Мъж е шокиран да разбере, че баба му е пазила документи за имение за милиони долари от него, докато е била жива. Той е още по-изумен, когато разбира, че непознат човек го наследява.
Сали Брадли винаги е била скромна. Не се смяташе за по-висша от никого, нито смяташе, че някой е по-нисък от нея. Как би могла?
Беше израснала като дъщеря на състоятелен фермер и беше в състояние да си позволи достатъчно добри училища, които помогнаха на Сали да бъде възпитана правилно.
Благодарение на упоритата си работа тя влезе в университет чрез стипендия и премина през колежа без много инциденти – сякаш беше специална.
Някои хора дори се постараха да й кажат, че е родена с късмет, и тя дори започна да им вярва. В края на краищата животът изглеждаше твърде лесен за нея.
Веднага след като завърши колежа, тя се изнесе от дома на родителите си и си намери работа като анализатор на данни. Работеше усилено и посещаваше различни конференции, за да изгради своето портфолио.
Сякаш животът й беше предварително програмиран по такъв начин, че тя просто знаеше точно какво да прави и кога да го прави. По подобен начин тя срещна своя мъж, Келвин.
Погледите им се срещнаха по време на фойерверки, организирани на една от конференциите, на които и двамата присъстваха. Беше изпълнена със събития вечер, в която двамата се събраха за няколко питиета.
Бяха добър отбор и до края на вечерта бяха пияни като моряци. Както се очакваше, той не я пусна тази вечер, без да си разменят контактите, а на следващия ден – веднага след като се съживи от махмурлука – й се обади.
Келвин беше добър човек и той се влюби дълбоко в личността и външния вид на Сали, така че те започнаха ухажването си – всичко без инциденти. Беше приказка и Сали се убеди, че наистина е специална.
Двамата излизаха няколко години, след което Келвин й предложи брак по време на романтична вечеря и тя каза: „Да, определено“.
Две години след брака те посрещнаха дете – беше здраво и те го обичаха. Сали беше напълно убедена, че нещата са лесни… тогава се случи трагедията.
Съпругът й беше убит при обир и убиецът не беше открит. Това проясни съзнанието й — в крайна сметка тя не беше толкова специална.
Няколко десетилетия по-късно нейният син също загуби живота си при катастрофа и това убеди Сали, че е просто още един човек, на когото може да се случи всичко ужасно. Тя не беше специална.
Ако беше, нейният син и съпруг нямаше да умрат и трагедията щеше да се случи на някой друг. Това обаче не е степента на това колко провален беше станал животът й.
По някаква причина снаха й не я обичаше много. Те просто никога не се виждаха очи в очи и тази отрова постепенно проникна във връзката на Сали с внука й Джак.
Той обичаше да я посещава в дома й в Калифорния, докато беше дете, но когато порасна, започна да отклонява поканите й и дори стана груб с нея.
Джак се смущаваше, че баба му е бедна и живее в малка къща в покрайнините на голяма ферма. Тя също така му изпращаше скапани подаръци, които по същество бяха безполезни.
На един от рождените му дни Сали му подари огромен албум, пълен с марки, но вместо да го оцени, Джак настръхна — той очакваше iPhone.
— За какво ще използвам тези марки? — беше я попитал той, когато тя му се обади по-късно, за да го попита харесва ли си подаръка.
— Скъпи, това са редки марки, които събирам цял живот! — каза тя, обидена. — Не знаех, че ще те отврати толкова много.
— Изобщо не е така, бабо; аз просто очаквах може би iPhone? Или може би от онези нови слушалки, които Sony имат… — замълча той.
— Значи искаш да кажеш, че не ги харесваш? — попита Сали след пауза.
— Това е старомодно, това е всичко, което казвам. — каза той. — Може би следващия път, преди да ми вземеш подарък, попитай!
Сали щеше да се защити, но линията прекъсна след това последно изявление. Нещата не се промениха, когато Джак порасна, но в един момент Сали, чието време бързо изтичаше, се опита отново да преодолее пропастта.
Джак беше по средата на проверка на пощата си една сутрин, когато Сали се обади.
— Как си, Джак? Мина доста време, нали? — каза Сали, опитвайки се да звучи оптимистично, въпреки че имаше мрачни новини.
Той пъхна стационарния телефон между главата и рамото си и продължи да преглежда пощата си, докато отговаряше.
— Наистина, бабо. Има ли някакъв проблем? Това обаждане е доста неочаквано.
— Дали? Чудя се защо. — каза тя, след което затаи дъх. Обикновено не беше толкова задушена, но не можеше да се сдържи.
С усилие тя изостави тези мисли и се съсредоточи върху задачата.
— Обадих се да те помоля за услуга. — започна Сали.
— Добре… да чуем. — каза той.
— Става ми все по-трудно да се придвижвам напоследък и реших, че имам нужда от някакъв вид помощник и реших, че ти си чудесен вариант.
— Наистина ли? — попита той, мислейки за възможностите.
— Да, разбира се, ти също няма да съжаляваш, ще се погрижа за това. — каза Сали.
