Един мъж е зашеметен, когато 3 години след смъртта на жена му, той и малката му дъщеря я разпознават, докато са на почивка.
Сам Джордан все още се чувстваше зле от загубата на прекрасната си съпруга Джени в ужасяваща автомобилна катастрофа. Джени почина преди 3 години, оставяйки Сам да отгледа малката им 2-годишна дъщеря Миа сама.
Животът се беше превърнал в кошмар за Сам, справяйки се със собствената си мъка и тази на Мия. Отне му повече от 3 години, преди най-накрая да почувства, че той и Миа са постигнали това, което може да се нарече свободно „нормален“ живот. И тогава той реши да заведе Миа на почивка.
Сам реши, че едно двуседмично бягство в слънчева Калифорния би било добре дошла почивка от родния им град Колорадо. Той намери хубав пансион със закуска във Венис Бийч, близо до океана, и оживено колоритно място, на което Миа щеше да се чувства добре.
Баща и дъщеря бързо се адаптираха към спокойния ритъм на ваканцията и свикнаха да ходят на плаж сутрин, да обядват и след това да разглеждат забележителностите следобед.
Тогава един следобед се случи нещо изключително. Сам и Миа бяха спрели за сладолед, когато вече 5-годишното дете извика:
— Татко, това е мама! — И след секунди Миа изчезна, провирайки се през тълпата на крайбрежната алея.
Сам изпусна сладоледа си, започна да тича след Мия и я настигна на 100 метра.
— Миа! — той ахна: — Знаеш, че не можеш да бягаш от татко!
— Но татко, това е мама! — Миа изпъшка задъхана: — Тя е точно там! — И Мия посочи една двойка, която стоеше малко по-нататък и разглеждаше някакви ръкоделия.
Сам се изправи на крака и взе малките ръце на Миа в своите.
— Скъпа, знаеш, че мама отиде в рая…
Но Миа упорито поклати глава.
— Не татко, познах мама от снимката на стената ми. Това е мама!
Сам се канеше да обясни още веднъж, че Джени я няма, когато жената, която Миа посочи, се обърна.
Сам се почувства така, сякаш целият въздух в тялото му беше изтръгнат. Беше Джени! Или нейна близначка! Сам беше на крака и се приближи към жената, държейки Миа за ръка.
Когато бяха само на няколко крачки, Миа се отскубна и хвърли ръце около кръста на жената.
— Мамо! — извика тя. — О, мамо! Знаех си, че си ти!
Жената погледна надолу към Миа и се намръщи, след това вдигна поглед към Сам и по прекрасното й лице се появи озадачено изражение. Сам се канеше да се извини, когато мъжът, който стоеше до нея, се обърна.
Беше Клайв! Неговият най-добър приятел Клайв, когото не беше виждал от погребението на Джени.
— Клайв — извика той. — Човече, няма да повярваш…
Но нещо не беше наред, защото Клайв изглеждаше ужасен и сграбчи ръката на жената, която приличаше на Джени.
— Трябва да тръгваме! — изкрещя той.
Жената, която приличаше на Джени, изглеждаше изненадана.
— Сам, какво има? — попита тя Клайв. Сам? Тя мислеше, че Клайв е Сам? Сам пристъпи напред и положи тежка ръка на рамото на Клайв.
— Какво става тук, Клайв? Коя е тази…дама? — попита той.
Жената, която приличаше на Джени, се усмихна.
— Аз съм съпругата на Сам. — каза тя. — Аз съм Джени.
Миа, която все още държеше ръце около кръста на жената, извика триумфално.
— Виждаш ли татко, това е мама!
— Мама? — каза жената, докосвайки нежно лицето на Миа. — Иска ми се! Винаги съм искала малко момиченце… Щях да я нарека… Миа.
— Аз съм Миа! — каза детето. — И ти си моята майка, а това е моят татко!
Клайв беше блед като смърт и се опитваше да се измъкне от желязната хватка на Сам.
— Не е това, което си мислиш! — извика той. — Не съм го планирал, просто се случи…
— Какво се случи? — попита Сам.
— След инцидента… Знаеш, че колата беше толкова изгоряла… Имаше погребение… — каза Клайв. — Тогава една вечер гледах късно вечерно предаване за изчезнали лица и те показаха снимката на жена, която беше намерена. Беше Джени! Тя имаше някаква мозъчна травма… Тя не помнеше коя е, но лекарите решиха, че поради нараняванията и изгарянията е претърпяла тежка катастрофа. Тогава си спомних как Джени винаги прибираше онези млади момичета, които пътуваха на стоп… Предполагам, че починалото момиче в колата е било някое такова, а Джени е била изхвърлена от колата.
— Защо не дойде при мен? — извика Сам ядосано — Миа и аз я оплаквахме, толкова ни болеше!
Клайв не можеше да погледне Сам в очите.
— Обичах Джени. Ти го знаеше, когато започна да се срещаш с нея. Ти ми я взе, така че аз я взех обратно…
Джени слушаше това в ужасена тишина.
— Ти… Ти ми каза, че си съпругът ми. — ахна тя. — Ти каза, че спомените ми за момиченце са фантазия… Ти си ме лъгал!
Клайв се свиваше от гнева й, а Сам спокойно набра 911 и се обади в полицията. По-късно той седна с Джени и Миа и започна да подрежда бъркотията, която манията на един мъж беше направила в живота им.
Сам обясни на Миа, че на мама вероятно ще й отнеме много време, за да си спомни всичко, и призова Джени също да бъде търпелива. Джени само се усмихна.
— През тези 3 години винаги чувствах, че нещо не е наред. Сам, имам предвид Клайв, ми каза, че го обичам, че той е мой съпруг, но нещо не беше… наред. — Тя посегна към ръцете на Сам и Миа. — Сега имам чувството, че светът най-накрая се оправя отново!
И малко по малко се получи.
