Млад полицай всява хаос в полицейското управление и става за смях сред колегите си, откакто е постъпил на работа. Един ден тромавата му съдба се преобръща, когато той посещава къщата на „изчезнала“ възрастна дама и чува морзова азбука зад вратата й.
Беше ярка слънчева сутрин за полицейското управление, когато Джаред, или както би го идентифицирала новооткритата му длъжност, полицай Джаред, влезе в полицейския участък в чиста, спретната униформа и чаша димящо кафе в ръце.
Днес щеше да бъде невероятен ден. Джаред нямаше да прави грешки и нямаше да приеме лично критиките на колегата си.
— Вижте, Джаред Разрушителя! Какво ще разбиваш днес, а, Джаред? — извика някой след него. Младежът не се притесни. Той спокойно се настани на скърцащия стол на работното си бюро и включи монитора на компютъра си. Но както може би вече се досещате, съдбата на Джаред винаги е била смущаваща за него в най-неподходящите моменти.
— По дяволите! О, не, не! Господи! — извика той минути по-късно, като по невнимание събори чашата с кафе върху папките по делото, които лежаха на бюрото.
Колегите на Джаред избухнаха в смях и не можаха да се наситят на подигравките. Горкият Джаред отново беше тормозен. Той се забърза да избърше бюрото и когато хвърли изцапаните с кафе хартиени кърпички в кофата за боклук, в очите му бликнаха със сълзи. Не така си представяше живота си като полицай…
Покойният баща на Джаред също беше в полицията и той бе възпитал в него ценността да защитава и служи на страната. Като дете Джаред се обличаше в голямата полицейска униформа и шапката на баща си и се възхищаваше в огледалото.
— Татко! Виж, и аз ще стана полицай като теб! — казваше на баща си.
И бащата на Джаред се усмихваше, уверявайки го, че ще го направи.
— В това няма съмнение, млади човече! Един ден от теб ще стане смел офицер! — отговаряше той.
Но думите му се оказаха верни само отчасти. Джаред наистина стана полицай, но не беше смел. Той беше несигурен млад полицай, който наскоро се присъедини към полицията.
Неговите колеги често казваха, че е по-добре да работи в бакалия, но Джаред беше решен да им докаже, че грешат. Все пак мечтаеше да стане полицай като баща си. За съжаление, колкото повече се опитваше да се докаже, толкова повече се проваляше и имаше проблеми.
Веднъж той сложи белезници на млад тийнейджър, преследващ по-възрастна дама, като го обърка с крадец, който се опитва да открадне скъпата й чанта. Когато по-възрастната дама го забеляза да арестува хлапето, тя се нахвърли върху него, като агресивно мушкаше и въртеше бастуна си в корема му и го удари с дамската си чанта.
— Ох! — извика Джаред.
— Той ми е племенник! — изръмжа тя. — Разкарай се!
Друг път Джаред арестува мъж за „счупване“ на ключалката на съседа му и се оказа, че съседът го е помолил да го направи и да измъкне котето им, след като случайно го е заключил вътре.
Това е бъркотията, която Джаред беше създал, откакто се беше присъедини към участъка. И така, докато колегите му работеха по сериозни случаи, той търсеше изчезнали котки и кучета и помагаше на възрастни жители в града да опазят боклука си от миещи мечки.
Докато Джаред се връщаше към бюрото си от кофата за боклук, той се замисли дали е създаден за полицай. Какво беше постигнал от първия ден на присъединяването си към службата? В крайна сметка нищо забележително.
Внезапно телефонът иззвъня и изтръгна Джаред от депресивните му мисли за кариерата му.
Старши офицер Уест отговори на телефона както обикновено.
— Да? Добре, хм. Сигурен ли сте? Ще изпратим някой да я провери. Добре, добре, добре. Благодаря.
— О, Джаред! — Полицай Уест извика и Джаред се обърна с лице към него. — Има една дама… госпожа Барера. Оказва се, че съседите й не са я виждали от три дни. Те предполагат, че е изчезнала, въпреки че почти не са я виждали да излиза от къщата. Би ли имал нещо против да придружиш Райън и да проверите?
Джаред се усмихна и избърса сълзите си.
— Изобщо нямам нищо против! — възкликна той. Всъщност очакваше с нетърпение първия си случай, включващ човек! Без котки, кучета или миещи мечки, които изхвърлят боклука този път!
— На колко години е тя? — попита полицай Райън.
— 78, доколкото си спомням. — каза полицай Уест, вперил очи в компютъра си. — Възрастна дама. Изглежда живее сама.
— Мисля, че знам… — започна Джаред, но полицай Райън го прекъсна.
