Сестрите близначки, Селин и Беатрис, губят връзка след ужасен инцидент на бала в гимназията. Години по-късно съпругът на Селин, Рик, открива, че не живее с жената, за която се е оженил.
Селин и Беатрис били еднояйчни близначки и дори баба им не можеше да ги различи и затова често правеха номера на по-възрастната жена. Родителите им бяха починали преди години и баба им даваше всичко от себе си, но имаше само пенсията си, за да ги отгледа.
Това беше добре за тях, защото не се нуждаеха от много. Те споделяха дрехи, обувки и всичко под слънцето. Въпреки това, те започнаха да развиват собствените си личности в гимназията и се записаха в различни класове. Училището им беше огромно, така че повечето ученици и част от персонала нямаха представа, че са близначки. Някои познаваха само Селин, а други само Беатрис.
Това даде предимство на момичетата. Понякога си сменяха местата за няколко класа и се наслаждаваха да мамят съучениците си. Никой не забелязваше и това беше страхотно забавление за момичетата, докато не обърнаха триковете си една към друга…
***
— Искаш ли да отидеш на бала с мен? — Рик попита Беатрис и тя кимна с глава много пъти нетърпеливо. Хората около тях ръкопляскаха и всички изглеждаха щастливи… с изключение на Селин.
Когато разбра за това онази вечер, тя се зплака във възглавницата си, мразейки се, че сестра й е попаднала в радара на Рик преди нея. Те бяха заедно в час по биология и бяха партньори за някои проекти. Веднъж Селин смени мястото си със сестра си и го срещна. Беше любов от пръв поглед, но тя нямаше представа, че Рик харесва Беатрис.
“Е, той трябва да ме харесва, нали? Изглеждаме еднакво. Ще забележи ли, ако отида с него на бала? Мога ли да убедя Беатрис да си смени мястото с мен? Да, това ще направя! Селин си помисли тази вечер и реши да попита сестра си на сутринта.
— Не! Не мога да направя това. Харесвам Рик! Чувствам, че и той наистина ме харесва. Трябва да спрем да си разменяме местата, Селин. Не е хубаво. Време е да имаме собствен живот, отделно една от друга. — отказа Беатрис, поклащайки глава. Очите й бяха тъжни.
— Моля те! Той е толкова прекрасен! Моля те! Не мога да повярвам, че няма да направиш това за мен! — помоли Селин.
— Селин! Той ме покани!
— Значи той трябва да ме харесва. Изглеждаме еднакви!
— Спри, моля те. Не. Няма да се сменяме. Никога повече. — каза Беатрис с окончателност, проля една-единствена сълза и се отдалечи от сестра си.
Селин беше бясна на сестра си за първи път в живота си. Това беше единственото им разногласие досега и тя не можеше да повярва.
Когато Беатрис си купи рокля с парите, които беше спечелила, работейки на почасово в магазин за сладолед, нещата станаха още по-лоши. Селин беше похарчила всичките си допълнителни пари за храна и закуски. Ревността й беше твърде голяма. Тя обаче се престори, че всичко е наред.
— Няма ли да ходиш на бала? — попита баба й. — Имам малко спестени пари. Можем да ти купим евтина рокля.
— Не, бабо. Няма да ходя. Мразя танците. Ще си стоя вкъщи и ще чета книга. — поклати глава Селин и се усмихна.
— Добре, скъпа. Тази вечер играя бридж с г-жа Фигинс, така че ще имаш къщата само за себе си. Звучи готино, нали? — баба й се засмя, а Селин кимна.
Същата вечер баба им излезе рано за играта си на бридж и докато Беатрис беше в банята и се приготвяше, Селин направи нещо ужасно. Тя грабна един стол и го подпря на дръжката на вратата, така че да не може да се отвори. Сестра й нямаше да може да излезе от банята.
След това се втурна към стаята им, грабна роклята на Беатрис, облече се и се гримира.
— Селин! Селин! Нещо не е наред с вратата! Селин! Помогни ми! Бабо! — Беатрис продължи да крещи, но Селин преглътна тежко, докато привършваше грима си, обуваше обувките си и не обръщаше внимание на отчаяните писъци на сестра си.
