Нейтън и Алис бяха до олтара и чакаха да се оженят, когато на сватбата им се появи възрастна жена, която държеше малко дете. Нейтън избяга, грабна жената и я повлече, само за да бъде преследван от бодигардовете на бащата на Алис. Тогава той трябваше да разкрие изненадващата истина.
Нейтън погледна Алис, докато тя вървеше по красиво украсената пътека в градината на кънтри клуб, и си помисли дали да не избяга. Той не искаше да се жени за нея. Не точно. Но бащата на Алис, г-н Солсбъри, беше влиятелен в банковия свят в Сиатъл и той му наложи този брак.
Нейтън беше намерил работа в една от банките на г-н Солсбъри и искаше да си проправи път нагоре. Алис го беше видяла един ден и се влюби в него от пръв поглед. Нейтън отказа ухажванията й поради много причини от миналото си, но един ден баща й го заплаши: или ще излезе с дъщеря му, или ще се сбогува с работата си в този бизнес.
Нейтън също знаеше, че вероятно няма да намери друга работа никъде в страната. Ето колко влиятелен беше човекът. Така той се съгласи да излезе с Алис и въпреки че сърцето му не беше в това, те започнаха връзка.
Когато Алис поиска да се омъжи, баща й отново дойде да го посети. Трябваше да й купи пръстен и да й предложи брак, иначе… Беше заседнал и не знаеше какво друго да направи. Той не можеше да й каже истината, иначе гневът на баща й щеше да се излее върху него.
И сега той се жени. Алис не беше лош човек и той беше сигурен, че тя няма представа за действията на баща си. Но все още не чувстваше, че я обича. Беше пълна бъркотия и имаше цяла група хора в Сиатъл, които го гледаха как се жени за нея. Но той щеше да направи най-доброто от това, дори ако трябваше да скрие огромна част от себе си.
Церемонията продължи и свещенникът внезапно изрече:
— Ако някой възразява срещу този съюз, говорете сега или замълчете завинаги.
Тогава Нейтън погледна към края на пътеката и видя възрастна жена, която държеше малко дете на ръце. Челюстта му почти падна на пода и Алис също я видя.
— Коя е тя Нейтън? — попита меко тя. Но той не отговори. Не можеше да мисли. Той само бягаше. Щом стигна до входа, Нейтън грабна по-възрастната жена и я изведе навън.
Той се втурна към първата кола, която видя на входа, беше ретро кола, и натика жената вътре, като сам влезе в страната на шофьора. За щастие ключовете бяха вътре и той избяга. Но през огледалото за обратно виждане видя бащата на Алис и бодигардовете му да тичат към собствените си коли.
— Какво правиш тук? Казах ти! — Нейтън изкрещя на жената.
— Грешиш, че правиш това! Не можеш просто да скриеш това дете! — изкрещя му жената.
— Джанет, това е важно. Мога да загубя всичко, ако истината излезе наяве, а сега може да нямам избор!
— Значи се жениш за това момиче за пари? — попита Джанет с презрение, държейки малкото дете в ръцете си, докато Нейтън тичаше от колите, които го следваха.
— Не! Изобщо не искам да се женя за нея! Трябва! Ти не разбираш! Трябва да направя това или може да имам проблеми с някои сериозни хора!
— Казах ти да кажеш на това момиче за бебето. Няма нищо лошо в това. Срамуваш ли се от миналото си? — извика Джанет, развълнувана.
— Не се срамувам от миналото си, Джанет. Срамувам се, че не можах да защитя приятелката си и тя почина. Знаеш, че обичах дъщеря ти като никой друг и не съм превъзмогнал това. Обичам детето ни, а сега съм в тази ситуация, от която не мога да изляза! — каза Нейтън със сълзи, събрани в очите му.
Изведнъж две коли го притиснаха в ъгъла и той трябваше да натисне бързо спирачките. За щастие нищо не се случи и всички бяха в безопасност. Но г-н Солсбъри го беше настигнал и беше време да се изправи пред музиката.
