Миналото на един човек го застига по най-неочакван начин, когато седящият до него пътник изпуска книгата си и той забелязва снимка, която пада от нея – снимката е на бившата му съпруга, която е загубил преди 17 години.
Ноа беше богат адвокат в Сан Франциско, Калифорния, и имаше всичко, което един мъж би искал в живота. Той живееше в лукс, имаше много пари и просторен апартамент в известен квартал само за себе си.
Единственото нещо, което липсваше в живота му, беше семейство – жена и деца. Беше му омръзнало да бъде ерген и често пътуваше, за да види родителите и брат си в Далас, Тексас, само за да прекара време с тях, двамата си племенници, Джон и Хари, и малката си племенница, Лили.
В далечното минало Ноа не беше толкова сам в живота. Той имаше прекрасна жена, Виктория, и двегодишна дъщеря, Луси, но загуби всичко поради своята глупост. Той се влюби в младата си секретарка, която го желаеше само заради парите му.
Жената на Ноа разбра за изневярата му и не му прости. Тя се разведе с него, взе Луси със себе си и се отдалечи от живота му. Когато секретарката на Ноа го заряза заради по-млад и по-богат мъж, той осъзна грешката си, но беше твърде късно.
Ноа се опита да намери Виктория и Луси навсякъде, където можеше, но всичко беше напразно, тъй като Виктория беше прекъснала всички връзки с него. Така той остана съвсем сам.
В продължение на 17 години той не отвори сърцето си за никого, защото осъзна, че единствената, която обича, е Виктория. Тя му липсваше.
Сега, всеки път, когато Ноа виждаше брат си да прегръща с любов жена си и децата си, той изпитваше нотка на ревност и много повече съжаление. Тревата винаги изглежда по-зелена от другата страна и Ноа го знаеше. Знаеше, че щеше да е щастлив човек, ако не беше загубил Виктория.
Един ден Ноа беше на самолет за Далас, за да се срещне с брат си, когато срещна Джош, мъжът, който седеше до него. Той случайно четеше любимия роман на Ноа по това време и книгата беше причината за разговор между тях.
— Извинете! — каза му Ноа. — И вие ли сте фен на книгите на Чарлз Фрейзър? Извинявам се, че ви прекъсвам, но това е една от любимите ми, така че не можах да се сдържа да попитам.
Мъжът вдигна глава от книгата си и се засмя.
— Е, той със сигурност е добър автор! Но все още не бих се нарекъл фен. Това всъщност беше предложение на жена ми… Не можех да й кажа „не“ — ухили се тихо. — Между другото, аз съм Джош.
— Ноа. Радвам се да се запознаем, Джош. Моля, продължете с четенето. Съжалявам, че ви безпокоя.
— О, няма проблем. — отговори Джош и се върна към четенето, докато Ноа прегледа файловете на своя iPad.
Внезапно огромна турбуленция разтърси самолета им и пилотът ги инструктира да останат седнали. В разгара на турбуленцията книгата на Джош случайно се измъкна от хватката му и падна на пода. Ноа се наведе, за да вземе книгата вместо него, но спря, когато забеляза снимката, която беше паднала от книгата. Това беше снимка на Виктория и върна спомените за развода му преди 17 години.
Ноа беше объркан. Не можеше да спре да мисли как снимката на Виктория се е оказала в книгата на Джош. Той взе книгата и снимката и ги върна на Джош с един въпрос в ума си. Откъде Джош познава Виктория?
По време на полета Ноа умираше да разбере какво се случва, така че след кацането, когато излизаха от летището за съответните си дестинации, той успя да помоли Джош за негова информация за контакт, мислейки, че ще разбере повече за него.
— Много ти благодаря, Джош. — каза му Ноа, докато протегна ръка за ръкостискане и прие визитката. — За мен беше удоволствие да се запознаем.
— И за мен, Ноа. — отвърна Джош, отвръщайки на ръкостискането му. — Бих се радвал да те поканя. Може би ще получа добри препоръки от Чарлз Фрейзър. — пошегува се той.
