Катрин вече не може да търпи постоянните изблици на съпруга си и децата си, след като е диагностицирана с тумор. Тя ги напуска, за да възобнови връзката си с любовника си от гимназията, само за да се окаже в опустошителна ситуация дни по-късно.
— Туморът расте, г-жо Хъдсън. Страхувам се, че скенерът показва, че може да е злокачествен. — обясни д-р Коут.
Напоследък Катрин се притесняваше, че нещо не е наред с нея. Но тя не очакваше да е тумор.
— Ще умра ли? — болезнено го попита тя. — Или трябва да попитам… колко ми остава?
Д-р Коут въздъхна.
— Знам, че новината не е приятна, г-жо Хъдсън, но ще трябва да преминете през някои тестове, за да получим ясна картина. Нека останем с надежда, нали?
— Добре. — беше всичко, което успя да каже.
Катрин се подложи на тестовете, предложени от д-р Коут, и напусна болницата. Докладите щяха да пристигнат след няколко дни, а дотогава тя трябваше да живее с тревогата, че скоро може да умре.
37-годишната Катрин никога не е очаквала, че животът й ще претърпи толкова рязък обрат. Съкрушена, след като чу оценката на д-р Коут, тя седна на студена пейка пред входа на болницата, за да се разсее от прогнозата си. Седейки сама, тя не можеше да не мисли за живота си.
Гледайки как животът й минава пред очите й, тя осъзна, че е била толкова много за толкова много хора. Тя е била дъщеря, съпруга, снаха и майка на две деца. Но сега, когато краят наближаваше, тя нямаше как да не се чувства откъсната от тези роли. За първи път тя се питаше: Какво искам?
И мълчанието от собственото й сърце беше болезнено. Беше толкова погълната от това да играе тези различни роли в живота си, че беше забравила какво иска сърцето й.
Тя заслужаваше да съживи собствените си стремежи и желания и заслужаваше да живее живота си така, както искаше. Поне това, което беше останало от него.
Докато Катрин седеше сама и размишляваше върху живота си, бръмчащият й телефон я извади от мислите й. Когато го провери, тя видя, че съпругът й Реймънд й се обажда.
Катрин не искаше да говори с никого, особено след казаното от д-р Коут. Тя просто искаше да бъде сама, затова написа лъжа: „Навън съм с приятел. Не мога да говоря“ и пъхна телефона си обратно в чантата си.
„Отивам при мама“, секунди по-късно пристигна отговорът на мъжа й и Катрин се подразни. Реймънд обичаше посещенията през уикенда в дома на родителите си, но тя го мразеше от дъното на сърцето си.
Затваряйки очи, Катрин се облегна назад на пейката, позволявайки на хладния бриз да разроши леко косата й. Изведнъж приглушеното мърморене на входа на болницата я разсея.
Катрин бързо осъзна, че познава мъжа, който говореше зад нея. Тя се обърна, за да види кой е и не можа да повярва, че това е бившият й от гимназията, Кевин.
— Кевин? — изтърси тя и той се обърна да я погледне.
— О, Боже, ти ли си, Катрин? — той се ухили.
Катрин и Кевин бяха влюбени в гимназията. Те бяха популярна двойка, която всеки очакваше да се ожени и да има деца някой ден. Но когато Катрин хвана Кевин да целува друго момиче в уединения училищен коридор, това беше краят на връзката им.
Кевин й бе признал, че й изневерява с момичето, което целуваше в коридора, и докато сърцето на Катрин се беше разбило на милиони парчета, тя бе напуснала връзката им.
— Никога не съм мислил, че пътищата ни ще се пресекат отново по този начин. — Кевин се приближи към нея с усмивка и Катрин познаваше тази усмивка твърде добре.
— Е, нито аз. — срамежливо отвърна тя. — И така… какво правиш тук?
— В града съм за няколко дни. Мама не е добре и след като татко почина, тя всъщност няма никого. Среща се с лекаря си. — каза той. — Някакъв проблем със сърцето й.