След като излезе навън, тя не можеше да чуе нищо, така че Селин се втурна в нощта, за да се срещне с Рик за бала. През нощта тя се престори на Беатрис, но това нямаше значение. Рик я държеше и танцуваше с нея. По някое време дори се целунаха.
Нещата се нажежиха малко в колата му, когато партито беше почти приключило, и беше вълшебно. Всякакво чувство за вина беше пометено в този момент. Не й пукаше. Тя заслужаваше тази нощ и Беатрис трябваше да й прости.
Въпреки това, когато се прибра тази вечер, баба й я чакаше в креслото.
— Какво направи? — попита тя със скръстени ръце и кисело изражение.
— Нищо, бабо. Върнах се от бала. Беше страхотно. — каза Селин, усмихвайки се, сякаш нищо не се е случило.
— Селин, кажи ми всичко веднага. — настоя по-възрастната жена, ставайки от креслото.
— Бабо, аз съм Беатрис. — измърмори Селин, лъжейки, защото баба й знаеше, че това е роклята на Беатрис.
— Престани. Сестра ти се прибра разплакана и каза, че си откраднал всичко от нея. — каза по-възрастната жена.
Селин въздъхна.
— Добре, но аз харесах Рик. Аз… Исках да имам това една вечер. Той ме помисли за Беатрис. Но всичко е наред. Ще му кажа в някакъв момент и съм сигурна, че ще бъде същото… Изглеждаме еднакви. — оправда се тя.
— Не е наред. Няма да е наред. Сестра ти я няма. Тя опакова няколко чанти и ми каза, че си тръгва… завинаги, Селин. — отново скръсти ръце баба й.
— Какво? — изсмя се Селин. — Това е лудост. Тя е просто емоционална. Ще се върне.
Възрастната жена поклати глава и едновременно намокри устни.
— Току-що загуби сестра си… всичко заради едно глупаво момче. Надявам се, че си доволна от себе си. Това ще те преследва до края на живота ти. — каза баба й и отиде в стаята си.
Селин се втурна към стаята си и видя, че баба й не е излъгала. Беатрис беше събрала дрехите, обувките си и малкото вещи, които притежаваше.
— Не, това не може да се случва. Тя ще се върне. Къде ще отиде? — попита тя и ръцете й започнаха да треперят, докато седеше на леглото.
Беатрис не се върна. Тя беше изчезнала завинаги и никой не знаеше къде е. Но няколко седмици по-късно Селин откри, че е бременна и беше шокирана, когато Рик и предложи да се омъжи за него незабавно.
— Нашето дете има нужда от нас заедно, Беа. Можем да направим това! Хайде да се оженим. — каза той толкова ярко и красиво. Сърцето на Селин я заболя, че все още я смята за Беатрис, но сега това нямаше значение.
Нищо няма значение, освен нейното дете. Тя беше бременна – не Беатрис – и трябваше да направи най-доброто за малкото си семейство.
— Да! — отговори тя.
Те се ожениха, а баба й отказа да дойде. Тя обеща никога да не казва нищо в името на детето на Селин, но нямаше да я подкрепи в това.
Селин смяташе, че няма значение. Новото й семейство беше всичко, от което се нуждаеше, но четири години по-късно тя беше принудена да помоли баба си за някаква информация, която да я отведе обратно при Беатрис. Тогава тя трябваше да помоли отчуждената си сестра за най-голямата услуга от всички.
***
10 години по-късно…
— Съжалявам за загубата ти, Марк. Ужасно е. — каза Рик на своя близък приятел, който току-що беше загубил баща си. Те бяха на гробището и току-що бяха гледали как ковчегът се спуска.
— Не мога да повярвам, че сме на възраст, в която посещаваме тези места. Това е лудост. — поклати глава Марк и погледна приятеля си с тържествени очи. — Ще остана тук известно време. Трябва да бъда сам.
— Разбира се, човече. Но аз съм само на едно телефонно обаждане. Жена ми вече е приготвила любимото ти ястие в хладилника ти. Ние сме до теб, човече. — увери Рик приятеля си.
