
“Наистина искам да се запозная с майка ти”, каза той, а очите му бяха искрени.
Колебаех се. Въпреки че ми харесваше накъде вървят нещата с Тревър, ми се струваше, че е твърде рано. Не бях на този етап, за да го заведа вкъщи и да го запозная с майка ми – да не говорим за брат ми.
“Не се ли движим прекалено бързо?” Отвърнах, опитвайки се да прикрия загрижеността си със смях.
Не можех да разбера защо се притеснявах от цялото това нещо. Тревор беше учтив, чаровен и винаги се отнасяше с най-голямо внимание към мен – но нещо ме изнервяше, че ще го заведа в дома на моето детство.
“Не, изобщо не – отвърна той, като отхвърли притеснението ми с усмивка. “Просто искам да те опозная по-добре, както и семейството ти.”
Гледах го как си играе с Джаспър, който попиваше цялото внимание.
Имаше смисъл. Изглежда, че Тревър е готов за дълъг път. Прекалено бързо или не, имаше само един начин да разбера дали той е правилният за мен. Трябваше да му позволя да се запознае с майка ми.
Обадих се на майка ми и ѝ казах, че Тревор иска да се запознае с нея. За моя изненада тя беше възхитена от идеята и веднага поиска да го покани у дома на вечеря.
“Ще бъде перфектно”, обеща тя.
Същата събота не бързах да се обличам, преди с Тревор да тръгнем към дома на майка ми. Той ми зададе стотина въпроса за нея, опитвайки се да си създаде представа за жената, която искаше да впечатли.
“Мислиш ли, че ще ме хареса?” – попита той нервно, държейки бутилка вино и букет, докато слизахме от колата.
Сега, когато това беше моментът, който чаках, бях развълнувана. Майка ми ме познаваше по-добре от всеки друг – ако Тревор беше добра партия за мен, тя щеше да разбере веднага. Ако не, вероятно щеше да ми го прошепне, когато миехме чиниите след вечеря.
Стояхме на вратата и чакахме мама да ни пусне да влезем.
Очаквах учтиви представяния и усмивка от нейна страна, когато види колко много се е старал Тревър. Вместо това имаше електрически заряд от признание и недоверие.
“Тревор, това наистина ли си ти?” – задъха се майка ми с висок глас.
Тревор, от друга страна, изглеждаше шокиран. Очите му бяха широко отворени, а челюстта му беше паднала.
“Госпожо Томпсън?” – каза той, като думите едва се откъснаха от устните му. “Наистина си ти!”
Стоях там, като зрител на собствената си веранда, наблюдавайки как се развива срещата им.
“Мамо, познаваш ли Тревор?” Попитах.
“О, Амара”, отвърна мама, а гласът ѝ натежа от емоции. “Разбира се, че познавам.”
Разказът се разви, като мама наля по чаша вино за всеки от нас.
“Преди години, точно преди да се родиш, бях доброволец в един дом за деца. Това беше част от обществения ми труд, когато събирах часовете си като съветник. Тревор беше едно от децата в първия дом, в който ме настаниха. Създадохме специална връзка, защото той беше много по-голям от другите деца.”
“Помогнах ти да раздадеш чиниите за вечерята, нали?” Тревор си спомни.
“Да, помогна!” Мама възкликна, завладяна от факта, че Тревор си спомня. “Но после ме назначиха на дългосрочна работа и трябваше да се преместя със сестра ми. Тогава с Тревор загубихме връзка. През годините винаги съм си мислела за теб, когато си играеше в жълтата надуваема къща през онази една Коледа”.
“Винаги съм се чудил защо не се върна”, каза той. “Ти беше много по-млада от повечето хора, които се включиха като доброволци, но в теб имаше такъв майчински инстинкт – щях да се възползвам от възможността да дойда с теб!”
Докато подреждах масата, майка ми попита Тревор за живота му между тогава и сега.
“Скоро след това ме осиновиха”, каза той. “Страхотни родители. Изпратиха ме в интернат, но това беше добър опит. То ми даде много възможности.”
Майка ми се вкопчи в думите на Тревор и знаех, че й носи истинска радост да го види толкова добре утвърден в кариерата си на софтуерен разработчик.
Вечерята на мама беше хит, а Тревор се наслади на домашно приготвената храна – той дори предпочете да измие чиниите след това.
По-късно, докато пътувахме обратно към моето жилище, Тревор говореше за майка ми, сякаш цял живот е чакал да я види отново.
“Но това беше само бонусът, Амара”, каза той. “Тази Фиона Томпсън се оказа твоята майка. Просто наистина исках да знам повече за теб и за хората, които са важни за теб”.
Вечерта беше напомняне за това колко непредсказуем е животът – и колко свързани сме всички ние.
Мама обожава Тревор и вече се надява децата ни да имат неговите очи. Но ние с Тревор решихме да не бързаме и да видим накъде ще тръгнат нещата. Намерихме нещо рядко срещано – някакво общо минало и новооткрито семейство, в което Тревор се вмъкна с лекота.