— Надявам се, че не е много лошо. — каза Катрин.
— Да… — кимна той. — Хей, хм, ако нямаш нищо против… можем ли да пием едно кафе? Няма да отнеме много време, а мама няма да свърши още час.
Катрин не искаше да излезе на кафе с него. Всъщност тя не искаше да прави нищо с него. Катрин мразеше Кевин за това как беше разбил сърцето й преди години. Но тя прие предложението му като стар приятел и реши, че това би било чудесен начин да отклони мислите си от нещата.
— Разбира се. — усмихна се тя. — След теб.
В кафенето Кевин не спря да говори за живота си, а Катрин започна да съжалява за решението да го придружи. Той разказа колко успешен е неговият онлайн бизнес, как пътува много и колко страхотно се чувства, свободен от отговорности, защото няма жена или деца.
— Да си необвързан не е лошо, когато имаш успешен живот. — засмя се гордо той. — И така… какво ще кажеш за теб? Омъжи ли се?
— Разбира се, че го направих! — каза тя строго, след което осъзна, че е твърде агресивна.
— Да. — каза тя, като смекчи тона си. — Да. Съпругът ми е прекрасен човек и имам две прекрасни деца. И сме доволни от живота си.
— Сигурна ли си? — Той повдигна чело. — Кажи ми истината, Катрин. Виждам, че не си щастлива. Какво правеше сама в болницата?
Катрин изглеждаше твърде уморена и депресирана, за да направи щастливо лице и да каже на всички колко хубав е животът й. Истината беше, че тя умираше отвътре. Работното й място беше ад, двамата с Реймънд се бяха отдалечили и децата й вече не я обожаваха. Целият й живот беше бъркотия.
— Е, бях на рутинен преглед. — излъга тя, — и… — очите й се напълниха, докато продължи.
— Вземи това. — Кевин й подаде кърпичка.
— Благодаря ти. — прошепна тя, избърса сълзите си и отново придаде смело лице. — Моят живот може да не е толкова вълнуващ като твоя, Кевин, но мисля, че съм добре с това. Знаеш ли, не всеки получава перфектния живот и партньор, за който мечтае.
— Ти си се променила, Катрин. — каза Кевин. — Тази дръзка, красива, неумолима мечтателка Катрин…какво се случи с нея? Ами мечтите й? Ами яхтата? Винаги си искала да го направиш!
— Животът се случи. След като родих моята Алис преди 17 години, много се промених. — каза тя. — Дори не мога да си спомня как звучи разбиването на вълна. Най-близо до това се доближавам, когато чуя шумоленето от пералнята, докато пера. И единствената „неподвижна вода“, в която съм била, беше, когато къпех новородените си бебета във ваната! — Тя се засмя през сълзи. — Не мога да повярвам, че го казвам по този начин, но е смешно. — въздъхна тя.
— Разкажи ми повече. — насърчи я Кевин. — Повярвай ми, ще се почувстваш по-добре, а аз съм целият в слух.
— Уау… Никога не съм мислила, че ще споделя житейския си опит с теб. Е, животът ми не е мечта, Кевин. — каза тя. — Вторият ми син, Джо, беше нежелана бременност, която ми костваше младостта, точно както много други майки. А съпругът ми… е, последният път, когато имахме голяма кавга, беше тази сутрин, защото той забрави да купи мляко.
— Знам, че беше дребно, но не можех да контролирам гнева си. И тези проклети пътувания до дома на свекъра ми! Бих направила всичко, за да ги избегна! Ходим там всеки уикенд. И няма значение за него, че мразя майка му! Цял живот съм правила неща, които мразя. Всичко тези дни просто ме кара да крещя и да плача!
— Уау, уау, спокойно. — каза той. — Хей, какво ще кажеш да те изведа някъде? — В гласа на Кевин имаше шепот, когато попита. — Знаеш ли, само малко време, за да се отпуснеш от цялата лудост в живота си.
— Не, благодаря. — категорично отказа тя. — Имам много неща за вършене.
