Когато Джина получава телефон като подарък, тя моли внука си Джош да я научи как да го използва. Той обаче винаги е зает. Тя продължава да пита, а той пак отказва, докато не се случва нещо неочаквано, което му попречи да го използва и той трябва да се обърне към Джина, която го изненадва.
— Джош, моля те. Дядо ти ми купи този телефон и нямам представа как да го използвам. Моята приятелка, г-жа Корниш, каза, че чете невероятни разкази онлайн, които намира във Facebook. Но не знам как да получа Facebook. Можеш ли да ми помогнеш? — Джина молеше внука си, който този ден беше единственият човек вкъщи.
Съпругът й й беше купил смартфон за рождения й ден, но самият той нямаше представа как да го използва, така че Джина отиде в къщата на дъщеря си, която беше в съседство в техния квартал в Кънектикът. Джош беше единственият човек вкъщи този ден и естествено тя го попита.
— Съжалявам, бабо. Трябва да тръгвам за бейзбол точно сега. Не мога. — отговори Джош от дивана, очите му бяха приковани в телефона му. После се изправи, грабна бейзболната си чанта и си тръгна.
— Добре, скъпи. Може би по-късно. — извика тя и Джош й махна в отговор, докато излизаше, за да стигне до тренировката си.
През следващите няколко дни Джина отиде да види Джош няколко пъти, надявайки се той най-накрая да има време да й помогне. Джош обаче винаги имаше какво да прави.
— Съжалявам, бабо. Имам домашно.
— Съжалявам, бабо. Отивам на кино.
— Съжалявам, бабо. В момента не съм в настроение.”
Накрая изглеждаше, че Джош й е раздразнен.
Бабо, можеш просто да го потърсиш в Google или да попиташ мама. Не мога да го направя в момента. Остави ме на мира! — каза й той настойчиво и Джина най-накрая разбра намека.
Тя най-накрая спря да го пита и се опита да направи всичко възможно, за да се научи как да използва телефона. Тя използва Google точно както той предложи и помоли няколко деца от квартала, които бяха готови да я научат как да изтегли приложението Facebook и да започне да следва страници, които я интересуват.
Беше по-просто, отколкото си представяше; достатъчно скоро тя се свърза с приятели, с които не беше говорила от години. Каква прекрасна технология! И особено й хареса да чете кратки вдъхновяващи истории от конкретен сайт.
— Честно казано, скъпа, ако не се пазя, мога да прекарам часове на този телефон. — каза Джина на дъщеря си Уна в къщата й. Те бяха в хола и тази вечер Джош приготвяше вечеря.
— Уау, мамо! Ти си по-модерна от мен! Изобщо не прекарвам време на телефона си. Може би трябва да ме научиш какво да правя. — засмя се Уна с майка си. Продължиха да говорят, докато не чуха силен звън от кухнята и изведнъж Джош извика.
— Мамо!
Уна се изправи бързо, както би направила само майка, която се втурва към нуждаещото се дете. Джина я последва и откри, че Джош случайно е изгорил и двете си ръце, опитвайки се да излее врящата вода за пастата за вечеря.
— О, Боже! — възкликна тя.
— Мамо, мисля, че трябва да отидем в спешното отделение. Тези изгаряния изглеждат доста зле. — каза Уна, грабна малко лед, сложи го в чиста кухненска кърпа и покри ръцете на Джош.
— Да, аз ще карам. — каза Джина и се втурна към дома си, за да вземе колата си.
Лекарят каза, че Джош ще се оправи след няколко дни, но дотогава ръцете му ще бъдат превързани. Джош също беше посъветван да пропусне училище и бейзболни тренировки за известно време, за да може да си почине и да се оправи по-бързо.
Уна уреди най-добрият приятел на Джош да предава задачите му, за да не пропусне нищо по време на отсъствието си от училище. Приятелят на Джош обаче му изпращаше домашните чрез имейли и текстови съобщения, аДжош не можа да работи с телефона си. Тогава осъзна нещо иронично. Трябваше да помоли баба си да му помогне.
Чудеше се дали тя ще откаже, защото той беше толкова пренебрежителен, когато тя поиска помощта му. Щеше ли да е достатъчно прощаваща, за да му помогне, или щеше да му отвърне със същото отношение?
— Бабо. — започна той колебливо. Джина беше дошла да му направи обяд, защото той не трябваше да използва ръцете си, и тя се обърна от кухненския плот, гледайки го с очакване. — Можеш ли да ми помогнеш да проверя имейлите си?
— О! — поколеба се Джина и Джош се приготви за предстоящото й отхвърляне. Но тя избърса ръцете си с кухненска кърпа и се приближи до него. — Разбира се. Трябва да си вземеш задачите, нали? Да видим.
Джина грабна телефона му и започна да търси наоколо. Тя отиде в неговото приложение за електронна поща и с няколко индикации изтегли всичко, което му беше необходимо, за да завърши домашното си. Тогава тя грабна лаптопа му и те започнаха да работят заедно, за да изпълняват задачите му. Те ядоха сандвичи по време на процеса и следобедът им мина бързо.
Когато свършиха, Джош погледна огорчен баба си.
— Бабо, благодаря ти, че ми помогна с това. Преди бях толкова лош. Трябваше да ти помогна с телефона, когато го получи. — извини се той.
Джина го погледна с обожание и разроши косата му.
— Да, трябваше, скъпи. Но аз съм твоята баба. Винаги ще бъда тук, за да ти помогна. — започна тя и го погледна изпитателно. — А сега, можеш ли да ми помогнеш да направя видео в TikTok?
Джош се засмя и тази вечер те записаха няколко видеоклипа, които по-късно събраха купища харесвания.
