Подозрителен тийнейджър нахлува в къщата на съседката си, когато забелязва, че баща му тайно се промъква в дома ѝ всяка вечер. Това, което вижда вътре, го шокира до основи и променя всичко, което е смятал, че знае за баща си.
15-годишният Райън и родителите му винаги са копнеели да вкусят от красивия живот, изпълнен с приключения, ваканции и щастие. Но доходът им от средната класа никога не е отговарял на стремежите и едва е стигал, за да покрива ежедневните им нужди.
Бащата на Райън Дерек преподаваше математика в местното училище, а майка му Рийз беше домакиня. Така че всяка стотинка идваше от упоритата работа на Дерек и дори дългите часове извънреден труд. Но нищо не изглеждаше достатъчно.
Въпреки това сърцата на Райън и майка му копнеели за деня, в който ще посетят вълшебния Дисниленд и романтичните улици на Париж. За съжаление, това беше мечта, която беше недостижима за семейство Бари.
Докато родителите на Райън бяха потънали в безкрайните си финансови притеснения, скоро се появи друго разсейване под формата на новата им съседка – прекрасна млада жена, която се премести в края на блока. Семейството не знаеше как това ново попълнение в квартала ще разтърси скромното им съществуване до самата му основа…
Един ден Рийз и съседката ѝ маршируват из коридорите на магазина за хранителни стоки, когато забелязват новата съседка – красива брюнетка с лунички и очила с квадратни рамки.
„Чували ли сте за тази нова дама в квартала?“ прошепна съседката на Рийз. „Чух, че се казва Мия… тя никога не говори с никого и винаги е затворена в къщата си. Никой наоколо не знае какво се случва в къщата ѝ“.
„Да, виждал съм я само в магазина. Изглежда добре изглеждаща. Нищо чудно, че мъжете в нашия блок постоянно я заглеждат!“ – каза Рийз, тъй като не можеше да не се чувства странно по отношение на тази мистериозна новодошла.
Минаха няколко седмици, откакто Мия се премести в квартала. Хората не спираха да говорят за нея зад гърба ѝ, но тя не се притесняваше от това. Въпреки отшелническия ѝ характер мъжете в квартала се опитваха да привлекат вниманието ѝ. Тя беше изумително красива и всички мъже, женени и ергени, си падаха по Мия.
Но по някаква причина жената избягваше дори ако някой завържеше разговор с нея.
За всеобщ шок обаче единствено Дерек успя да заговори Мия. Той ѝ помогна да пренесе чантите до вкъщи, което шокира Рийз и я заподозря във внезапния му интерес към мистериозната хубава жена.
С времето съзнанието на Рийз е погълнато от ревност, а синът ѝ Райън забелязва напрегнатата атмосфера у дома.
Минават седмици, а напрежението в семейство Бари нараства. Разочарованието на Рийз беше на ръба да кипне и тя напълно изгуби разсъдъка си, когато Дерек започна да се прибира по-късно от обикновено, изтощен и изцеден.
„Какъв е този нов навик да се прибираш толкова късно?“ Рийз се разсърди на Дерек.
Дерек видя гнева, изписан на лицето ѝ.
„Скъпа, казах ти… трябва да работя извънредно в училище“ – каза Дерек.
„Извънреден труд? Не мисля, че това ни помага по някакъв начин, защото не изглежда да носиш повече пари“ – изригна Рийз.
„Скъпа, не сега, добре? Вече съм уморена. И обещавам, че скоро всичко ще бъде наред. Повярвай ми.“
Въпреки обещанията на Дерек, че нещата скоро ще се оправят, те така и не се оправят.
Райън се притесняваше от това, че родителите му постоянно се карат вкъщи. Той се опитва всячески да успокои майка си, че всичко ще бъде наред и дори я убеждава, че баща му наистина работи усилено за тях. Но нищо не се променило, нито пък това спряло Рийз да подозира Дерек.
Тежестта на споровете на родителите му започва да се отразява на Райън, особено когато веднъж подслушва поредния разгорещен спор.
Сърцето на момчето се сви, когато чу как майка му обвинява баща му в изневяра.
„Знам, че нещо се случва между теб и онази Мия – изкрещя Рийз, а гласът ѝ трепереше от емоции.
“Нима тя е по-красива от мен? Съгласна ли е да спи с теб? Как можа да ми направиш това?”
Райън не можеше да повярва на ушите си. Обвиненията на майка му бяха толкова жестоки и нямаха никакъв смисъл, като се има предвид, че баща му е помогнал на Мия само веднъж. Райън беше разстроен от внезапното избухване на майка му по адрес на баща му.
„Мамо трябва да спреш с това“ – помисли си Райън.
“Татко никога не би ѝ изневерил. Познавам татко много добре. Той никога не би предал мама… Нито за милион години.”
Но на следващата вечер Райън видя нещо друго, което не можеше да си представи, да се развива точно пред очите му, точно пред прозореца на спалнята му. За негов ужас това потвърждава най-лошите страхове на майка му.
„Татко?!“ Райън беше зашеметен, когато видя Дерек да се промъква в къщата на младия съсед, докато той затваряше вратата след себе си.
Райън не можеше да се отърве от усещането, че баща му крие нещо от семейството.
„Коя е тя?“ – попита шокираното момче баща си, сочейки вътре в спалнята.
