Момче се обажда на 911, за да поиска помощ с домашното си по математика. Полицаите скоро разбират, че той има по-голям проблем и се втурват към адреса му.
Райън Кросби беше потънал в дълбок размисъл, втренчен в обикновената стена и книгата си по математика.
— Как трябва да реша това? — измърмори той.
8-годишното дете трябваше да предаде домашното по математика на следващия ден и се нуждаеше от помощ с няколко задачи. Дори в интернет нямаше отговорите стъпка по стъпка, които търсеше. Тогава Райън вдигна телефона и набра 911.
— 911. Какъв е вашият спешен случай? — каза операторът.
Въпреки че спешният номер в тази част на Мадисън и преди се беше занимавал със странни обаждания за помощ, това се открояваше.
— Хайде пак? Нуждаете се от помощ с домашното по математика??? — възкликна диспечърът, след като изслуша Райън…
— Да. — отговори Райън. — Майка ми винаги ми е казвала, че не трябва да се страхувам да се обадя на 911, за да помоля за помощ.
Операторката се надяваше, че това не е шега. Те често получаваха случайни измамни обаждания от деца. Затова този път тя реши да не се замисля много за молбата на малкото момче.
— Слушай, синко… Как се казваш? — попита операторът.
— Казвам се Райън.
— Райън, това не е учебен център… Това е спешна линия. — каза операторът. — Има ли някакъв спешен случай, за който можем да ти помогнем?
Но Райън настоя, че се нуждае само от помощ, за да реши задачите си по математика.
— Моля ви! Майка ми каза, че 911 помага… помогнете ми с това, моля! — извика той.
В този момент операторката обмисляше дали да затвори, но трябваше да е сигурна, че детето не си прави шега и реши да говори с майка му.
— Добре! Ще прехвърля обаждането ти към неспешен отдел. Но преди това може ли да дадеш телефона на майка си? — каза операторът.
Райън се разплака и каза, че не би се обадил на 911, ако майка му си е вкъщи.
— Разбирам. Има ли друг възрастен с теб в къщата? — поинтересува се тя.
— Не, само аз съм. — разкри Райън.
— Искаш да кажеш, че си съвсем сам в къщата, Райън?
— Да.
— Една секунда, изчакай… изчакай… — Операторката задържа Райън на линията, докато бързо проследяваше адреса му. За нула време полицаите се втурнаха към дома на момчето, само за да го заварят сам в дома му в 22 часа.
— Здравей, Райън. Къде е майка ти? Колко време си сам в къщата? — попита спокойно един от полицаите.
Момчето каза, че къщата е била празна, когато се е прибрал от училище този следобед.
— Имах резервните ключове в мен.
Служителите помислиха, че нещо не е наред. Те се опитаха да се свържат с майката на Райън, Матилда, но телефонът й беше изключен.
— Нещо не е наред… Полицай, вие останете с него, докато търсим. — каза полицаят на партньора си.
Миг по-късно полицаят получи обаждане от контролната зала за местоположението, където телефонът на Матилда последно е бил активен.
— Какво…Какво става? Къде е майка ми? — Райън извика.
Един полицай остана с него, а останалите побързаха към мястото с патрулката.
Координатите отведоха полицаите в покрайнините на града.
— Телефонът й за последно е бил активен в този район… Продължавайте, претърсете това място. — изкомандва офицер, сочейки към уединено място, където се издигаше стара изоставена мелница.
Полицаите претърсиха мястото и след половин час все още не бяха открили нищо. Скоро пристигна полицейско куче, за да улесни работата им. Те накараха кучето да подуши използвания шал на Матилда, който взеха от нейната къща.
Само за секунди кучето поведе полицаите в друга посока. След като пристигнаха там 10 минути по-късно, те намериха кола, блокирана по средата на безлюден път.
— Полицаи, стойте назад… нащрек… — каза един офицер. Когато наближиха мястото, те заобиколиха колата и когато надникнаха вътре, намериха Матилда да лежи неподвижно на седалката.
— Да я измъкнем оттам! — извика офицерът.
10 минути по-късно пристигна линейка и Матилда беше откарана по спешност в болницата.
— Г-жо Кросби? Добре ли сте? — попита полицаят Матилда, след като тя дойде в съзнание. — Можете ли да ни кажете какво се случи?
Оказа се, че сутринта Матилда е отишла да посети сестра си в съседния град.
— Исках да пазарувам по пътя и реших да мина по пряк път до това място. — каза тя. — Но докато шофирах, припаднах и не помня какво се случи след това.
По-късно лекарят разкри, че Матилда е припаднала от топлината. Батерията на телефона й била изтощена и тя останала в безсъзнание цял ден в колата. За щастие един прозорец бил отворен, и тя оцеляла.
Полицаят обясни на Матилда как в крайна сметка са я намерили.
— Изглежда, че едно обаждане, направено от Райън до 911, ви е спасило живота…
По-късно офицер откара Матилда у дома. След като я видя, Райън изтича до нея и я прегърна разплакан.
— Мамо! Липсваше ми…Къде беше? — извика той.
Матилда целуна сина си и го прегърна. Тя осъзна, че е постъпила правилно, като е насърчила момчето си да звъни на 911, когато има нужда от помощ.
— Ти ми спаси живота! — тя се усмихна.
Инцидентът даде добър пример на приятелите на Матилда. Те научиха децата си да не се страхуват да звънят на 911, когато имат нужда от помощ.
