Един ден полицай свършва работа по-рано и решава да посети изненадващо майка си. Когато влязъл в къщата, разбрал, че нея я няма. Вместо това намерил непознат мъж да спи в спалнята й.
Г-жа Сътън седна на дивана в хола си и погали коляното си, след като вълна от пулсираща болка я принуди да забави. Преди няколко минути тя стоеше на пръсти, докато почистваше монтирания шкаф в кухнята си, когато дясното коляно започна да я боли.
Тя живееше сама в къщата си, където смехът на сина й ехтеше преди десетилетия, когато беше на училище. Сега единственото й дете, Луис, работеше като полицай. Никога не му оставаше време да посети самотната си майка или да й се обади да я попита как е.
След като съпругът на г-жа Сътън почина преди 5 години, тя нямаше друг избор, освен да живее сама в малката си къща. От ремонт на къщата до пазаруване на хранителни стоки, по-възрастната жена се беше научила да прави всичко самостоятелно. Тя никога не беше молила никого за помощ, дори Луис.
Сега обаче г-жа Сътън чувстваше, че застаряващото й тяло не й позволява да живее самостоятелно. Болките в коленете започнаха да я притесняват, докато вършеше прости домакински задължения. Беше време да помоли сина си за помощ, но беше сигурна, че той няма да си направи труда да я посети. Чувстваше се тъжна всеки път, когато Луис отказваше да я види, но също така се чувстваше облекчена, знаейки, че той обича работата си и е доволен от живота си.
Един ден г-жа Сътън излизаше от дома си, за да отиде до магазина. Тя излезе от къщата си, облечена в плетения си пуловер, и пъхна ключа в ключалката на входната врата. Завъртя ключа, надявайки се, че ще заключи, но ключът не помръдна.
Наведе се напред и се опита отново да заключи вратата, но безуспешно.
— Изглежда, че ключалката на вратата не работи. — каза тя. — Какво трябва да направя сега?
Вместо да тръгне към супермаркета, г-жа Сътън влезе в дома си и свали палтото си. След това извади телефона от чантата си и потърси номера на Луис в телефонния указател.
Тя присви очи, докато търсеше името на сина си и притисна телефона до ухото си, чакайки Луис да отговори на обаждането й.
— Здравей, мамо! — каза Луис.
— Здравей, скъпи! Надявам се, че не си зает. — отвърна извинително г-жа Сътън.
— В момента съм в полицейския участък и работя по критичен случай. — строго отвърна Луис.
— О — г-жа Сътън си пое дълбоко въздух. — Ключалката на входната ми врата е развалена, Луи. Мислех, че можеш да минеш да я поправиш по-късно днес. Възможно ли е…
— Не, мамо! Не мога да те посетя днес. Ще остана в полицейското управление до полунощ.
— Но, скъпи, можеш ли да изпратиш някой друг да поправи ключалката?
— Мамо, ще говорим по-късно. Не мисля, че ще мога да изпратя никого при теб.
— Но аз си мислех… — Луис прекрати разговора, преди г-жа Сътън да успее да завърши изречението си. Тя погледна екрана на телефона си и поклати глава разочаровано. — Това момче никога няма време за майка си! Ще трябва да търся решение сама. — каза тя, преди да се отправи към входната врата.
Няколко дни по-късно г-жа Сътън подреждаше гардероба си, когато вратата на шкафа й внезапно се разхлаби. Тя дръпна вратата, за да отвори шкафа, но долната панта се откачи и дървената врата едва висеше.
— О, не! — Г-жа Сътън ахна и бутна вратата назад, за да не падне. Тъй като леглото й беше точно до гардероба, тя се страхуваше, че вратата ще падне върху нея, докато спи.
— Трябва да се обадя на Луис, за да оправи това! — каза г-жа Сътън, докато набираше номера на сина си.
— Здравей, мамо! — Луис отговори на обаждането.
— Луис! Имам нужда от помощта ти! — отвърна мисис Сътън с треперещ глас.
— Какво стана? Всичко наред ли е?
— Вратата на гардероба ще падне всеки момент и аз се страхувам. Ами ако падне върху мен, докато спя? Знаеш колко е тежка. Можеш ли да я поправиш, Луис? Моля те?
— Мамо, не мога да дойда при теб тази вечер, но ще те посетя утре. Обещавам.
— Утре?
— Да, мамо. Днес работя по друг случай.
— Добре. — г-жа Сътън си пое дълбоко въздух. — Ще те чакам.
На следващия ден г-жа Сътън приготви любимите закуски на сина си, защото очакваше той да я посети вечерта. Тя извади най-добрите подноси за сервиране от своя шкаф с порцелан.