— О, хайде, Катрин. Никога няма да се възстановиш от стресиращия си живот с това отношение, нали? Освен това няма да можеш да откажеш, след като разбереш какво е. Ще има парти на моята яхта тази вечер. Хайде, знам, че винаги си искала да бъдеш част от едно от тези партита! Дай си този шанс да изживееш мечтите си!
— Благодаря, но не. Трябва да тръгвам. — отвърна Катрин, докато събираше вещите си и се приготвяше да тръгва, но Кевин я спря. Той надраска набързо телефонния си номер върху салфетка и й я подаде.
— Просто ми се обади, в случай че промениш решението си. Моля те! — каза той и тя излезе от кафенето, след като прибра номера му.
Когато пристигна у дома, Катрин видя, че колата на Реймънд не е на алеята. Той трябва да е заминал при майка си преди известно време, така че Катрин знаеше, че децата трябва да са предизвикали буря в къщата досега. Алис вероятно е била залепена за своя iPad в средата на разхвърляната си стая, а Джо трябва да е разпръснал играчките си навсякъде.
— Джо? Алис? Мама е у дома! — извика тя, докато влизаше, но къщата беше зловещо тиха. Катрин се изкачи по стълбите към спалнята на Алис и осъзна, че тя не е там. После провери стаята на Джо и дори той беше изчезнал.
Катрин се канеше да изпрати съобщение на Реймънд, когато забеляза бележка от Алис на хладилника.
— Татко ни кара до баба и след това на вечеря. Почерпи се със студената лазаня, която си оставила в хладилника.
— Децата тези дни! — Катрин въздъхна. Тя хвърли листчето и извади нова бутилка вино от рафта. Беше свикнала да бъде в собствената си компания. Поне не й се налагаше да готви или да чисти след децата си за няколко часа.
Катрин проверяваше телефона си, докато пиеше виното си, когато се сети за предложението на Кевин.
Отдавна не беше ходила да купонясва, а партито на яхтата щеше да е забавно.
И като се има предвид какво беше чула от лекаря по-рано същия ден, само фактът, че е оцеляла през деня, беше достатъчен, за да разпусне косата си и да празнува.
Ако съпругът и децата й можеха да се забавляват без нея, тя можеше да се забавлява малко без тях.
Така че Катрин се обади на Кевин и му каза, че все пак е променила решението си. Тя се облече в зашеметяваща червена рокля, която умираше да носи.
Купонът беше в разгара си. Кевин се отнасяше с Катрин като с принцеса, откакто пристигна. Той я придружаваше навсякъде, запознаваше я с приятелите си и не спираше да й прави комплименти колко прекрасно изглежда в тоалета си.
Катрин не помнеше кога за последен път някой се беше отнасял с нея толкова добре.
— Добре ли е червеното вино? — попита той, изтръгвайки я от мислите й, докато тя стоеше до балкона на яхтата, наслаждавайки се на лекия бриз.
— Разбира се. — усмихна се тя.
— Идвам веднага! — той се засмя и се отдалечи.
Когато Катрин го видя да прави поръчка на бара и да върви към нея с две чаши за вино, тя не можеше да не забележи колко очарователен и магнетичен беше той. Личността на Кевин беше съблазнителна и Катрин започваше да й се поддава.
— Хей, Кевин! — Красив мъж удари рамото на Кевин. — Уау, приятелката ти е прекрасна! — добави той, като погледна Катрин.
Катрин нервно погледна Кевин, докато отпиваше от виното.
— Ъъ — усмихна се Кевин, поглеждайки към приятеля си. — Благодаря. Аз съм късметлия.
Очите на Катрин се разшириха.
— Той току-що ме нарече своя приятелка? — запита се тя.
Когато приятелят на Кевин си тръгна, Катрин отведе Кевин настрана.
— Какво, по дяволите! Спри да ме наричаш твоя приятелка! Аз не съм твоя приятелка, Кевин!