Той се отдалечи от Марк и се запъти към паркинга на гробището, но нещо привлече вниманието му. На една от надгробните плочи беше написано името Беатрис Смит и той замръзна. Това беше името на жена му. Е, името на жена му с неговата фамилия. Рик не можеше да спре да го зяпа по някаква причина, въпреки че жена му беше вкъщи и го чакаше да се върне.
Разбира се, някой друг в града можеше да носи това име, но според датите, написани отдолу, това момиче беше починало преди шест години на 22. Тя трябваше да е ходила на училище с него. Тогава той видя думите под датите.
“Прощавам ти, Селин. Почивай в мир. Винаги ще бъда до тях.”
— Коя е Селин? — попита тихо Рик. Този надпис изглеждаше още по-странен от всичко останало. Той обаче поклати глава и отиде до колата си, решен да го отхвърли от ума си. Той се прибра вкъщи, целуна жена си, игра бейзбол със сина си Джулиан и заспа.
Цялата му седмица беше типична, но той не можеше да прогони мисълта за надгробния камък от главата си. Нещо в това беше тревожно. Нямаше представа защо. Интуицията му обаче никога не го подвеждаше. Това го направи добър бизнесмен. Рик знаеше, че трябва да проучи малко и поради възрастта на жената първата му спирка беше техният годишник на гимназията.
Никога не го беше разглеждал много. Всъщност беше забравен в стара кутия на тавана. Но той го намери и отиде в офиса си, за да го разгледа. Неговият випуск беше огромен и беше лудост как той почти не познаваше децата, с които учеше. Сега той обърна внимание и това, което откри, го шокира.
Рик се фокусира върху снимката на жена си, но проблемът беше момичето точно до нея. Нейното копие. Нейният огледален образ. Беатрис и Селин.
— Жена ми има близначка? Защо никога не съм я срещал? Това е толкова странно. Близнаците не са много близки? — зачуди се Рик на глас. — И… чакай малко. Беатрис и Селин. На надгробната плоча пишеше Беатрис С., името на жена ми, но надписът… — Прощавам ти, Селин“. Това някаква грешка ли е било?
И изведнъж един спомен изникна в главата му. Сякаш Вселената искаше той да разреши тази мистерия. Преди 6 години съпругата му беше слаба и бледа. Въпреки това, тя магически се промени един ден. Радваше се, че тя се върна към здравето. Тя обаче харесваше друг парфюм и изведнъж разговорите им потекоха свободно. Освен това се колебаеше да го докосне известно време, което беше странно. Но интимността им се възстанови по някакъв начин и това беше най-хубавото време в живота му.
Дори начинът, по който се целуваше, беше много по-добър и сякаш Рик се влюби отново. Ето защо той не се замисли много, когато тя внезапно се заинтересува от документални филми по биология, за разлика от преди, и как внезапно обикна скаридите, въпреки че ги мразеше. Нищо от това нямаше значение, защото той беше по-влюбен в жена си от всякога.
— Но какво, ако..? — промърмори Рик, все още сам в кабинета си.
— Скъпи, какво правиш? Ще отидем ли на вечеря с родителите ти? — Беатрис заговори от прага. Тя навиваше часовника си и му се усмихваше.
— Беатрис, кой е това? — попита Рик, а лицето му разкриваше объркването и ужаса му.
— Какво говориш? Какво е това? — попита тя объркана.
— Нашият годишник. Коя е Селин? — Рик продължи.
Скованото тяло на Беатрис и празното й изражение показваха твърде много. Рик беше твърде проницателен, за да не забележи.
— Аз… аз… — поколеба се тя и това беше всичко, от което той се нуждаеше.
— Ти ли си Селин? Какво става? Кой е погребан на гробището? — попита той, скочи от бюрото си и удари с ръка по масата. — Ти истинската ми жена ли си?
Беатрис вдигна ръце.
— Моля те, успокой се. Ще ти обясня всичко. Моля те. Цялата истина.
— Седни и говори. Няма да толерирам дори малко повече лъжа, Беатрис или Селин или каквото и да е. — изръмжа Рик и седна обратно.
Беатрис седна пред бюрото му.
— Да започнем в гимназията. — започна тя и му разказа всичко за бала, какво е направила Селин и как е избягала през нощта.
Няколко минути по-късно Рик беше също толкова объркан.
— Значи ти си истинската Селин? Защо не знаех, че имаш сестра близначка? Това е лудост!
