Малкият Джоузеф строи пясъчен замък, когато намира ключ, заровен в пясъчника. Майка му го предава на полицай, който бързо разпознава ключа като доказателство, свързано с убийството на богат бизнесмен.
В един приятен съботен следобед малкият Джоузеф си играеше с приятелите си в пясъчника, който баща му беше построил за него близо до техния двор.
Той и приятелите му строяха пясъчен замък и докато Джоузеф развълнувано загребваше с пластмасова лопата, пълна с пясък, пръстите му се докоснаха до нещо твърдо, което се усещаше като метал.
— Мамо… Мамо! — 6-годишното момченце изтича при майка си, викайки с пълно гърло. — Виж какво намерих!
Майката на Джоузеф, Лили, остави телефона си и взе ключ от ръката му.
— Изглежда някой си е изгубил ключа от колата. — зачуди се тя. — Къде го намери?
— Ето там…в пясъчника! — Джоузеф посочи към пясъчника. — На татко ли е? Той построи пясъчника за мен, нали? — попита той.
— Не, скъпи. Не мисля, че е на татко… не си спомням да съм виждала този ключ преди. Защо не попитаме татко?! — Лили се засмя, докато грабна сина си и го накара да седне до нея, преди да позвъни на съпруга си Ричард.
— Намерихме това в пясъчника? Знаеш ли откъде дойде? — тя надписа съобщение заедно със снимка на ключа и го изпрати на Ричард. Но той й каза, че никога не е виждал ключа.
— Странно! — помисли си Лили. — Предполагам, че ще трябва да отида до полицейския участък и да го предам на полицията, за да намерят собственика и да го върнат.
Лили отиде с колата до полицейския участък и се натъкна на детектив Гибсън.
— Ние сме нови в града. Преместихме се миналия месец. — каза му тя.
— О, не се притеснявайте, госпожо. Можете да ми предадете ключа. Аз ще се погрижа за него. — усмихна се детектив Гибсън.
Лили ровеше из чантата си, докато полицаят чакаше нетърпеливо.
— Ето! — възкликна тя. Детектив Гибсън беше зашеметен, когато видя ключа и забеляза нещо твърде познато в него.
— Знам на кого е този ключ! — той се засмя. — Не се притеснявайте, че питам…но някъде близо до участъка ли го намерихте, госпожо?
— О, не… не, полицай. — отрече Лили. — Синът ми го намери в пясъчника. Всъщност съпругът ми наскоро направи такъв, за да си играе детето.
— В пясъчник? — Детектив Гибсън сбърчи вежди.
— Защо полицай, нещо не е наред? — Лили се разтревожи.
— Не… не, госпожо. — усмихна се детектив Гибсън. — Просто исках да знам … този пясъчник… или вашата къща… близо до северната магистрала ли е?
— Не, полицай. Но мисля, че мястото, от където съпругът ми поръча пясъка, може да е близо до северната магистрала. — обясни Лили. Тя показала на детектива разписка от телефона си и изпрати екранна снимка на номера по негово искане.
— Благодаря ви за съдействието, госпожо. И още нещо… моля, не казвайте на никого… дори и на съпруга си. Работата е там, че въпросът е малко чувствителен. Каквото обсъждахме, остава тук, добре?
Лили кимна и излезе от участъка. Междувременно детектив Гибсън седна на стола си и докато се взираше в ключа, в съзнанието му проблесна скандално дело за убийство, заведено в участъка преди две седмици.
— Полицаи, трябва да открием убийците възможно най-бързо. Натискът скочи и новините за опита за убийство на г-н Карл се разпространиха като горски пожар. — нахлу началникът на полицията Дейвидсън в участъка онзи ден, преди две седмици.
— Господи, Реджиналд! Какво стана с лицето ти? — ахна шефът.
— Нищо сериозно, шефе. — каза детектив Реджиналд. — Току-що попаднах в малка схватка с някакви бандити, които бъркаха в колата ми.
