Едно момче открива, че приютът за животни, в който работи майка му, има финансови проблеми, и решава да използва уменията си да пее и свири на китара, за да събере пари. Изведнъж един мъж му дава огромен чек и момчето трябва да разбере защо.
“Ти си много талантлив, скъпи. Ето ти го. Надявам се всичко да се получи чудесно. Ще разкажа на приятелите си във Facebook за приюта”, казала на Конрад една мила възрастна дама, която се усмихнала мило и наклонила глава, докато оставяла 20 долара в шапката му.
Конрад се гордееше с това, което правеше, а хората на площада обичаха да го слушат как пее и свири на китара. Но той нямаше представа дали действията му ще дадат резултат. Единадесетгодишният Конрад не знаеше точно от колко пари се нуждае местният приют за животни.
Майка му, Санди, работела в приюта и винаги е била запален любител на животните. Вкъщи са имали две спасени котки, които са израснали заедно с Конрад. Затова и той започнал да обича животните. Наскоро обаче чул майка си да казва на приятел, че приютът не се справя добре. Той се издържал единствено от дарения и спонсорство, но не постъпвали много средства.
Изведнъж очите му се разшириха. Беше се подхлъзнал. Бързо се отдалечи и стигна до колата си, преди Конрад да успее да зададе някакви въпроси.
Това накара момчето да се притесни. Никога не бяха имали много, защото майка му го беше отгледала сама, само с малка помощ от баба му и дядо му, които също нямаха много.
Конрад нямаше представа кой е баща му, тъй като Санди му каза само, че е напуснал страната и не иска да има нищо общо с тях. Това било нормално, защото тя го била отгледала с цялата си любов. Никога нищо не му липсваше и той обичаше майка си.
Ако Санди изгубеше тази работа, не само щеше да е с разбито сърце, но и щеше да има проблеми с намирането на нещо друго. Затова 11-годишното момче грабна китарата си – подарък от дядо му – и тръгна към площада на местния град в Аризона, за да пее и свири.
Той поставил табела, за да каже на хората, че го прави, за да събере пари за приюта за животни, което много помогнало. Хората се спирали и му давали предимно по 1 долар и дребни, но други, като например любезната възрастна дама, били по-щедри. Но той беше благодарен на всички и продължи да свири всички песни, на които го бяха научили Санди и учителят му по музика. Знаеше и няколко по-нови, по-популярни песни, които беше научил сам, което привличаше вниманието на хората.
Докато Конрад завършвал една песен, видял как един мъж извадил чекова книжка от джоба на якето си и използвал модна на вид писалка, за да пише върху нея. Мъжът скъсал чека и го хвърлил в шапката на Конрад, която той поставил на земята, за да могат хората да оставят даренията си.
Чек? Това е странно. От цяла вечност не съм виждал някой да използва чекове – помисли си Конрад. Някои хора го аплодираха, след като завърши песента си, и той наведе глава към тях в знак на благодарност. После ръцете му потърсиха чека в шапката му и той замръзна. Човекът му беше дал 30 000 долара, платени в брой!
“Господине!” Конрад извика към мъжа, който се беше отдалечил, но все още се виждаше. “Господине! Господине!”
Конрад побърза да постави китарата си в калъфа, затвори го, грабна шапката за дарения и се затича към мъжа, викайки го отчаяно. “Трябва да има грешка! Господине!”
Не изглеждаше като грешка, но мъжът трябваше да е объркан. Това бяха твърде много пари. Изглеждаше, че непознатият не иска да бъде хванат, защото вървеше все по-бързо и по-бързо, колкото повече викаше Конрад. Но момчето се приближи и го спря да продължи.
“Господине, слушайте ме. Оставили сте твърде много пари. Не мога да приема това” – каза Конрад, мислейки си, че няма как да обясни този чек на майка си.
“Приеми го. Това е за приюта. Обичам животните”, каза мъжът, избягвайки погледа на момчето. Конрад се намръщи на странното му отношение.
“Господине, сигурен ли сте? Това е толкова щедро.” Той поклати глава. “Никой не би направил това. Защо?”
“Приютът за животни има нужда от това. И ти също… и майка ти също” – заяви мъжът и изведнъж очите му се разшириха. Беше се подхлъзнал. Той бързо се отдалечи и стигна до колата си, преди Конрад да успее да зададе каквито и да било въпроси.
“Майка ми?” – объркано каза момчето. “Откъде познава майка ми?”
Същата вечер той се прибра вкъщи и разказа на Санди какво е правил в парка. Тя се засмя сърдечно на момчето си. “О, скъпи. Това е чудесен жест, макар че нямам представа колко трябва да продължим”, въздъхна Санди.
Но Конрад му разказа и за човека и за безумната сума пари, която му е дал. Показа ѝ и чека. Санди се намръщи. “Как изглеждаше той?”
“Защо?”
“Просто ми кажи”, настоя майка му.
Конрад ѝ даде описание и Санди си пое дълбоко дъх. “О, Конрад. Трябва да ти кажа нещо. Седни при мен.”
Момчето седнало с майка си на масата в трапезарията им и тя разкрила нещо изненадващо. Мъжът всъщност беше Гари, бащата на Конрад. Очевидно той се беше свързал с нея след почти 12 години и искаше да установи връзка със сина си. Но Санди не искаше да го допусне.
“Трябва да знаеш, че исках само да те защитя. Гари си тръгна, когато бях бременна, защото си намери работа в Лондон. Дори не ме помоли да се преместя с него. Каза, че това е твърде важно и че не може да се ожени и да създаде семейство, знаейки, че животът на мечтите му го очаква”, обясни подробно Санди.
Конрад слушаше, запленен. Майка му никога не беше говорила с него толкова откровено и искрено, сякаш и той беше възрастен.
“Но изглежда, че сега, когато е успял, е осъзнал какво наистина има значение в живота и иска връзка с теб. Казах му да стои настрана от нас. Но предполагам, че сигурно те е видял или е чул за проблемите в приюта” – завърши тя, докосвайки лицето на сина си. “Грешала съм. Имаш право да избереш дали искаш да се срещнеш с баща си. Но не мисля, че можем да приемем този чек”.
“Мамо, не знам какво е било за теб, след като той си е тръгнал. Искам да кажа, само малко. Но ако тези пари помогнат на приюта, какво значение има откъде са дошли?” Конрад се зачуди.
Санди се намръщи, защото момчето ѝ беше право. Затова тя се свърза с Гари и си уговори среща с него. Той трябваше да обясни куп неща – колко съжалява, че е напуснал, и колко много иска да ги компенсира. Говореше директно на Конрад за това колко страхотен и талантлив е на китарата; изненадващо, харесваха много от едни и същи изпълнители.
Конрад беше предпазлив, но обнадежден, и скоро Санди се съгласи да приеме чека. Момчето също така искаше да проучи връзката с баща си и Санди нямаше проблем с това, защото Гари изглеждаше искрен.
В крайна сметка те изпаднаха в сърдечна ситуация на съвместно родителство, тъй като Гари се премести за постоянно обратно в Аризона, за да бъде по-близо до сина си. Освен това той стана спонсор на приюта за животни, плащаше издръжка и на Санди и Конрад не им се налагаше да се притесняват за пари отново.
Конрад не е имал представа колко много ще обича баща си и колко важна ще стане връзката му с него. Санди приела, че миналото не може да бъде пренаписано, и се надявала на най-доброто за бъдещето. Докато синът ѝ беше щастлив, и тя беше щастлива.