— Ах, нали ги знаете тези стари хора! Сигурно е спала в мазето си или нещо подобно и не е чула звънеца на вратата. Виждали сме подобни случаи и преди, нали? Хайде, Уест! Излезе друг важен случай и имам нужда от теб. Изпрати този глупак сам. — каза той, сочейки Джаред. — Не че той прави нещо полезно.
— Всъщност нейният район попада под твой надзор; следователно ти и Джаред излизате заедно. — заяви полицай Уест, вдигайки студения си поглед от екрана на компютъра към полицай Райън.
— Виж, — обясни полицай Уест, — аз съм старши и никога не ви командвам, но тази жена, която ми се обади, изглеждаше напрегната и каза, че обикновено виждат г-жа Барера да полива растенията в градината си. Не го е правила от три дни и не отваря вратата. И съседите съобщиха, че чуват необичайни удари и движения в къщата.
— Добре, както и да е! — Полицай Райън завъртя очи, когато се изправи, грабна полицейската си шапка и излезе от участъка.
— Успех, Джаред. Моля, дръж ме в течение! — каза полицай Уест, когато Джаред се втурна след полицай Райън.
След това двaмата отидоха с колата до къщата на възрастната г-жа Барера, която имаше широка морава, бели огради и прекрасна веранда.
— Тази дама се е обаждала няколко пъти в участъка. — тихо каза Джаред, гледайки през прозореца на колата към къщата.
— Какво?
— Аз… познавам я. — каза Джаред, докато се обръщаше към полицай Райън. — Тази жена, която ни се обади… веднъж ни помоли да намерим изгубената й котка, но котката просто дебнеше в храстите. Намерих котката. Дни по-късно тя отново избяга и този път отново я намерих в храстите… мъртва.
— За бога, Джаред, ще седиш тук цял ден и ще разказваш истории, или ще отидеш да провериш тази възрастна дама? Наистина се надявам да не доживееш до 78! Ще бъдеш също толкова отвратителен, колкото тази възрастна жена! — Полицай Райън измърмори. — Не продължавай да ме зяпаш! Слез долу и провери дали е добре!
— Не се ли присъединяваш за мен? — попита той и всичко, което получи в отговор, бяха неприятните думи на полицай Райън за това, че не заслужава да бъде полицай. Унил, Джаред отиде да провери сам г-жа Барера.
Първо почука на вратата на съседката, която се обади в участъка и изрази притеснение за по-възрастната дама. Тя каза, че г-жа Барера никога не е пропуснала нито една църковна служба, но онази неделя не се е появила в църквата и не е поливала растенията в градината си от този ден.
Докато Джаред се изкачваше по стълбите към предната веранда на къщата на г-жа Барера, той се огледа. Изглеждаше, че всичко е наред. Всичко беше на мястото си и лампите в къщата светеха, което показваше, че къщата не е празна. Джаред позвъни и почука на вратата.
— Г-жо Барера? Там ли сте? — попита той. — Аз съм полицай Джаред. Веднъж спасих котето на съседката ви!
Нямаше отговор.
— Вижте, госпожо Барера, ако не отговорите, ще трябва да разбия вратата! — извика той. — Има ли друг начин да влезем в къщата?
Внезапно Джаред чу слабо тупване. Долепи ухо до вратата и чу няколко такива слаби удара. Нещо не беше наред.
— Г-жо Барера, вие ли сте? — попита той и отново се чу тропот.
Джаред знаеше какво да прави.
— Добре, г-жо Барера, ще си поиграем малко, става ли? Просто почукайте или знаете, направете тупкането, ако ме чувате.
Чу се тропот.
— Добре, добре. Много добре. Сега… в беда ли сте?
Чу се нов тропот. Но преди Джаред да успее да зададе нов въпрос, се чуха няколко удара и дращене, сякаш някой влачеше нещо по пода.
— Какво е това? — запита се Джаред. Той се вслуша напрегнато и веждите му се извиха, когато осъзна какво представлява.
— Госпожо Барера! — извика той. — Това морзов код ли е? Използвате ли ударите като точки и драскането като тирета?
Чу се тропот.
— Бинго! — извика Джаред. — Добре, г-жо Барера, сега това, което ще направите, е да повторите модела от самото начало, става ли? Имам кърпичка в джоба си и… — той набързо извади кърпичка и химикал, — И ще го запиша, става ли?
Джаред даде на мисис Барера някои инструкции и написа точките и тиретата, които тя се опитваше да посочи. Сърцето му се ускори, когато погледна хартиената кърпичка, след като приключи с писането.
“Помощ!” беше това, което г-жа Барера се опитваше да каже. Тя беше в опасност!
Джаред веднага се обади на полицай Райън за помощ, но старшият полицай не беше готов да го изслуша.
