Бях готова да вържа възел с годеника си на приказна сватба. Но светът ми се спря, когато майка ми нахлу на церемонията и изкрещя: “СПРЕТЕ СВАТБАТА… ТОЙ Е ТВОЯТ БИОЛОГИЧЕН БАЩА!” Откровението ѝ ме разтърси и ме накара да затаявам дъх.
В слънчевия ден на сватбата ми в Ню Йорк бях сноп от нерви и вълнения. Майка ми, която беше дошла чак от Париж, закъсняваше, а вече беше почти време да започнем. Зак, бъдещият ми съпруг, чакаше пред олтара. Опитах се да остана обнадеждена, но липсата на мама в залата погубваше щастието ми.
Тогава, от нищото, силен писък прекъсна церемонията.
“Ейприл, скъпа, спрете сватбата!”
Това беше майка ми, Хайди, която изглеждаше изтощена и бясна. Тя нахлу, загледана в Зак.
“ХРИСТИАН?” – изкрещя тя и обърка всички.
“Кристиан? Кой е този, мамо? Това е Зак”, казах аз, напълно объркан.
Мама беше вбесена. “Не се прави на глупак с мен, Кристиан. Не трябва да си тук, особено с фалшиво име.”
Започвах да се страхувам. “Мамо, какво става? Познаваш ли Зак?”
Следващите ѝ думи ме удариха като тон тухли: “Едва успях да изкарам полета си, но пристигнах точно навреме. Ейприл, той не е Зак. Той е Крисчън, ТВОЯТ ИСТИНСКИ БАЩА – каза тя, а гласът ѝ трепереше.
Имах чувството, че земята ме поглъща. Всичко стана черно. Когато отворих очи, заобиколена от разтревожени лица, бях в шок. “Той е… моят баща?” Изхлипах, без да мога да осъзная реалността.
Мама кимна, а очите ѝ бяха пълни със сълзи. “Толкова ми е жал, скъпа. Мъжът, за когото се готвеше да се омъжиш, е твой баща. Мислехме, че си е отишъл, но той е бил тук през цялото време”.
Мама си пое дълбоко дъх и започна да ми разказва за миналото си: Всичко започна…
В Чикаго, преди двадесет години, се запознах с Кристиан в художествената галерия, в която работех. Той беше очарователен, а и двамата обичахме изкуството. Скоро започнахме да се срещаме и всичко беше перфектно, като в приказка. Но после той просто изчезна, като взе със себе си спестяванията ми и една ценна ренесансова картина.
Когато се прибрах вкъщи същия ден, цялото място беше в безпорядък. Картината беше изчезнала, както и той. Но той не знаеше, че картината, която е взел, е фалшива; истинската беше на сигурно място.
В полицейския участък се опитах да обясня ситуацията, но без снимката на Кристиан ми казаха, че ще е трудно да го заловят.
Никога не съм имала снимка. Той искаше връзката ни да остане лична, а аз му се доверявах твърде много. Чувствах се толкова в капан, сякаш стените се затваряха. Умолявах полицията да направи повече, но ми се струваше, че не могат да направят много.
Беше извикан художник-скитник. Описах Кристиан и скоро негови скици бяха разпространени в града и околностите му. Това беше малка стъпка в правилната посока.
Посетих гарата няколко пъти. Но с всяко посещение идваше поражение.
Когато дните се превърнаха в седмици без никаква вест от Кристиан, решимостта ми нарасна. Продължавах да си повтарям, че ще го намеря, като използвам каквото и да е.
Един ден отидох в любимия му бар, “Танго бар”, и седях с часове, мислейки, че може да ме посети. Но тогава осъзнах, че любовта му към изкуството може да се окаже неговото падение – най-добрият начин да го хвана.
Затова реших да заложа капан с истински шедьовър, надявайки се, че това ще го измами. Въпреки съмненията си, бях готов да опитам всичко.
На търга сърцето ми се разтуптя. Слях се с модната тълпа, която чакаше Кристиан. Той беше там, преструвайки се на поредния богат участник в търга. Когато вдигна веслото си за картината, знаех, че капанът ми е заложен.