— О, разбира се! Надявам се да се видим скоро! — отвърна той, когато Джош си тръгна.
Изведнъж Ноа видя жена, която се приближава до Джош и внезапно спря.
— Много се радвам, че се върна, скъпи. Толкова много ни липсваше на нас с децата! — каза тя, докато го прегръщаше и го целуваше по бузата.
Ноа не можеше да повярва на това, което вижда.
— О, Боже! Виктория? Тя е съпругата на Джош? — промърмори той на себе си, шокиран.
Когато погледите на Ноа и Виктория се срещнаха, тя също го позна и преди да се усети, Ноа й се усмихна и тя отвърна на усмивката му с леко кимване. Изглеждаше толкова красива и зашеметяваща, колкото и преди 17 години, помисли си той, макар и малко по-възрастна.
Ноа искаше да я прегърне и да й се извини, но не искаше да й пречи и да я безпокои. Чувствата му вече нямаха значение, когато той беше този, който я беше прогонил. В края на краищата той беше виновен, че пропусна да има прекрасно семейство.
Въпреки това, докато гледаше как Джош и Виктория вървят към колата си, където видя Луси и малко дете – което той предположи, че е техен син – той беше облян в сълзи. Всички изглеждаха щастливи като семейство, докато той беше сам. В този момент Ноа се възмути, че е избрал своята секретарка пред Виктория и Луси.
След като Джош и Ноа се разделиха този ден, Ноа не можеше да изхвърли от ума си щастливите лица на Виктория и Луси. Затова той се обаждаше на Джош от време на време и питаше за семейството му. Достатъчно му беше да знае, че всичко с Виктория и Луси е наред.
Минаха няколко години и животът на Ноа най-накрая се промени. Той срещна жена на име Аманда, която не беше толкова красива като Виктория, но приличаше на нея и напомняше на Ноа за нея. Той се влюби в Аманда и те се ожениха.
Един ден, когато Ноа дойде в Тексас, за да се срещне със семейството си, той се свърза с Джош и го попита дали могат да дойдат у дома му за вечеря. Той му разказа за брака си и каза, че ще бъде чудесно Аманда да се срещне с всички.
Джош с радост се съгласи и семействата прекараха прекрасно време заедно този уикенд. След вечеря, докато всички си говореха, Виктория и Ноа бяха сами на балкона и Ноа й се извини.
— Съжалявам, Виктория! — каза той. — Знам, че те нараних много, но така и не успях да ти се извиня. Надявам се, че си ми простила… Между другото… — той направи пауза. — Дали Джош… искам да кажа, знае ли за нас… нашето минало?
Тя му се усмихна, докато отпиваше от виното си.
— Знае. Той знаеше всичко от момента, в който се видяхме на летището. Работата с Джош е… че не го интересува какво се е случило преди хиляди години. Когато научи за всичко, всичко, което каза, беше… .. “Значи Ноа е твоят бивш съпруг? О, горкият, толкова ли е страдал?” Той се пошегува с това и след това никога повече не повдигна въпроса. Ние се обичаме, Ноа, и това, което се случи в миналото, не ни притеснява…
— Уау! Той наистина знае как да пази нещата за себе си! Никога не ми е давал ни най-малък намек, че знае… Както и да е, радвам се за теб, Виктория. Повярвай ми за това.
Тя се усмихна.
— И аз. И аз се радвам за теб… Аманда е красива, извади късмет! Виждаш ли, всичко се случва с причина, Ноа. Не можем да контролираме всичко, така че каквото и да се случи, е за добро. И двамата сме щастливи и това е всичко, което има значение. Така че наздраве за новия живот!
— Наздраве! — той се усмихна, докато се връщаха от балкона, за да бъдат с всички останали.
Ноа и Виктория вече бяха разделени, но бяха щастливи със семействата си и това беше по-важното. Дълбоко в себе си обаче Ноа знаеше, че любовта му към Виктория никога няма да угасне. Въпреки това той беше щастлив да продължи живота си, защото тя вече беше намерила щастието си с някой друг.
