Ариел и Нийл вече са на 60 години. И двете им деца са женени и създали собствени семейства. Но Ариел чувства, че нещо липсва и тя решава да посети техния стар лекар по плодовитост, за да види дали могат да имат още едно бебе. Случва се нещо шокиращо, а мъжът й не реагира добре.
— Да бъдем баба и дядо ще бъде много по-забавно, отколкото да сме родители, не мислиш ли? — попита Нийл съпругата си Ариел. И двамата бяха на около 60 години, а по-голямото им дете Кристина току-що беше родила бебе. Междувременно синът им Дерек очакваше бебе със съпругата си, така че те щяха да плуват в бебета.
— Да, разбира се, така мисля. — отговори Ариел, свивайки устни и мислейки за нещо, което е направила. Разбира се, тя се вълнуваше за внуците си, но мислеше да има още едно дете. Звучеше безумно дори за нея, но тя все още не беше преминала през менопаузата и все още беше възможно, въпреки че знаеше, че обществото ще я съди за това.
Факт е, че те имаха Кристина и Дерек в края на 20-те и винаги са искали повече деца. Те отидоха при лекари по фертилност и се подложиха на лечение без резултат. Нищо не проработи, така че те оставиха идеята и забравиха за нея.
Когато Кристина обяви бременността си, Ариел почти завиждаше на дъщеря си. Беше грешно и тя го знаеше, но копнееше отново да стане майка. Отглеждането на деца беше най-доброто преживяване в живота й.
И така, докато съпругът й говореше за това, че ще са баба и дядо, Ариел си спомни какво беше направила преди три месеца. Тя отиде при лекар по фертилност, когото намери онлайн, д-р Емилия Кариган.
— Г-жо Фернандес, вие сте на 60 години. Въпреки че технически все още можете да забременеете, това не се препоръчва. — каза нежно лекарката. — Можем да използваме донорски яйцеклетки и сперма, но това ще бъде толкова малък шанс, особено ако не се е случило през 30-те ви години.
— Моля, може ли да опитаме? — помоли тя лекаря.
— Ами съпругът ви? Какво мисли той? — попита д-р Кариган.
— Не е ли моят избор? — възрази тя, чувствайки се почти обидена, че трябва да поиска разрешение да има деца. Въпреки че се чувстваше виновна, беше сигурна, че Нийл ще се зарадва.
Докторът кимна.
— Права сте. Е, можем да опитаме.
Изглежда нищо не се случи след един кръг IVF с донорската яйцеклетка и сперма, така че Ариел беше сигурна, че не работи. Тя започна да се чувства по-зле, защото не попита Нийл за мнението му и реши да не се връща отново при лекаря по фертилност. Може би просто беше луда по бебето и за щастие децата й създаваха семейства, така че тя щеше да има много бебета, за да преодолее тази временна треска.
***
Въпреки това, тя започна да се чувства ужасно няколко седмици по-късно и посети редовния си лекар, д-р Ферис, в неговата практика във Флорида, мислейки, че може да е хранително отравяне или стомашна болест.
— Г-жо Фернандес. Няма да повярвате на това, но сте бременна. Това трябва да е някакво чудо. ж каза той, четейки графиките и поклащайки глава невярващо. На ехографа се оказало, че е бременна с тризнаци.
Д-р Ферис беше изненадан.
— Има опции за това, нали знаете. Осиновяване или дори прекъсване. На вашата възраст това може да е рискова бременност.
— Не, искаме тези деца. — увери го Ариел, въпреки че тя все още беше шокирана от раждането на три нови бебета. Щеше да бъде трудно да каже на Нийл, но беше сигурна, че той ще се зарадва след първоначалната изненада.
***
— Какво? — изрева Нийл, като стана от мястото си на кухненската маса и хвана гърдите си с една ръка.
— Нийл, седни и се успокой. Знам, че е изненада…
— Изненада? Ариел, ти си направила това без моето съгласие или участие? Кой е бащата?
— Нийл, използвах донорска сперма и яйцеклетки, но ти все пак си бащата! Това са нашите деца! — Ариел отговори, ядосана от намека.