Той спечели търга и точно в този момент едно ченге под прикритие го заля с вода. Тогава го видях – белега на врата му. Това беше знакът, от който се нуждаех, за да потвърдя, че това е той. Когато Кристиан тръгна да плаща, полицаите го обградиха. “Кристиан, арестуван си!” – обявиха те.
Почувствах вълна на облекчение. Планът ми беше проработил; най-накрая щяхме да го хванем.
Но тогава Кристиан изпусна куфара си и той се отвори – празен. Полицаите изкрещяха: “Не мърдай!” Но Кристиан само се усмихна и извади нещо от джоба си. Изведнъж стаята се напълни със сълзотворен газ и в хаоса Кристиан се измъкна с картината.
Той отново избяга. Не можех да повярвам.
Лицето му беше навсякъде по плакатите за издирване, но така и не го откриха.
Тогава ме удари обратната реакция. Хората си мислеха, че съм замесен в това с Кристиан. Работата ми беше застрашена. “Опитвах се да го хвана, а не да му помогна!” Опитах се да обясня, но беше като да говоря със стена. А на всичкото отгоре разбрах, че съм бременна.
Реших да започна отначало в Париж, далеч от бъркотията. Само аз и новият живот, който растеше в мен, се опитвахме да намерим покой.
Държах здраво ръката на мама, очите ми бяха просълзени. “Толкова е несправедливо това, което ти се случи, мамо.”
Тя звучеше тъжно, но обнадеждено. “Дори след всичко с Кристиан, любовта ми към теб, Ейприл, ме кара да продължа”.
В мен се прободе чувство за вина. Как можах да бъда толкова безразлична? Незначителната разлика във възрастта, която бях подминала, настояването на Зак да запазим връзката си в тайна, едва доловимото безпокойство, което понякога изпитвах – всичко това се върна. Щастливият ми сватбен ден се разпадна пред очите ми.
Погледнах мама през сълзите си.
“Нямах представа, че той е твоят… той е християнин. Трябваше да прекратя сватбата, скъпа”, каза тя.
Всички на сватбата не можеха да повярват. Цялото нещо беше спряно заради тази огромна тайна.
Тогава Кристиан се опита да избяга. Но не успя да стигне далеч, преди всички да започнат да го преследват.
Мама изглеждаше наистина уплашена и набра 911. “Има престъпление – каза тя и гласът ѝ съвсем се разтрепери.
Чувствах се толкова изтощена от всичко, което се случи.
Просто прегърнах мама, опитвайки се да се почувствам малко по-добре. Гледайки как полицията отвежда Кристиан, изпитах облекчение.
По-късно същия ден бяхме в полицейския участък. Но мама беше спокойна и гласът ѝ дори не трепереше, докато разказваше на детективите за всички трикове, които Кристиан беше извършил. “Той беше измислил всичко от самото начало. Аферите с изкуството, кражбата на старата картина – той направи всичко.”
Детективът кимна, а писалката му се спря върху бележките, които си водеше. “И казвате, че през цялото това време е пазил оригиналната ренесансова картина?”
“Да” – обади се офицерът от стаята за разпити. “Той е признал. Измамникът е възнамерявал да продаде картината чрез търг на черния пазар. Той я е държал в продължение на години, чакайки подходящия момент”.
Когато претърсили жилището на Кристиан, го открили пълно с всякакви откраднати произведения на изкуството. Оказва се, че мама и аз не сме били единствените му жертви. Като си върнахме тази картина, се почувствахме добре, сякаш бяхме спечелили малка победа в цялата тази бъркотия.
Преди да си тръгнем, мама погледна право към Кристиан, очите ѝ бяха остри. “Направил си много поразии, Кристиан – каза тя. “Но в крайна сметка справедливостта побеждава.”
Излизайки оттам, с картина в ръка, сякаш ми се повдигна тежестта. Тази глава на болка най-накрая беше приключила и сега можехме да започнем да поправяме нещата, малко по малко.