— Добре, ще дойда да прекарам малко време с теб. — каза Джак
Сали се зарадва да види внука си няколко дни по-късно и те дори се разбираха добре през следващите няколко дни. Въпреки това, само седмица след престоя си, Джак се измори.
В крайна сметка той намери начин да си тръгне, за голям ужас на Сали, която започна да разчита на него и трябваше да намери заместник в кратък срок.
Тя не можеше да намери такъв и никой от съседите й не пожела да й помогне. Всички те имаха свои проблеми и тя не можеше да им се наложи.
— Мисля, че трябва да помислиш за преместване в старчески дом засега, Сали, докато успееш да оправиш всичко. Или може би да помолиш снаха си да дойде? — нейната съседка Маги й каза един следобед.
— Маги няма да дойде тук, колкото и да се опитвам да я убедя. По-скоро ще ми се изсмее в лицето, отколкото да ми помогне. — горчиво каза Сали. — Тя ме обвинява за смъртта на сина ми.
Това беше така, защото синът й беше на път да я посети, когато претърпя инцидент, който отне живота му и остави Маги самотен родител.
След смъртта на съпруга си, тя се отчужди от Сали, избирайки да се отнася с нея, сякаш не съществува. Знаеше, че оттам няма да дойде помощ.
В крайна сметка, след като Сали издържа толкова дълго, колкото можеше сама, тя се премести в старчески дом, където й беше назначен болногледач, който беше страстен за това, което прави.
Той беше висок и нежен и беше в края на 20-те – точно като нейния внук. Той се грижеше добре за нея и я поддържаше здрава толкова дълго, колкото можеше, като бдеше до леглото й всеки ден.
За съжаление, Сали все пак си отиде; но в последните й мигове мъжът беше до нея и това я направи щастлива.
— В края на краищата съм късметлийка. — помисли си тя, докато издишваше.
Няколко дни по-късно Сали беше погребана и Джак посети адвоката й. Той беше шокиран от казаното му.
— Всъщност баба ви е притежавала един забележителен актив и това е имението във фермата, в която живееше, и околните земи.
— Но… но… тя живееше в барака. — заекна Джак.
— Това беше нейното решение.
— А?
— Баба ви избягваше къщата, защото й напомняше твърде много за стария й живот. — каза адвокатът.
— Старият й живот? Какво имате предвид? — попита Джак.
— Не знаехте ли коя е баба ви преди трагедията? Жалко, но вината не е ваша, всичко се промени, преди да се родите.
— Обяснете по-добре.
— Сали е от дълга линия богати фермери и тази земя е била предавана от поколение на поколение. Тя струва много, ако не греша, около 1,3 милиона долара.
Джак трябваше да се бори да държи устата си затворена.
— И тя е пазила тази тайна? Защо?
— Вие не сте били наоколо, за да я чуете да го признава, а се обзалагам, че се е опитала. — каза адвокатът с поклащане на глава.
— Но защо не знаехме за това от самото начало? — попита Джак.
— Защото съпругът й Келвин умря в бараката.
— Наистина ли?
— Да, беше точно след раждането на сина им; имаха голяма кавга, която накара Джон да се премести в бараката за известно време. Крадци бяха влезли вътре и съпругът й загина, защитавайки се.
— Това разби сърцето й и тя се обвиняваше, че е причинила скандалът, който го изгони от по-сигурния им дом. Оттогава тя премести нещата си в бараката и започна да живее там. Пазеше тази история в тайна и известно време вие трябваше да наследите мястото след нейната смърт.
— И какво стана? — попита Джак.
— Е, това се промени преди известно време. Вече не сте очевиден наследник на това имение, друг човек е. — каза адвокатът.
— Какво? — Джак не можеше да повярва. — Кой е той? — попита той след няколко минути.
— Болногледачът, който й беше назначен в последните месеци от живота й.
Изявлението вбеси Джак и го нарани в същото време. Имаше чувството, че баба му нарочно е избрала да даде имението на непознат, само за да го обиди.
Дни наред Джак не можеше да сдържи гнева си всеки път, когато си помислеше за това. Опита се да го забрави, но не успя да го загърби.
Един ден той реши да разчисти нещата й от бараката, където живееше, с надеждата да намери спокойствие. Той откри стари нейни снимки и избухна в сълзи, след като ги гледа дълго време.
Спомни си албума с марки, които тя му беше дала — беше намерил начин да го върне, но тя го беше запазила. Когато го вдигна отново, се натъжи за това как й беше говорил за това.
Той го прегледа за първи път оттогава и забеляза, че върху някои марки имаше надписи. Сега, когато беше по-възрастен, той осъзна, че марките са много скъпи.
Ако ги продадеше, щеше да получи много пари, но Джак избра да ги задържи. Бяха спомени от баба му и той нямаше да се раздели с тях.
С течение на времето Джак успя да си прости за начина, по който се отнесе към баба си. Беше заключил, че тя е права да даде имението на болногледача; в края на краищата той не беше до нея.
Искаше му се да може да върне стрелките на времето назад, но това вече не беше възможно. Баба му почина и това беше краят. Всичко, което можеше да направи, беше да почете живота й и да бъде благодарен, че е познавал такъв човек.