Хари много ценял семейството си, затова решил да изпълни желанието на покойната си баба да възстанови къщата ѝ, въпреки че не разполагал с никакви средства. Това, което открива в къщата, го изненадва и променя живота му завинаги.
Хари и брат му Уолтър са повикани в кантората на адвоката, след като баба им починала. Уолтър се вълнува от обаждането, тъй като знае, че ще става въпрос за наследството на баба им.
Когато дядо им починал преди пет години, Хари и Уолтър останали без нищо и цялото му богатство отишло при любимата му жена. Така че сега, когато баба му беше починала, Уолтър очакваше всичко да отиде при тях.
Въпреки че ги делеше само една година, Хари и Уолтър бяха много различни. Вместо да разчита на богатството на семейството си, Хари предпочете да пробие сам и да работи усилено за това, което има.
В същото време Уолтър винаги е гледал към наградата. Когато родителите му умират, той знае, че ако остане близо до баба си и дядо си, един ден ще получи наследството, което вярва, че заслужава. Работи в бизнеса, който баща му и Хари му оставят, като поставя работата над всичко останало.
Преди смъртта на баба им тя ги помолила за едно нещо: „Скъпи мои внуци, покойният ви дядо построи тази къща за мен, когато едва започвахме да работим. Аз съм живяла в нея през целия си живот, а и вие сте имали приятни спомени тук. Единственото, за което ви моля, е да я възстановите в памет на дядо си“, казала тя на смъртното си легло.
„Обещах му, че къщата, която построи за мен, ще се предава от поколение на поколение, и искам да изпълня това обещание, преди да си отида. Моля ви, направете това за мен“, каза им тя.
Хари и Уолтър кимнаха, но само единият беше искрен. В онзи ден в офиса на адвоката стана ясно кой има интерес към баба им.
„Баба ви оставя на двама ви къщата си – каза им адвокатът. Уолтър мълча известно време в очакване да каже още нещо. Когато той не го направи, той реши да говори.
„Какво друго?“ Уолтър попита.
„Нищо друго. Това е всичко, което е в завещанието ѝ – каза му адвокатът.
„Какво?! Това не може да е така! Ами всичките ѝ пари? Нейните бижута? Знам, че е имала много!“ – изкрещя той.
„Вече претърсихме къщата за всякакви ценности, но такива не бяха открити. Тя беше закрила банковата си сметка още преди да умре. Това е всичко, което й е останало – обясни адвокатът.
Все още ядосан, Уолтър нахлу извън офиса, а Хари го последва. „Трябва да изпълним желанието на баба“ – каза Хари на брат си.
„За какво? Тя няма да знае, че не сме похарчили никакви пари за възстановяването на тази стара къща. Аз не искам да имам нищо общо с тази къща. Прави с нея каквото искаш“, каза му Уолтър, преди да си тръгне.
Хари искаше да изпълни желанието на баба си, но знаеше, че няма пари. Имаше много дългове и изкарваше пари само за най-необходимото на семейството си.
Той решава да използва спестяванията си и да вземе назаем допълнителни средства от свой заможен приятел, за да възстанови къщата на баба си. Докато я възстановявал сам, той поправял канализацията в предната морава, когато забелязал дървен люк, докато копаел земята.
„Какво е това?“ – казал си той, докато дърпал отвора. Отворил люка и той се отворил директно към къса стълба, която водела към подземно помещение. Той слязъл с ярка лампа и останал изненадан от това, което открил.
В стаята имало дървен сандък с писмо отгоре. Дядото на Хари беше написал писмото, преди да почине, и то гласеше:
„На моя внук Хари,
Най-вероятно четеш това писмо точно сега. Ако е така, значи си бил много послушен на баба си, а и на мен. Казах ѝ да ти съобщи последното си желание, преди да почине, и това, че четеш това, означава, че си го изпълнил. За това съм ти благодарна. Ако четеш това заедно с Уолтър, радвам се, че той е променил мнението си и че двамата работите заедно.
Не се притеснявайте. Баба ти и аз вече сме в безопасност и ви наблюдаваме отгоре. Надяваме се, че ще използвате тази къща и всичко в нея, за да се наслаждавате на живота със семействата си. А сега вземете това писмо и го покажете на адвоката ми. Там ще намерите това, което заслужавате. С любов, дядо.”
Хари не можеше да повярва на очите си. Той прочете писмото няколко пъти, преди да реши да отвори сандъка. В сандъка имаше семейни албуми и кутия с бижута, които баба му и дядо му притежаваха.
Същия ден той решил да се срещне с адвоката на баба си и дядо си и му предал писмото. „Той винаги е знаел, че един ден именно ти ще предадеш това писмо, Хари“, признава адвокатът.
Хари не можеше да не се усмихне. „Наистина много обичам баба си и дядо си. Бих изпълнил желанията им във всеки един момент“ – отвърна той.
„Прехвърлям на теб собствеността върху банковата сметка на името на дядо ти. В нея има около 300 000 долара. Той каза, че ако не решиш да възстановиш къщата на баба си, трябва да преведа всичко това за благотворителност“, обясни адвокатът.
След като разбрал това, Хари все пак решил да дари средства за благотворителност. Той дарил 100 000 долара на благотворителни организации, работещи с възрастни хора, а останалата част запазил за себе си. С парите изплатил дълговете си, напълно възстановил къщата на баба си и започнал бизнес за него и съпругата му.
Накрая те продават къщата, в която живеят, и се преместват в къщата на баба му. Бизнесът им в кафенето стартирал успешно и те имали повече от достатъчно пари, за да живеят комфортно и без дългове.
