Бедна майка на петзнаци получава приятна изненада, когато парите й свършват в магазина за хранителни стоки и непознат се намесва, за да й помогне.
Рейчъл Уилсън и съпругът й Джак се зарадваха, когато разбраха, че очакват петзнаци. Двамата се опитваха да имат дете от години и когато бяха благословени с пет деца наведнъж, не можеха да контролират радостта си.
Джак Уилсън беше шофьор на камион, който си изкарваше прехраната спокойно, така че когато бебетата се родиха, за Рейчъл беше лесно да напусне работа, за да се грижи за децата им. Нещата бяха добре в продължение на четири години; Рейчъл и Джак никога не са очаквали нещо да се обърка. Но нещо се случи.
Един ден Джак тръгна за работа рано сутринта и повече не се върна. Беше годишнината от сватбата им и Рейчъл се опита да го спре, тъй като имаше неприятното чувство, че нещо не е наред. Но Джак успя да я убеди.
— Не се тревожи, скъпа. Ще се прибера навреме. Обещавам.
Но Джак не спази обещанието си. По-късно същата вечер Рейчъл получи обаждане от полицаите, които я информираха, че той е починал при сблъсък с камион. Младата вдовица ридаеше непрекъснато, но нищо не се промени. Джак го нямаше и тя трябваше да приеме ролята на мъжа в къщата.
Тъй като децата й бяха само на четири години, тя не можеше да ги остави сами у дома. За наемането на бавачка не можеше да става и дума, защото спестяванията й бяха ограничени и нямаше доходи. Тя дори не можеше да помоли съседите си за помощ, защото те бяха всичко друго, но не и приятелски настроени.
Разстроена от ситуацията, Рейчъл дори не успя да скърби достатъчно за загубата на съпруга си, тъй като се хвърли в работа, за да издържа децата си. Тя започна да плете шалове и шапки и да ги продава, за да си изкарва прехраната, но с идването на лятото се появиха проблеми. Талантът й вече не можеше да й помогне, а парите бяха ограничени.
Един ден тя беше в магазин за хранителни стоки и купуваше продукти за рождения ден на децата си, но цените там я накараха да сбърчи чело.
— Кога се повиши цената на какаото на прах? 5 долара за малко?! Уф, още не съм купила половината от артикулите, а общото вече е 50 долара! Господи! Трябва да върна някои неща обратно.
Тя върна какаото на прах на рафта и вместо това взе пакет обикновени какаови бисквити като заместител на ароматизатора на тортата. Тя продължи към следващата пътека точно когато един от синовете й, Макс, започна да настоява да му купи бонбони.
— Мамо! Можеш ли да ми взвмвш бонбони? Моля те?
— Ох, скъпи! — Рейчъл направи пауза. — Бонбоните не са добри за вас. Лекарите казват, че бонбоните развалят зъбите ви. Освен това са малко скъпи, а мама трябва да направи торта за рождения ви ден, така че ще трябва да купи съставките за нея.
Но четиригодишното момче нямаше да разбере това. Той започна да плаче силно, което привлече част от вниманието на купувачите.
— Не, мамо! Искам ги! Искам бонбони!
— Да, мамо! Искаме и бонбони! Моля!!! — извикаха в един глас другите четири момчета.
Рейчъл почти изпадна в паника в магазина, когато всички започнаха да я зяпат и накрая тя трябваше да отстъпи на децата си. Когато обаче се приближи до касата, за да плати сметката, я чакаше нова неприятност.
— Колко трудно е да провериш цените, преди да купиш нещо? — измърмори касиерката Линси. — Не ти достигат 10 долара, така че ще трябва да взема някои неща оттук. — Тя взе шоколадовите бисквити, бонбоните и няколко други неща и започна да подготвя сметката, но Рейчъл я спря.
— О, моля, не премахвайте тези неща. Ъмм… нека направим друго. Ще махна хляба и… — Рейчъл започна да избира продуктите, които да премахне.
Междувременно Макс се отдалечи до пътеката, където бяха поставени кутиите с мляко, но Рейчъл беше твърде заета, за да забележи това. Той се разхождаше, когато се натъкна на по-възрастна жена.
— Здрасти, млади човече! Аз съм г-жа Симпсън. Как се казваш? И какво правиш тук сам? — попита нежно тя, усмихвайки му се.
— Здравейте, г-жо Симпсън. Аз съм Макс и съм на четири години. На колко години сте?
Възрастната жена се изчерви.