— Колко време ти отнема да провериш човек, а? Нов проблем ли създаде? Защо винаги имаш проблеми, Джаред? И така, какво точно е този път? Дали е котка, мишка, куче, или миеща мечка в мазето й, издаваща онези странни звуци, които съседите чуват?
— Полицай Райън! — каза Джаред с треперещ глас. — Г-жа Барера е в опасност! Тя… тя моли за помощ с морзовата азбука и…
— Морзов код? — той се засмя. — Хлапе, халюцинираш ли? Твърде малък си за такива проблеми с паметта! Мислиш ли, че възрастна дама като нея би използвала морзов код?
— Кълна се в Бога! Имам нужда от помощ, за да разбия вратата й. Викам парамедиците. Притеснявам се защо тя не може да говори! — Джаред просто затвори и набра парамедиците.
— Той току-що затвори ли ми? — Полицай Райън изскочи от патрула си и се затича по стълбите към къщата на г-жа Барера, разярен. Вероятно щеше да каже още няколко нараняващи неща на Джаред, ако той не беше задал допълнителни въпроси на г-жа Барера и не беше получил отговори с глухи удари, преди звуците да спрат.
— По дяволите, трябва да побързаме! Трябва да разбием вратата! — Полицай Райън се осъзна.
Когато двамата полицаи разбиха вратата на г-жа Барера, те я намериха в безсъзнание в средата на хола, със стария й бастун до нея.
— Тя вероятно е чукала с бастуна си. — предположи Джаред. Полицай Райън се срамуваше, че се е съмнявал в Джаред. За щастие парамедиците пристигнаха на място точно навреме и г-жа Барера беше откарана в болницата.
Лекарите казаха, че ако бяха чакали още, за да я доведат в болницата, резултатите можеше да са катастрофални. Г-жа Барера беше счупила бедрото си преди няколко дни и беше толкова слаба, че дори не можеше да стане.
От болката тя едва можеше да говори, а тъй като вратата беше извън обсега й, не можеше да отвори. За щастие, тя знаеше морзов код и можеше да го направи с бастуна си. Но докато разбият вратата й, силите й се изчерпаха и тя припадна.
Джаред реши да посети г-жа Барера и беше изненадан, когато се натъкна на началника на държавното полицейско управление, който също беше при нея. Най-много го изненада, когато старшият офицер се приближи до него и се ръкува с него.
— Благодаря ви, че спасихте майката на покойния ми колега, офицер! — каза той. — Сигурно сте виждали снимката на полицай Барера в нашето полицейско управление. — добави той, като видя озадаченото изражение на Джаред. Джаред кимна.
— Полицай Барера пожертва живота си при изпълнение на дълга си. Г-жа Барера живее сама след смъртта му и никой от членовете на семейството й не я е посещавал. Тя е майката на покойния полицай Барера.
— Чувствам се ужасно. И аз не успях да я проверявам често. Но днес ни накарахте да се гордеем. Вие спасихте живота й. Благодаря ви. — добави той и бузите на Джаред се изчервиха.
— Просто си свърших работата, сър. — учтиво каза Джаред.
— Покойният ти баща ще се гордее с теб, Джаред. — внезапно каза началникът на полицията. — Познавах го! Синът му последва стъпките му и стана добър офицер, какъвто винаги е искал. Продължавай все така, полицай Джаред!
Джаред почти се просълзи. Той никога не е предполагал, че ще получи такава похвала или медал за постъпката си седмица по-късно.
След като г-жа Барера беше изписана от болницата, Джаред я посети един ден и беше изненадан да намери началника на полицейското управление там. Отново!
Джаред не подозираше, че шефът на полицията ще разкрие нещо, което ще го шокира.
— Господине, не очаквах да ви видя тук! — каза Джаред и неговият старши не можа да го погледне в очите.
Тогава той разкри на Джаред, че е племенник на г-жа Барера и се срамува, че не я посещава често.
— Ти някак ми отвори очите, Джаред. Отлагах да я посетя заради работата си. След случилото се разбрах, че можех да я загубя. Искам да й се реванширам и да я посещавам по-често.
Джаред се чувстваше ужасно заради г-жа Барера и започна да я посещава от време на време, да й носи храна и да й помага в къщата. Понякога се присъединяваше към своя старши и с течение на времето те станаха приятели.
По време на едно от посещенията им г-жа Барера разкри, че покойният й син я е научил на морзовата азбука, което спаси живота й и обърна кариерата на Джаред.
След инцидента всички в отдела похвалиха храбростта му и започнаха да се възхищават и оценяват смелият и уверен полицай, който Джаред е сега. Той вече не беше обект на подигравки и наистина накара покойния си баща да се гордее.