— Спокойно, Катрин! — каза той с усмивка. — Това е само за забавление! Не те моля да излизаш с мен, нали? И хей, не би ли искала да ми бъдеш приятелка за известно време? — намигна той.
— Боже! Не мога да повярвам! Ти изобщо не си се променил! — тя се засмя на глупостта му. Катрин не приемаше Кевин на сериозно и играеше като негова приятелка. Но когато слънцето започна да залязва и алкохолът започна да действа, Катрин почти не осъзнаваше какво прави.
Кевин стоеше близо… твърде близо зад нея и двамата танцуваха на бавна музика. Усещаше миризмата на одеколона му и усещаше как студените му ръце се движат по кръста й. Тя се обърна в прегръдката му с лице към него и устните им се срещнаха. Те се целуваха, докато не останаха без дъх.
Когато Катрин се събуди на следващата сутрин, главата й бучеше и тя лежеше в леглото на Кевин. Той й се усмихваше глупаво, когато тя отвори очи.
— О, Боже! — Катрин придърпа чаршафа към себе си, осъзнавайки, че са спали заедно.
— Хей, хей…изглеждаш красива. — прошепна той в ушите й. — Мога да се откажа от света, за да те имам до мен, Катрин. Виж, дори ти донесох закуска!
— О, Господи, къде ми е телефонът? — Тя не му обърна внимание, докато се оглеждаше за телефона и чантата си. Минаваше десет и тя се страхуваше, че Реймънд и децата ще са й оставили обаждания и съобщения.
— Остави съпруга си и моля те, остани с мен. Не беше ли невероятно снощи? — каза той. Той се наведе по-близо до нея, за да я целуне, но тя се дръпна.
— Трябва да тръгвам. — каза тя, когато намери нещата си.
Катрин трескаво грабна дрехите си от пода и се втурна в банята, за да се подготви. Кевин се опита да я убеди да остане, но Катрин отказа. Когато слезе от яхтата, тя забеляза куп известия на телефона си.
Имаше съобщения от Реймънд, който я питаше къде е и кога ще се върне, и още няколко от Алис, която питаше за училищните си неща.
Катрин спря такси и се запъти към вкъщи и нямаше как да не изпадне в паника, докато беше сама в колата. Трябваше да се увери, че всеки има това, от което се нуждае, веднага щом се прибере, иначе щяха да започнат да викат, а тя не можеше да го понесе. Точно както напоследък си изпускаше нервите. Все по-често.
Таксито спря няколко минути по-късно и Катрин беше у дома. Когато влезе, Реймънд я засипа с въпроси къде е била цяла нощ.
— Бях с приятелка! Казах ти, Реймънд! — сопна се тя и закачи палтото си на закачалката в коридора.
— Няма нужда да лъжеш, Катрин. — измърмори той, докато я последва вътре. — Тъй като не отговаряше на обажданията ми, децата и аз се прибрахме по-рано. И тогава се обадих на всичките ти приятелки, за да разбера къде си! Но познай кой внезапно се е появил в града същия ден?
— Ти си въвлякъл приятелите ми в това? Значи ми нямаш доверие! — Тя спря на място и го погледна злобно. — Какво, по дяволите, Реймънд! Какво става с теб?
— Къде беше? — попита строго Реймънд. — И не обиждай повече интелигентността ми, като лъжеш. Кажи ми кой е този твой специален приятел, а?! Този Кевин?
— Бях с един приятел и това е всичко, което трябва да знаеш! — изръмжа тя и влезе вътре.
— Мамо! Мамо! Ти си у дома! — Джо се разплака, като се затича към нея и я прегърна.
— Моето бебе! — Катрин се насили да се усмихне, докато го грабваше в ръцете си. — И така… как мина времето при баба?
— Мамо, остави ме долу! — каза Джо и стисна носа си. — Миришеш лошо!
И Джо не спираше да се гърчи в ръцете й, докато тя не го свали.