— А, добре… надявам се, че и ти си им дал добър урок! Добре, момчета, слушайте. Г-н Карл е известен бизнесмен в града. Той се връщал у дома от бизнес сделка… някой ограбил милион долара от него и го застрелял. Той е хоспитализиран и случаят е в ход. Трябва бързо да намерим тези престъпници.
— Поради натиск от горе, възлагам на детективи Гибсън и Реджиналд да разрешат случая. — добави шефът. — Няма свидетели. Нищо интересно и на местопрестъплението. Така че успех на вас двамата!
Всичко стигна до задънена улица, когато двамата полицаи претърсиха папките по делото.
— По дяволите! Дори пистолетът, използван от тези нападатели, не беше открит. — въздъхна детектив Реджиналд и се отпусна назад в стола си.
— Може би трябва да разпитаме семейството му… и служителите? Ясно е, полицай… някой, който е наясно с бизнес сделката му за милиони долари, го е направил. Изглежда като предварително планиран обир, не мислите ли? Трябва незабавно да изпратим екип да търси пистолета и да претърси дома му…
Мислите на детектив Гибсън бяха погълнати от различни ъгли, докато сканираше докладите за случая.
— Не можем да подозираме никого… и подозираме всички, Реджи. — каза той. — Няма улики… но има нещо, което нападателят е пропуснал. — добави той, сочейки снимка на камера за наблюдение на магистралата.
— Вече изпратих екип да потърси пистолета. — добави детектив Гибсън, слагайки шапката си. — Да отидем да проверим записите в транспортния отдел.
Докато детективите внимателно наблюдаваха записа в транспортния отдел, те забелязаха колата на г-н Карл да минава през магистралата, преди екранът да стане зърнест и записът внезапно да бъде прекъснат.
— Съжалявам, полицаи. — каза служителят по транспорта. — Предполагам, че това е спиране. Загубихме кадрите и те не могат да бъдат възпроизведени поради технически проблем. Съжаляваме!
Детективите бяха разочаровани, защото бяха стигнали толкова близо и ако видеото беше пуснато малко повече, вероятно щяха да получат някаква решаваща следа. Точно тогава детектив Гибсън получи обаждане от болницата и лекарят го информира, че г-н Карл е в съзнание.
— Не бих препоръчал разпит сега… но ако е спешно, можете да продължите, полицай. — каза лекарят.
— Страхотно! Г-н Карл трябва да знае нещо за нападателите. — възкликна детектив Реджиналд, когато Гибсън сподели новината с него. — Но какво да кажем за танцовото представление на дъщеря ти Мери в училище? Беше й обещал, нали? Защо не отидеш в нейното училище и не я видиш как танцува, докато аз разпитвам г-н Карл?
— Благодаря, приятел! — Детектив Гибсън кимна и забърза с колата си към училището на дъщеря си. Но по пътя си той получи още едно изумително обаждане от болницата. „Г-н Карл е мъртъв, Гибсън“, информира детектив Реджиналд от другия край на линията. „Изглежда, че е имал припадъци… той почина, преди да успея да го срещна.“
Новината разтърси детектив Гибсън, когато той натисна спирачките и спря колата си със скърцане. “Този случай става все по-интересен, приятел! Ще се срещнем довечера в кръчмата… Искам да обсъдим нещо.”
Същата вечер детективите се срещнаха в обичайния бар, опитвайки се да разберат последните събития около убийството на г-н Карл.
— Толкова е объркващо. — отпи от питието си детектив Реджиналд. — Той тръгва по пътя с всички тези пари… нападнат е… парите са откраднати… камерите спират да работят… Искам да кажа. Трябва да има нещо.
— Да, така е… Но мисля, че има нещо точно пред очите ни, което изпускаме… — Детектив Гибсън въздъхна, докато отпиваше от водката си.