— Беше голямо училище, но не. Ти технически се ожени за Селин, въпреки че тя законно смени името си по-късно. — разкри Беатрис и го остави да помисли за секунда.
— Значи нашият син – майката на моя син е мъртва? — попита Рик с отчаяние на лицето.
— Да.
— А ти защо си на нейно място? Не разбирам. — продължи той с непроплакани сълзи в очите.
— Защото Селин ме помоли. Помоли ме. Нямах сърце да й кажа, че е лудост и никога не съм искала тази лъжа да стигне толкова далеч, но се случи. — тъжно отговори тя.
— Защо?
— Преди шест години Селин беше диагностицирана с рак на панкреаса в четвърти стадий. Не можеше да направи нищо, затова помоли баба за номера ми и ме помоли да заема нейното място. Казах й, че е луда, както винаги. Не исках да го правя, но тя беше толкова крехка и разбита…
— Тя мразеше идеята да остави сина си без майка му. Плачеше и изпадна в истерия в някакъв момент, така че се съгласих, за да я успокоя. — обясни Беатрис. — Нямаше да го направя. Търсех начини да я убедя да ти каже истината. Но тя почина. Беше толкова внезапно. Толкова ужасно.
— Значи се съгласи? Разменихте си местата, сякаш това беше игра! — каза Рик, ядосан и наранен.
— Да, и много съжалявам за това, Рик. Но докато скърбях и пазех тази тайна, отново се влюбих в теб и толкова много обичам Джулиан. Той е като мое дете. — добави тя, а сълзите й потекоха.
— Не. Не! Това е лудост! Не мога! Как можахте да го направите?! — попита Рик, като стана отново и закрачи из стаята. — Защо не я погребахте с истинското й име?
— Беатрис е законното й име. Тя беше взела изцяло това име, но аз реших да добавя предишното й в надписа с думите, които не можах да й кажа, когато беше жива. — обясни разплакана Беатрис. — Тя ме молеше за прошка, докато ме молеше „да спася“ семейството й. Мислех, че е по-добре да спазя желанието й.
— Дори не мога да те погледна. Какво ще кажа на Джулиан? Това е… невероятно. — крачеше Рик. — Махни се от къщата ми. Не се връщай.
— Рик, моля те. Слушай, знам, че не беше правилно, но има нещо, което трябва да ти покажа…
— Не искам да виждам и чувам нищо повече от теб! Напусни! — изкрещя той и Беатриc изхвърча от кабинета му.
Тя грабна каквото можа от стаята им, но точно там, в леглото им, остави това, което трябваше да му покаже: писмо от Селин с истината и защо е направила всичко.
Рик го видя онази нощ и искаше да го разкъса на парчета. Той обаче не можа. Можеше да му трябва, за да каже истината на сина си по-късно. Засега обаче той беше невинен и трябваше да се преструва. Затова той каза на Джулиан, че “майка” му заминава за известно време другаде, но често ще го посещава.
Но след няколко месеца Рик не можеше да избяга от любовта си към Беатрис. Той се сети за всички разлики, които бе забелязал, когато се „размениха“ преди 6 години. Истината е, че той се беше влюбил в истинската Беатрис, без да знае, че тя е съвсем друг човек.
Толкова много въпроси се въртяха през ума му: Как би могъл да се примири с тази огромна лъжа? Как би могъл да продължи след това? И най-вече как би могъл да живее без Беатрис?
Той я обичаше. Толкова много. Толкова скъпо. Повече, отколкото беше обичал Селин. Това беше тъжна и трагична истина. Но беше факт. Беатрис беше тази, за която трябваше да се ожени. И така, той я помоли да се срещнат и й прости, като я помоли да се върне у дома. Все пак бяха заедно от 6 години.
Двамата посетиха гроба на Селин и Рик каза няколко думи, но също така прости на покойната сестра близначка на жена си, главно защото тя го беше дарила с толкова фантастичен син.
Беатрис беше по-щастлива от всякога у дома, а Джулиан се радваше, че родителите му отново са заедно. Рик скри писмото на тавана заедно с годишника. Щяха да измислят начин да кажат на Джулиан в някакъв момент, но нямаше да е скоро.