“Той ще е тук всеки момент”, помисли си тя. Не подозираше, че Луис никога не е възнамерявал да я посети. Тя чака 4 часа, но от него нямаше и следа.
Изтощена след чакането на Луис, г-жа Сътън набра номера му, но той не отговори на нито едно от нейните обаждания.
— Защо винаги прави това с мен? — учуди се тя.
— Ауу! — Г-жа Сътън изкрещя от болка няколко дни по-късно, когато повредената врата падна и я удари в коленете. Тя вдигна тежката врата от коленете си и изкрещя отново.
След като се събра, по-възрастната дама се изправи и потърси телефона си.
— Трябва да поправя това възможно най-скоро! — каза тя.
Набра номера на Луис и го изчака да отговори.
— Здравей, мамо! — каза Луис.
— Луис! — извика тя от болка. — Вратата на гардероба падна на коляното ми и едвам мога да ходя сега! Много ме боли. Моля те, ела и го поправи, скъпи. Моля те!
— Добре, добре. — отвърна Луис. — Успокой се, мамо. Ще я оправя през уикенда, обещавам!
— По-добре спази обещанието си този път, Луис. — каза г-жа Сътън, преди да затвори.
Следващия петък Луис свърши работа по-рано и реши да посети майка си вечерта. Тя обаче не беше там, когато стигна до дома й.
Тъй като имаше дубликат на ключовете от къщата й, той отвори и влезе.
— Нека видя кой гардероб трябва да се поправи. — помисли си Луис, преди да се отправи към спалнята на майка си.
Той обаче замръзна, когато отвори вратата на спалнята. Той видя възрастен мъж да спи на леглото на г-жа Сътън.
— Кой си ти? — извика Луис.
— Хей! Аз съм Майкъл. — събуди се непознатият и присви очи, докато гледаше Луис.
— Майкъл? Знам кой си! — каза Луис. — Пратих те в затвора за кражба в аптека!
Луис арестува Майкъл в аптека преди 2 години, след като собственикът го хвана да краде. Луис пое неговия случай и се погрижи по-възрастния мъж да бъде осъден на затвор.
Когато полицаите отведоха Майкъл до затворническия микробус, той извика силно името на Луис и каза:
— Ще отнема най-ценното нещо в живота ти! Само чакай и гледай!
— Какво правиш тук? — попита Луис Майкъл, който все още седеше на леглото на г-жа Сътън. — Къде е майка ми?
— Твоята майка? — Майкъл погледна Луис объркан.
— Г-жа Сътън е моя майка, а ти си в нейната спалня! — извика Луис. — Кажи ми истината, преди да се обадя на екипа си и да те върна обратно в затвора!
— Хей, дойдох тук само да поправя вратата на гардероба! Майка ти ме вика за ремонт на къщата. — каза Майкъл.
— Не ме лъжи, Майкъл! — Луис го предупреди.
— Казвам истината. Моля те, не викайте повече полицаи! — помоли се възрастният мъж.
Изведнъж Луис чу входната врата да се отключва и видя майка си да влиза в къщата.
— Мамо! Къде беше? — попита я той притеснено.
— О, Луис! Не те очаквах, скъпи. — каза г-жа Сътън. — Бях в магазина за хранителни стоки.
— Какво прави Майкъл в спалнята ти?
— Той ми е приятел, Луис! Помолих го да остане, защото исках да му приготвя вечеря.
— Но откъде го познаваш?
„Той ми помага да ремонтирам нещата в къщата. Поправи ключалката на вратата и вратата на гардероба ми, Луис. Той е супер талантлив!
Луис се намръщи, след като чу отговора на майка си.
— Как го намерих? Сам ли се свърза с теб? — попита разтревоженият син.
— Помниш ли госпожа Роналд? Тя живее надолу по улицата. — попита госпожа Сътън.
— Да — кимна Луис.
— Тя ми каза, че Майкъл наскоро се е преместил в нашия квартал и си търси работа. Веднага се свързах с него, когато научих, че преди това е работил като строител и е доста запознат с ремонта на къщи.
— Но ти дори не го познаваш, мамо!
— Майкъл беше работил за много от нашите съседи, преди да го наема, Луис. — увери г-жа Сътън сина си. — Няма нужда да се тревожиж за него.
След това по-възрастната дама влезе в кухнята си и започна да приготвя вечерята.
— Сега, когато си тук, моля те, не си тръгвай, без да си вечерял, Луис.
Няколко минути по-късно г-жа Сътън сервира вечерята на Луис и Майкъл и седна с тях на масата за вечеря.