— А, добре… престъпникът не се ли крие винаги на видно място? — Детектив Реджиналд се засмя, когато партньорът му впери очи в него и повдигна вежда.
— Какво? Защо ме гледаш така? Нещо грешно ли казах? — Детектив Реджиналд изправи рамене и избухна в замаян смях.
— Ах, умът ми е адски объркан. — въздъхна детектив Гибсън. С напредването на нощта полицаите се насладиха на питието си и си побъбриха дълго. Тогава изведнъж банда много пияни мъже с татуировки, пълзящи по вратовете им, наобиколиха масата им без причина.
— Затвори тази отвратителна уста, пич. — един от мъжете се присмя на детектив Гибсън. — Смееш ми се, а?
— Слушай, човече. — предупреди го детектив Гибсън. — Какво ще кажете да се разкарате?
Разяреният мъж се нахвърлил върху него и скоро в заведението настъпил хаос. Между детектив Гибсън и мъжете възникна схватка и някой позвъни на 911, когато ситуацията стана напечена.
Главорезите бяха арестувани тази нощ и новината стигна до шеф Дейвидсън, който отстрани детектив Гибсън от случая.
Отстраняването удари детектив Гибсън като торба с тухли. Беше работил упорито ден и нощ, за да разреши този случай, за да грабне това така чакано повишение. Но сега всичко, което направи за този случай, беше предадено на детектив Реджиналд и той не можеше да направи нищо, освен да избяга от участъка.
— Всичко най-добро, Реджи. Надявам се да разрешиш случая! — той каза. Бяха изминали две седмици, откакто детектив Реджиналд пое случая, но не бяха открити важни следи и делото все още беше в задънена улица.
Но този ден детектив Гибсън знаеше, че е една стъпка по-близо до виновника за убийството и грабежа на г-н Карл. Когато изхвърча от участъка, той отиде до колата на партньора си и му звънна.
— Къде си, Реджи? — попита той.
— Къде другаде, човече? — Детектив Реджиналд се засмя. — Взимам нещо за обяд в Pop Steaks. Ще се върна след десет минути.
— Ах, Pop Steaks! Мястото с пържоли! Знаеш ли какво? Умирам от глад, след като си счупих главата с всички тези досиета. Чакай ме там, приятелю. Тръгвам! — Детектив Гибсън затвори. Той грабна ключа за колата, който Лили му даде преди час и набързо отключи колата на детектив Реджиналд.
Двадесет минути по-късно той спря пред заведението, където партньорът му се наслаждаваше на сандвич с джъмбо пържола.
— Гиб! Тук! — Детектив Реджиналд махна на партньора си. Но усмивката му изчезна и сочната пържола, свита в устните му, се разля, когато видя, че детектив Гибсън не е сам.
— Какво, по дяволите? Гибсън, какво става? Защо ми слагат белезници? — той се паникьоса, когато двама офицери му сложиха белезници и го придружиха.
Раменете на детектив Реджиналд увиснаха, когато той се облегна на стола си в стаята за разпити половин час по-късно.
— Изглежда познато, а, Реджи? — Детектив Гибсън се засмя, докато пускаше видео на лаптопа си. Това беше запис от DVR на детектив Реджиналд, показващ как той и банда маскирани бандити се приближават до джипа на г-н Карл и го нападат, преди да ограбят куфарчето му с милионите долари.
— Майката на малко момче остави изгубен ключ от кола в участъка този следобед. — добави детектив Гибсън. — Не можех да не разпозная уникалните инициали, гравирани върху него… и забелязах, че ключът е твоя!
Детектив Реджиналд ахна от шок, когато осъзна, че играта му е приключила.
— Всеки престъпник оставя малка следа след себе си, която му струва много време! За теб това беше ключът от колата ти! Само ако знаеше, че си го загубил в пясъчна кариера само на миля от мястото, където г-н Карл беше нападнат!
— А, в края на краищата виновникът беше скрит пред очите ни, нали?! — Детектив Гибсън се засмя.