— Не, не са! Това са твоите деца! Не мога да повярвам, че си направила това! — вика той още малко, но трябваше да си поеме дъх и да седне отново на масата. Когато малко се успокои, той проговори. — Трябва да се махнеш от къщата. Ти не си жената, за която се ожених преди толкова години. Дори не мога да те погледна.
— Не можеш да говориш сериозно! Аз съм твоя жена и съм бременна!
— Не ме интересува. Махай се, Ариел. Сериозен съм. — каза той тихо и изхвърча от къщата.
Ариел не знаеше какво да направи, така че тя опакова малък куфар, докато плачеше, и отиде в къщата на Дерек. Тя обясни всичко на него и жена му и той беше разбираемо разстроен.
— Мамо, татко не греши съвсем. Ти си направила това без него. Беше грешно. Но реакцията му е още по-шокираща. — каза синът й, след като тя приключи да обяснява всичко през тежки сълзи.
— Знам. Но е направено. Не мога да повярвам какво ми каза. — изплака Ариел, а съпругата на Дерек, Мелиса, я хвана за ръката.
— Не се тревожи. Ще говоря с него и можеш да останеш с нас толкова дълго, колкото ти трябва. — успокои я Дерек.
Въпреки усилията си, Дерек не можа да убеди баща си да прости на Ариел и в крайна сметка самата Ариел се ядоса на съпруга си. Тя отиде при адвокат и започна да обсъжда развода. Кристина се опита да посредничи на родителите си, но не й остана много време с новородено бебе.
В крайна сметка тя и Дерек приеха, че родителите им се разделят завинаги и Дерек и Мелиса настаниха Ариел за постоянно в къщата си. Те преминаха през бременността заедно и в крайна сметка в тази къща се родиха четири деца.
Беше шумно и напрегнато, но Дерек нае две бавачки и той хареса идеята за толкова много деца под един покрив. Тъй като баща му нямаше да се застъпи за своите тризнаци, той щеше да бъде до тях на всяка крачка. Той обичаше всеки момент да бъде родител и да бъде по-голям брат на тези бебета.
Кристина и Дерек разговаряха с баща си само от време на време. Те разбраха, че и двамата родители грешат в много отношения, но майка им току-що беше родила три деца на 60 години и тези бебета бяха чудо.
По време на последния им телефонен разговор Дерек каза на Нийл.
— Татко, щом видиш тези бебета, ще разбереш, че семейството е всичко, което има значение.
— Значи заставаш на нейна страна? — попита Нийл с гняв в гласа му.
— Не става дума за страни. Въпросът е да постъпим правилно. Мама и бебетата се нуждаят от нас. Ще промениш решението си, ако просто ги срещнеш. — отговори Дерек, раздразнен и мислейки, че баща му губи от това преживяване.
***
Няколко месеца по-късно Ариел буташе трите си деца на специална количка през парка, а Нийл четеше вестник на една от пейките, когато очите им се срещнаха и той погледна количката. Тя не можеше да помръдне. Разводът им напредваше, но все още не беше окончателен.
Накрая Нийл се изправи и отиде при нея.
— Здравей. — каза той, сгъна листа в ръката си и я погледна искрено. — Значи, това са децата?
— Да. — прошепна Ариел, твърде емоционално за думи.
Нийл коленичи малко и се вгледа в лицата на бебетата.
— Красиви са и странно приличат на Кристина и Дерек.
— Знам! Не е ли странно? — отвърна тя и от очите й бликнаха сълзи. Но тя се усмихваше на тази приятна размяна.
Нийл се сбогува и Ариел си помисли, че това е всичко. Поне връзката им можеше да приключи сърдечно, помисли си тя. Но Нийл започна да звъни повече, започна да й изпраща пари и в крайна сметка дойде в къщата на Дерек, за да моли за прошка.
Той искаше тези деца. Искаше да им бъде баща, защото все още много обичаше Ариел. Тя също се извини, осъзнавайки, че е трябвало да го попита, преди да вземе решение за IVF лечение.
— Не се държах с теб като с партньор. Бях егоист. — каза тя и Нийл я прегърна силно.
Те се помириха за радост на децата си, но все пак се нуждаеха от много помощ с децата. За щастие Дерек и Кристина бяха щастливи да помогнат, въпреки че имаха собствени бебета.