“Татко каза, че има извънреден труд в училище. Какво прави там?” Райън прошепна, загледан в слабо видимата къща на Мия от прозореца на спалнята си. Знаеше, че това е необичайно, а и Дерек трябваше да е на работа сега.
Сърцето на Райън се разтуптя от поредица натрапчиви мисли за това какво би могъл да прави баща му зад затворените врати на къщата на Мия.
По-късно същата вечер Дерек се прибра вкъщи, уморен както обикновено, и каза на Рийз, че има извънреден труд.
“Знам, че това е лъжа, татко. Какво си правил в къщата на тази жена?” Райън си мислеше, докато се открадваше от очите на баща си. Знаеше, че ще избухне вкъщи, ако каже това на майка си, затова Райън реши да разбере истината.
На следващата вечер той зачака на прозореца на спалнята си и, колкото и да е шокиращо, Райън видя баща си да се промъква в къщата на Мия по същото време.
“Татко се е побъркал ли? Знае ли изобщо какво ще се случи, ако мама разбере?”
През цялата седмица Райън виждаше баща си да се промъква в дома на Мия. Знаеше, че баща му не може да запази тайната завинаги, и не искаше да предполага, че му изневерява. Но самата мисъл, че Дерек посещава Мия вечер без ничие знание, му говореше друго.
Затова една вечер Райън тайно последва баща си, за да разбере истината.
„Ето го… Знаех си… тя го чака“, възкликва Райън, докато се промъква зад стената точно под хола на къщата на Мия. Той видя как дамата придружава баща му до спалнята, докато затръшва вратата след тях.
“Това е! Трябва да ги спра. Татко, не мога да повярвам, че ще направиш това“ – изсумтя Райън, докато нахлуваше в къщата на Мия през гаража и тичаше след баща си, препречвайки му пътя.
„Татко! Спри там! Как можа да направиш това на мама?“
Когато Дерек се обърна, лицето му стана бяло като тебешир от шок.
„Райън? Какво правиш тук? Как си влязъл?“ Дерек се стресна.
Но Райън не можеше да откъсне поглед от сцената пред очите си и сърцето му се разтуптя, докато се опитваше да осмисли видяното.
„Коя е тя?“ – попита шокираното момче баща си, сочейки вътре в спалнята. И в милион сънища Райън не е очаквал да види нещо подобно.
Като погледна Райън, Дерек осъзна, че има много да обяснява, и започна, като първо представи момичето в спалнята като Сара, дъщерята на Мия с увреждания.
„Сара е новата ми ученичка. Преди няколко месеца тя претърпя ужасен инцидент и не може да ходи. Посещава онлайн класове, но има затруднения с математиката. Затова всяка вечер й давам уроци срещу допълнителни пари – обясни Дерек.
„Райън – добави той тихо. „Знам какво може би си мислиш. Трябваше да кажа на теб и на мама по-рано. Беше разстройващо, но трябва да знаеш защо не ви казах“.
И тогава Дерек разкри, че е давал частни уроци на Сара всеки ден, за да спечели допълнителни пари, с които да изненада Рийз и сина си с мечтаното пътуване до Париж.
Райън беше шокиран и виновен, че е заподозрял баща си. Сълзи се стичаха по лицето му, докато той прегръщаше силно Дерек.
„Съжалявам, татко!“ Райън заплака. „Не трябваше да се съмнявам в теб. И няма да кажа на мама за това, което видях, добре? Нека не разваляме изненадата.“
И с това Райън и баща му измислиха друг план, с който да изненадат Рийз на рождения ѝ ден два месеца по-късно.
Докато дните минаваха, Рийз престана да се съмнява в Дерек. Междувременно Райън помогна на баща си да научи Сара. Той сядал при нея и ѝ четял книги, дори играели заедно настолни игри.
С течение на дните Сара и Райън се сприятелили и Райън осъзнал колко самотно е било момичето след инцидента.
Нещата се променяха към по-добро. С помощта на Дерек и Райън Сара бавно възвръща силите си да ходи.
Дерек не можеше да не се чувства благодарен, че той и синът му са били част от възстановяването на момичето.
Когато една вечер семейството седнало да вечеря, Дерек сложил на масата три самолетни билета и обявил, че след седмица всички ще летят до Париж. Рийз беше шокирана и в очите ѝ бликнаха сълзи.
„Скъпи, сериозно ли?! Но ти ми каза, че не можем да си го позволим….“
„Мамо, казах ти, че татко е скъпоценен камък! Той наистина работи усилено за тези пари; всяка вечер след работа помагаше на дъщерята на Мия с уроците по математика, за да ни заведе на мечтаното пътуване до Париж!“
Очите на Рийз се напълниха със сълзи.
„Скъпи, толкова съжалявам… толкова много те обичам“ – заплака Рийз. Тя осъзна, че е сгрешила, като е ревнувала, и се извини на Дерек. А по-късно същата вечер тя посети Мия и също ѝ се извини.
От този момент нататък всичко се променя за семейство Бари и Мия. Те станаха добри приятели и прекарваха времето си заедно. А дъщерята на Миа – Сара, беше най-щастливата от всички!
Тя обичаше да има толкова много хора наоколо. Това беше огромна промяна в живота ѝ, особено след като видя майка си да се смее и да продължава напред. Оказа се, че Сара е загубила баща си в същата автомобилна катастрофа, която я е направила инвалид. Мия беше съкрушена след загубата на любимия си, затова продаде имението си и се премести в тих квартал, за да преодолее мъката си. Ето защо тя никога не общуваше с хора.
