Полицай остава онемял, след като забелязва дете, шофиращо кола на главния градски път. Той задържа момчето, докато не разбира защо изведнъж е решило да се качи зад волана без книжка.
Мейси беше самотна майка на 12-годишно момче на име Джими. Когато Джими беше на 8, баща му ги напусна заради друга жена и никога повече не се появи.
След сърцераздирателния инцидент винаги бяха само Мейси и Джими. Мейси винаги се заричаше да поставя Джими на първо място, така че винаги, когато не работеше, прекарваше цялото си време с него.
Всеки уикенд Мейси и Джими отиваха на приключения. Те ходеха до плажове, разхождаха се по природни пътеки, забавляваха се с водни дейности в езера и каквото друго измислят, за да се насладят на времето си заедно.
Един конкретен уикенд те решиха да отидат от Калифорния до Невада. Те отидоха на къмпинг в Националната защитена зона Red Rock Canyon, където се разходиха и направиха снимки около живописното място.
Докато се прибираха към дома, Мейси внезапно спря колата отстрани на пътя.
— Чакай малко, скъпи. Не се чувствам добре. — призна тя.
Преди Джими дори да успее да отговори, той забеляза, че Мейси се отпусна настрани на седалката си, губейки съзнание.
— Мамо! — извика той. — Мамо! Добре ли си? — каза той и я разтърси, за да я събуди. — Събуди се, мамо! — извика момчето, после посегна към бутилката с вода до него и я наплиска с вода.
Когато майка му не се събуди, Джими се огледа за близки заведения, но всичко, което можеше да види, беше пустинята. Бяха някъде по средата на Невада. Нямаше приближаващи коли, затова той размисли бързо.
Джими понечи да дръпне майка си към задната седалка, за да може да седне зад волана. Той нямаше шофьорска книжка и беше шофирал само веднъж в живота си, но се притесняваше, че майка му няма да оживее, ако останат насред нищото.
12-годишното дете включи GPS-а и потърси най-близката болница, на десет минути с кола от мястото, където бяха. Настъпи газта и въздъхна с облекчение, когато започна да вижда сгради да изскачат отляво и отдясно, сигнализирайки, че вече са близо до самия град.
Щом стигна до един от главните пътища обаче, патрулка тръгна да го преследва.
— Спрете колата отстрани на пътя! — каза полицаят по мегафона си.
Сърцето на Джими започна да бие. Знаеше, че е в беда. Той бавно спря колата до бордюра и изчака полицаите да се приближат до него.
— Момче, какво, за бога, си мислеше? — попита един от полицаите. — Определено си твърде млад, за да шофираш. Какво става тук?
— Съжалявам, полицай Уинстън! — каза Джими, като погледна табелката с името. — Карам майка си, която е в безсъзнание, до болницата! Прибирахме се към вкъщи от Невада, когато внезапно спря колата отстрани на пътя, защото й прилоша.
— Тя загуби съзнание веднага след това. Нямах друг избор, освен да я закарам. Страхувах се, че няма да оживее. — каза Джими, почти плачейки, докато гледаше майка си.
Полицаят погледна Джими, сякаш да провери дали казва истината или не, но после погледна към задната седалка и осъзна, че там наистина има припаднала жена.
— Върви да седнеш на пътническата седалка. Ще те закарам до болницата. — каза той, махвайки на Джими да се приближи.
Но неговият партньор в патрулката се противопостави.
— Хайде, човече. Това момче не спазва закона! Трябваше да се обади на 911 и да ги изчака да дойдат, вместо да кара. Трябва да конфискуваме тази кола и да арестуваме момчето. — аргументира се той.
— Тук говорим за живот! Виж я. Тя става все по-бледа с всяка секунда! Трябва бързо да стигне до болницата! — отвърна полицай Уинстън.
— Ще те уволнят! Всичко трябва да е по закон. Положили сме клетва. Не помниш ли? – попита го партньорът му.
— Може би ще ме уволнят, но животът ми няма да свърши с това да бъда полицай. Животът на тази жена може да свърши днес, ако не стигне до болницата. Положих клетва да защитавам общността, на която служа. Искам това момче да има шанс да израсне с майка си, дори това да е последното нещо, което правя като полицай. — заяви полицай Уинстън.
Полицай Уинстън седна зад волана и закара Джими и Мейси в болницата. Когато стигнаха там, Мейси бързо беше откарана в спешното отделение, където полицай Уинстън помогна на Джими, като говори с лекарите.
След като направиха някои тестове, беше разкрито, че Мейси е претърпяла мозъчна аневризма.
— За щастие сте успели да я докарате в болницата, преди аневризмата да се спука. Ако бяхте закъснели с 10 минути, щеше да е предизвикателство да я спасим. — каза им лекарят.
Джими беше преизпълнен с емоции, когато чу това. Изпита облекчение, че се е доверил на инстинкта си, като седна зад волана, и започна да плаче.
— Благодаря ви, полицай Уинстън! Ако не бяхте вие, щях да остана сирак. — каза му той.
Полицай Уинстън се радваше, че може да помогне на бедното момче и майка му. Той не осъзнаваше, че в историята има нещо повече и че Джими е дете на самотен родител.
Докато Мейси се възстановяваше в болницата, полицай Уинстън пое отговорността за Джими. Той се погрижи за него, както и двамата с Мейси да имат всичко необходимо.
След няколко седмици Мейси се възстанови напълно. Беше благодарна на полицай Уинстън, че се погрижи за Джими в нейно отсъствие и че я е закарал до болницата. И веднага щом я освободиха, тя каза добра дума за полицай Уинстън в неговия полицейски участък. Той не само беше похвален за героизма си, но беше и повишен.
Междувременно Мейси и Джими останаха добри приятели с полицай Уинстън, който запозна майката и сина със семейството си, така че те имаха повече хора, с които да излизат през свободното си време.