— Какво мислиш, че правиш, Нейтън? Мислех, че се разбираме. — каза г-н Солсбъри зловещо, когато всички излязоха от колата. Неговите бандити обградиха Нейтън и нямаше спасение. — Ти току-що остави дъщеря ми пред олтара и избяга с една стара жена. Какво става?
— Г-н. Солсбъри, трябва да ви кажа нещо. Има причина, поради която не исках да излизам с Алис, въпреки, че е страхотна. — започна той.
— По-добре това да е основателно, иначе може да продължа и да съсипя бъдещето ти. — закани се мъжът.
— Моля ви. Слушайте ме. Загубих приятелката си, Кели, преди три години. Тя почина при раждане, а това е нашата дъщеря Марина. Джанет е майката на Кели, която ми помага да се грижа за детето. Опитах се да обясня нещата и преди, но не говоря често за това. — спря Нейтън за секунда. — Твърде болезнено е.
Г-н Солсбъри се втренчи в Нейтън и погледна към Джанет и малкото дете, което все още беше в колата.
— Това истина ли е? Алис знае ли?
— Вярно е, но нямах сърце да кажа на Алис. Чувствах толкова голям натиск. — започна Нейтън и спря, когато осъзна, че обвинява г-н Солсбъри в момента.
По-възрастният мъж стисна устни и се поклати за секунда на обувките си.
— Слушай, Нейтън. Осъзнавам, че може би съм бил настоятелен. Но Алис се влюби до уши в теб и си помислих, че си мил млад мъж, който няма да се възползва от дъщеря ми. Съжалявам, че те притисках за това. Отгледах дъщеря си сам след смъртта на съпругата ми и мога да уважавам вашето положение. Иска ми се да бях разбрал за това по-рано. — изрече накрая той. — Съжалявам за отношението си. Но може би трябва да кажеш истината на Алис.
— Не знаех как да го направя. Аз също не бях готов за връзка. — продължи Нейтън, чувствайки се безпомощен, въпреки че каза тази истина на могъщия мъж.
— Повече няма да се намесвам в личния ти живот. И няма да заплашвам работата ти отново. Всичко, което моля сега, е да кажеш на Алис истината и да й дадеш шанс. Тя може да те изненада. Мислех, че ти със сигурност ще се влюбиш, но сега осъзнавам, че методите ми бяха малко… крайни. — каза г-н Солсбъри и се засмя неловко. — Ще уредя да се срещнеш с Алис близо до кънтри клуба.
Нейтън се съгласи и се срещна с Алис в кафене до кънтри клуба. Тя плачеше и той се извини, че просто е избягал. Тогава той й каза цялата истина, от Кели до неговата Марина.
— Защо не ми каза? — попита тя, показвайки загриженост за него.
— Не знаех как. Бяха болезнени три години за мен. Не исках да те направя нещастна. — започна Нейтън и накрая призна за заплахите на г-н Солсбъри. Алис не можеше да повярва, че баща й би направил нещо подобно и се извини за това.
— Знам, че нямаше представа, Алис. Ти си прекрасна жена, но аз просто не бях готов да излизам с никого. — успокои я той, виждайки колко е обезумяла след шокиращото разкритие.
— Ужасно е това, което баща ми е направил. — каза тя със сълзи в очите.
— Той се тревожеше за теб. Това ми каза току-що. Мога да разбера необходимостта да защитите детето си. Прости му. Той е просто властен мъж, който не знае как да те направи щастлива. — каза Нейтън, успокоявайки я.
— Не искам да те загубя, Нейтън. Можем ли да бъдем поне приятели? — помоли тя с усмивка и Нейтън осъзна каква страхотна жена е тя.
— Разбира се.
По-късно Нейтън запозна Алис с Джанет и малката Марина. Те се виждаха често и Нейтън най-накрая се почувства свободен. Алис беше страхотна с дъщеря му и в крайна сметка те започнаха да се срещат истински. Джанет също я обичаше.
Няколко месеца по-късно Нейтън осъзна, че е влюбен в Алис и иска да се ожени за нея наистина. Той също така се премести на работа без никакво влияние от г-н Солсбъри и всичко беше наред в неговия свят.