— Луис, има нещо, което исках да ти кажа. — каза тя.
— Разбира се, мамо — отвърна Луис. — Какво е?
— Майкъл и аз… Ние сме заедно. — погледна към земята и се усмихна г-жа Сътън. — Той ми е гадже.
Луис спря по средата, докато отхапваше от пастата, която майка му беше приготвила. Очите му се разшириха и той погледна Майкъл, преди да се обърне към г-жа Сътън.
— Какво??
— Да. Вярно е, скъпи. — усмихна се г-жа Сътън.
Луис не каза нищо на майка си. Той изчака Майкъл да си тръгне, преди да разкаже на майка си за миналото на нейния приятел.
— Мамо, знаеш ли, че Майкъл е бивш затворник? — попита Луис майка си. — Той беше в затвора 2 години. Хванах го да краде в аптека.
— Какво? — Г-жа Сътън не можеше да повярва на ушите си. — Той никога не ми е казвал за това. Той просто каза, че е бил строител.
— Повярвай ми, мамо — каза Луис. — Трябва да се отървеш от него.
Тъй като Луис често пренебрегваше обажданията и съобщенията й, г-жа Сътън смяташе, че това е неговият опит да я накара да се почувства самотна. Тя помислила, че синът й лъже и решила да се изправи срещу приятеля си на следващия ден.
— Исках да говоря с теб за нещо важно, Майкъл. — каза г-жа Сътън на приятеля си. — Бил ли си някога в затвора?
Майкъл погледна краката си и кимна.
— Вярно е — каза той. — Знаех, че синът ти ще ти каже, че ме е арестувал преди 2 години.
Г-жа Сътън се почувства предадена, защото смяташе, че приятелят й й е разказал всичко за миналото си. Винаги си е мислила, че може да му се довери, но вече не беше така. И нямаше намерение да му даде втори шанс.
— Не искам да съм с теб, Майкъл. — каза тя строго. — Моля напусни.
— Но аз вече не съм същият човек, скъпа. — каза Майкъл. — Обичам те!
— Не искам да слушам лъжите ти! Моля, напусни. — посочи г-жа Сътън към вратата.
По-късно същата вечер г-жа Сътън се обади на Луис и му каза, че се е отървала от Майкъл. Тя благодари на сина си, че я е информирал за миналото му и се извини, че не му се е доверила по-рано.
Междувременно Луис се почувства облекчен, че майка му не поддържа връзка с бившия затворник. За да отпразнува малкото си постижение, той отиде в местната кръчма този уикенд, без да подозира, че ще стане свидетел на нещо странно.
Вътре той видя Майкъл да седи на бара с глава, отпусната върху него. Изглеждаше, че плаче, така че Луис последва инстинкта си и се приближи до него, за да го попита какво се е случило.
— Наистина обичам майка ти, Луис! — извика Майкъл. — Не съм този, за когото ме мислиш.
— О, моля те! Не искам да слушам лъжите ти! — Луис завъртя очи.
— Знаеш ли защо откраднах лекарства в аптеката преди две години?
— Защо?
— Тези лекарства бяха за умиращата ми жена. Нямах пари да купя лекарства, така че кражбата им беше единственият начин да я спася. — Майкъл изтри сълза от бузата си. — Но не успях да я спася.
— Много съжалявам. — Луис потупа Майкъл по гърба.
— Майка ти ми напомня за покойната ми съпруга. — каза Майкъл. — Това е единствената причина, поради която обичам да прекарвам време с нея. Тя е толкова сладка, колкото жена ми.
Същата вечер, след като слуша и наблюдава Майкъл с часове, Луис осъзна, че чувствата на мъжа към г-жа Сътън са чисти. Той нямаше лоши намерения и просто обичаше да прекарва времето си с нея.
На следващия ден Луис отиде при майка си и й разказа за разговора си с Майкъл.
— Сгреших, мамо. — каза той.
— Но как да му се доверя отново? Как да знам, че не ме лъже отново? — Г-жа Сътън сви рамене.
— Мамо, от години работя с престъпници и лесно мога да разбера кой лъже. — усмихна се Луис. — Този човек този път казва истината.
По-късно същата вечер г-жа Сътън покани Майкъл при себе си и му каза, че му е простила, че крие миналото си. Майкъл беше щастлив и благодари на Луис, че е казал истината на майка му.
Междувременно. Луис се чувстваше щастлив, че майка му най-накрая е намерила някого, на когото може да разчита. Чувстваше се доволен, знаейки, че тя няма да се чувства самотна и че Майкъл е правилният човек за нея.