Когато Катрин подуши дрехите и ръцете си, тя осъзна, че мирише на алкохол. Джо, Алис и Реймънд я гледаха по отвратителен начин и тогава Катрин го усети отново. Кръвта й започна да кипи и тя започна да се чувства раздразнена. Искаше й се да крещи и да плаче. Тя имаше нов истеричен епизод.
Катрин отново искаше да избяга от всичко. Тя отново започна да си фантазира за безгрижен и несериозен живот. Състоянието й само щеше да се влоши, ако остане вкъщи. Затова тя грабна чантата и палтото си и бързо излезе през входната врата.
— Обадете ми се, когато имате нужда от мен за нещо повече от това да изпера дрехите ви и да ви приготвя закуската! — извика тя, докато се отдалечаваше, затръшвайки вратата след себе си.
Тя резервира Uber до яхтата на Кевин и когато пристигна, плака в ръцете му.
— Мога ли да остана в дома ти за няколко дни? — тя попита. — Няма къде другаде да отида.
— Разбира се, Катрин. — каза Кевин и я притисна към себе си. — Няма проблем.
Тази вечер Катрин остана в къщата на Кевин. Прекараха уютно време заедно, пиха вино, смееха се и забравиха тревогите си. След това, докато нощта напредваше, те бяха заедно в леглото и заспаха в прегръдките си.
На следващата сутрин Катрин се събуди сама в леглото на Кевин и когато влезе в хола, беше шокирана да намери брюнетка там.
— Да? — попита Катрин, придърпвайки халата си по-близо до себе си. — Коя си ти? И как влезе?
— Съжалявам? — агресивно попита жената. — Коя по дяволите си ти?!
Точно тогава Кевин се появи в хола и лицето му пребледня.
— Мерелин? — Очите му се разшириха от ужас.
— Значи затова беше зает вчера? — изкрещя Мерелин на Кевин. — Изневеряваш ли ми с нея?
— Коя е тя, Кевин? — попита шокирана Катрин. — Какво точно става?
— Мерелин, моля те, изслушай… — Преди Кевин да свърши, Мерелин изхвърча от къщата. Кевин изтича навън след нея, без да обръща внимание на Катрин. Той дори не се обърна назад, за да й обясни какво се случва. Но Катрин беше разбрала за какво става дума.
Беше глупачка да се довери на Кевин. Той я манипулираше и използваше. Беше направила грешка, като изостави семейството си заради мъж като него.
Но не беше твърде късно, помисли си Катрин. Все още можеше да оправи нещата. Тя опакова нещата си набързо и напусна къщата на Кевин, за да се върне при семейството си и да започне живота си отначало.
Но точно когато излезе от къщата на Кевин, тя спря на място. Багажът й се изплъзна от пръстите й и падна на земята. Сърцето на Катрин падна, когато видя колата на Реймънд на алеята на Кевин.
Съпругът й я беше хванал да му изневерява. Той я гледаше през отворения прозорец на колата и преди тя да успее да каже дума, той вдигна прозореца на колата, обърна и потегли.
Катрин се прибра у дома няколко часа по-късно. Тя не можеше да събере смелост да се изправи срещу съпруга и децата си след това, което беше направила, така че прекара известно време в парка.
Когато пристигна у дома, тя пое дълбоко дъх и се подготви, надявайки се да оправи живота си. Но тя срещна ядосаната си дъщеря в предния двор. Алис тъпчеше нещата й в колата на Катрин. Тя я погледна ядосано и каза:
— Не мога да повярвам, че си спала със случаен тип, мамо! Ти си отвратителна!
Катрин се канеше да каже нещо, когато Реймънд излезе от къщата с Джо в ръце. Той мина покрай нея, без дори да я погледне.
Докато Катрин гледаше семейството си, щастливо без нея, само едно нещо мина през ума й:
— Трябва да умра.
Но точно тогава телефонът й избръмча с известие.
— Поздравления, г-жо Хъдсън! Вашите доклади току-що пристигнаха и туморът не е злокачествен. Можете да живеете здравословно и да празнувате със семейството си! — гласеше съобщението на д-р Коут.