— Аз съм само малко по-възрастна от теб, Макс. Да кажем на 70? Къде е майка ти?
— Мама се кара с някого. Тя казва, че мама няма достатъчно пари и трябва да оставим някои неща тук.
— О, така ли? — попита притеснено г-жа Симпсън. — Можеш ли да ме заведеш при майка си?
Момчето кимна и се втурна към касата с г-жа Симпсън. Линси беше станала нетърпелива към Рейчъл и се нахвърляше срещу нея.
— Виж, жено! Ако не можеш да си позволиш неща, не идвай тук на първо място! Сега се премести! Други клиенти чакат своя ред! — Тя бутна чантата на Рейчъл отстрани и даде знак на следващия клиент да се приближи до нея. — Следващия!
— Не, моля, изчакайте… — Рейчъл тъкмо беше започнала да говори, когато глас я прекъсна.
„Няма нужда да премахвате тези артикули. Сметката ви вече е платена! — Г-жа Симпсън се приближи до Линси и й подаде кредитната си карта. — Маркирайте всичко, включително тези, които сте премахнали.
— О, не, моля. — намеси се Рейчъл. — Страхувам се, че не мога да према. Всичко е наред.
— Не се притеснявай, всичко е наред. — настоя по-възрастната жена и Рейчъл най-накрая се предаде.
Когато разчистиха сметките си и излязоха от магазина, Рейчъл не можеше да спре да й благодари.
— Благодаря ви много, че ни помогнахте. Съжалявам, че не мога да ви върна парите в момента, но моля, посетете ни някой път. Ето, това е моят адрес. — каза тя, подавайки й бележка, върху която тя надраска адрес. — Бих се радвала да ви почерпя с чай и бисквитки. Правя наистина хубави бисквити.
— О, много мило от твоя страна, млада госпожице! — отговори жената. — Ще се видим скоро, Макс! Чао, момчета! — добави тя преди да си тръгне.
Момчетата й помахаха в отговор и Рейчъл се обърка, когато г-жа Симпсън спомена конкретно името на Макс.
— Познаваш ли г-жа Симпсън, скъпи? — попита тя нежно Макс.
— Да, мамо! Казах й, че се караш с някого, така че тя ти помогна.
— О, тя е такава сладурана! — помисли си Рейчъл, докато се връщаше към колата си.
На следващия ден на вратата й се почука.
— О, г-жо Симпсън! Моля, влезте. Дойдохте в правилния момент! Току-що изпекох бисквитки. — каза Рейчъл, показвайки й пътя вътре.
Когато по-възрастната жена се настани, Рейчъл й донесе бисквити и чаша чай.
— О, не беше нужно да си създаваш всички тези проблеми. — отвърна тя и посегна към чашата. — Сама ли живееш с децата си?
— Всъщност съпругът ми почина миналата година, така че отглеждам децата си сама. За съжаление сега не работя, така че парите са малко. Имах малък бизнес за продажба на плетени пуловери и шапки, но никой не ги купува през лятото, а аз все още си търся работа.
— В такъв случай защо не се присъедините към мен в магазина ми за дрехи? — предложи по-възрастната жена. — Имам нужда от асистент и ще се радвам да си ти. Не се притеснявай; мога да се грижа за децата ти вместо теб. Съпругът ми почина преди много години и никога не сме имали деца. Така че аз съм просто възрастна дама, която брои дните, докато Бог я върне у дома.
— О, Господи, госпожо Симпсън! — извика Рейчъл. — Как ще се отплатя за добрината ви? Благодаря ви! Благодаря ви много!
— Можеш да ми върнеш услугата, скъпа. — усмихна се г-жа Симпсън. — Всичко, което трябва да правиш, е да ми правиш чаша хубав чай всяка вечер.
— Разбира се, госпожо Симпсън! — каза Рейчъл, докато бършеше сълзите си. Тя започна работа в магазина на г-жа Симпсън на следващия ден, работи усилено месеци наред и беше повишена.
Когато един ден показа мостри на дизайна на г-жа Симпсън, по-възрастната жена й препоръча да започне страничен бизнес и я насърчи да сподели някои от творбите си в социалните медии.
Няма да повярвате, но дизайните на Рейчъл обиколиха социалните медии и скоро известен дизайнер й предложи работа. Но Рейчъл отхвърли предложението, защото не искаше да напусне работата си в магазина на г-жа Симпсън. Сега тя живее с г-жа Симпсън и децата й наричаха по-възрастната жена баба Симпсън с обич.
