Когато едно момче започва да работи върху домашното за родословно дърво, то разкри шокиращи семейни тайни, които го накараха да разбере, че семейството му го е лъгало през целия му живот. Животът му се промени завинаги, след като научи какво са скрили родителите му от него.
— Искам всички да завършите това домашно до края на тази седмица. — каза учителят на Алекс на всички в класната стая.
16-годишното момче беше развълнувано да започне работа по домашното. Неговият учител беше помолил всички ученици да построят родословните си дървета и да ги обсъдят пред класа.
Развълнуван, Алекс се прибра и започна да рови из старите албуми със снимки в мазето. Когато се върна у дома, родителите му бяха на работа, така че той знаеше, че никой няма да му каже да напусне мазето. Имаше много време да се рови из старите фотоалбуми и документи.
Докато отваряше един албум след друг, за да намери снимки на покойните си баба и дядо, той прегледа и други снимки, които му напомняха за детството му.
Родителите на Алекс, Марта и Стюард, винаги са го глезили, тъй като той беше единственото им дете. Те му купуваха всяка играчка, която поиска, и винаги се опитваха да изпълнят всичките му желания.
— Уау! Все още помня тази кола с дистанционно! Толкова много я обичах. — усмихна се Алекс, докато гледаше стара снимка.
След като събра снимки на родителите си и себе си, той започна да търси снимки на баба си Мери. Момчето не помнеше много за нея, защото тя мистериозно изчезна, когато беше на 5.
Винаги, когато питаше родителите си за Мери, те му казваха, че не знаят къде е тя. Според тях те са подавали множество жалби в полицията, но никой не е могъл да я издири.
— Иска ми се да си още тук с нас, бабо! — каза Алекс, докато гледаше снимка на баба си.
След това тийнейджърът започна да търси снимката на дядо си, когато се натъкна на кафяв плик.
— Какво е това? — зачуди се той, без да подозира, че съдържанието му ще промени живота му.
Любопитен, Алекс отвори плика и намери ръчно написано писмо в него. След като го разгъна, той видя името на баба си подписано в долния ляв ъгъл.
Щом Алекс започна да чете писмото, той не можеше да откъсне очи от него. Всеки параграф го караше да се съмнява в съществуването си.
— Как е възможно това? Как може мама и татко да ми причинят това? — попита той, докато сълзите се стичаха по бузите му.
В писмото баба му казваше, че ще каже на Алекс истината за раждането му. Четенето на писмото го накара да повярва, че родителите му крият нещо от него. Всъщност той беше сигурен, че хората, които наричаше мама и татко, не са негови биологични родители.
— Това писмо е датирано приблизително от времето, когато баба е изчезнала. Има ли нещо друго, което мама и татко крият от мен? — чудеше се тийнейджърът, докато седеше в мазето. Усещаше как сърцето му бие, докато десетки въпроси изскачаха в ума му.
Няколко минути по-късно Алекс чу входната врата да се затваря. Той бързо прибра писмото обратно в плика и го скри в ризата си, защото знаеше, че майка му се е върнала у дома. Не беше сигурен дали иска незабавно да се изправи срещу нея.
След като върна всички албуми на първоначалното им място, Алекс се изкачи по стълбите със снимки в ръка. Отваряйки вратата на мазето, той видя майка си да стои отвън със скръстени ръце на гърдите си.
— Какво правеше там? — попита тя ядосано.
— Моят учител ми постави задача да направя родословно дърво. — отговори Алекс, докато разглеждаше снимките в ръцете си. — Извадих няколко снимки от старите албуми.
— Защо не ме слушаш, когато ти казвам да обядваш първо? Домашното ти може да почака! — извика Марта.
— Съжалявам, мамо — каза Алекс, докато вървеше към стаята си. Изведнъж усети, че писмото в ризата му пада на земята. Преди да успее да направи нещо, майка му видя кафявия плик и веднага го позна.
Виждайки, че очите й се разширяват от гняв, Алекс веднага взе писмото, но майка му го грабна от него.
— Защо трябва да си пъхаш носа във всичко, Алекс? Защо отвори този плик?
Въпреки че се страхуваше от гнева на майка си, Алекс призна, че е чел всичко.
— Знам, че вие с татко не сте моите биологични родители. Знам, че криете нещо от мен!
След няколко минути мълчание Марта каза на сина си да се успокои.
— Слушай, Алекс — каза тя, докато го държеше за раменете. — Не е това, което мислиш, че е.
— Моля те, кажи ми истината, мамо! — помоли Алекс майка си. — Какво криете от мен?
Точно тогава Стюард се върна у дома и се разтревожи, когато видя как жена му и синът му се карат.
— Какво става? — попита той, докато вървеше към тях.
— Алекс прочете писмото. — каза Марта, докато гледаше съпруга си. — Той иска да знае истината.
Шокиран, очите на Стюард се разшириха, когато забеляза кафявия плик в ръката на Марта. Той никога не е искал да каже на сина си истината, но изглеждаше, че не му оставаше друга възможност.
По-късно същата вечер Стюард и Марта казаха на Алекс, че не са негови биологични родители. Освен това те признаха, че баба му не е изчезнала мистериозно.
— Знаем къде е тя в момента, Алекс. Тя все още е жива. — призна Стюард.
— Какво? — Алекс беше шокиран. — Къде е тя? Защо не живее с нас? И каква е тази тайна за моето раждане? Че вие не сте ми родители?
Стюард и Марта настаниха момчето и започнаха да му разказват историята на живота си.
Сестрата на Стюард, Сара, била бременна тогава. Тя била в колежа и избягала с момче, в което била влюбена. Той я зарязал в момента, в който разбрал, че е бременна.
Стюард и овдовялата майка на Сара прекъснали всички връзки с нея в момента, в който тя избягала. Но Стюард никога не оставил сестра си.
Той се грижеше за всяка стъпка от бременността й, помагала й и Марта, тогавашната му приятелка.
Но в деня, в който Сара трябвало да посрещне бебето си, секунди след като видяла лицето на момченцето си, тя издъхнала.
— Приехме те, Алекс. Оженихме се и те осиновихме. — каза Марта, разрошвайки косата на момчето.
— Но мама… тя отказа да се върне в живота ни!
— Тя е много православна жена, Алекс. Не можеше да приеме рождената ти майка…
— Но може би ще приеме мен? — Алекс изтри сълзите си и попита с тъжна усмивка.
— Не знам, скъпи. Опитахме, но… — гласът на Марта заглъхна.
— Е, нека опитам с теб този път. Имам чувството, че баба ще дойде. Едва сега разбрах за мама и ми липсва толкова много. Мога само да си представя през какво е трябвало да премине. Трябва да знам!
На следващия ден тримата тръгнаха на пътешествие в провинцията, надявайки се нещата да започнат да се оправят.
Когато Алекс излезе от колата и видя тънката, огъната фигура на възрастна жена, гледаща през прозореца, той вече можеше да си представи красивата й усмивка. Никога не успя да бъде с рождената си майка, но щеше да направи всичко, за да излекува сърцето на жената, която я е родила.
Какво можем да научим от тази история?
- Истината винаги излиза наяве. Марта и Стюарт смятаха, че Алекс никога няма да научи истината, но не можаха да я скрият дълго от него. Съдбата позволи на тийнейджъра да разбере всичко.
- Никога не лъжете децата си. Марта и Стюарт можеха да излъжат Алекс за писмото, но решиха да му кажат истината. Тяхната честност в крайна сметка им помогна да изградят отново връзката си с Мери.
