Героично куче тичаше през гората, след като чу пронизителен писък. Когато собственикът му го намерил край езерото, той видял детска шапка да се носи в далечината, което го накарало да се страхува от най-лошото.
Джошуа беше неженен 28-годишен бизнесмен, който обичаше природата. През свободното си време той винаги ходеше до различни природни пътеки, където правеше разходки и лагер с кучето си Бъз.
При едно конкретно пътуване Джош и Бъз вървяха по пътека, водеща до голямо езеро, надявайки се да се потопят във водата, когато изведнъж чуха силен, пронизителен писък.
Тъй като Бъз беше чувствителен към звуци, той започна да се паникьосва и се откъсна, а каишката му се изплъзна от хватката на Джошуа. Той спринтира по посока на вика и Джошуа го последва.
— Бъз! — извика той след кучето си. — Не толкова бързо! — каза той, тичайки след него. Но Бъз тичаше много по-бързо от него и кучето изчезна от поглед за няколко секунди.
След минута-две Джошуа стигна до края на пътеката, където беше езерото.
— Бъз! — извика той. — Къде си?
Поглеждайки право напред към езерото, Джошуа видя яркожълта шапка да се носи в него.
— О, не. — каза си той. Беше детска шапка и той помисли, че може би детето се е удавило.
Той бързо събу обувките си, приготвяйки се да скочи във водата и да търси детето, след което изведнъж чу Бъз да лае отблизо. След като се вгледа по-отблизо, той видя Бъз да седи до плачеща жена, прегръщаща мокро дете на земята.
— Бъз. — каза той, приближавайки се до сцената. — Добре ли сте, госпожо? Какво се случи? — Джошуа попита жената, която стискаше детето си в ръцете си.
— Вашето куче! — извика жената. — Ако не беше вашето куче, дъщеря ми нямаше да е тук с мен. — каза тя, все още прегръщайки малкото момиче.
— Оправях масата ни до мястото за пикник точно там до гората и не разбрах, че дъщеря ми е тръгнала към езерото. Тя скочи и не знае как да плува. — обясни тя, все още едва поемайки си дъх от плач.
— Изкрещях и след секунди вашето куче се втурна към водата, за да я извади. Ако не беше вашето куче, може би нямаше да успея да спася дъщеря си навреме. Той е герой! Не мога да му благодаря достатъчно. — каза жената, потупвайки Бъз по гърба.
В този момент младото момиче в ръцете на жената се изправи. Изглеждаше на около пет години и изглеждаше дезориентирана.
— Добре си, скъпа. Мама е с теб. Това смело кученце тук те спаси. Можеш ли да повярваш? — каза тя на дъщеря си.
Момичето погледна към Бъз и се усмихна нежно.
— Благодаря. — каза тя. Бъз размаха опашка от вълнение, сякаш можеше да разбере какво се случва.
Джошуа не можеше да повярва, че Бъз е спасил живота на момиче. Въпреки че винаги е виждал Бъз като свой защитник, той не мислеше, че ще успее да спаси някой друг.
— Радвам се, че Бъз успя да ти помогне. Има ли нещо друго, за което се нуждаете от помощ? — попита Джошуа.
Майката поклати глава.
— Благодаря ви — усмихна се тя. — Казвам се Миа, а това е дъщеря ми Емили. Как се казвате? — попита тя Джошуа.
— Аз съм Джошуа. Приятно ми е да се запознаем, въпреки че беше при толкова ужасни обстоятелства. — поздрави той.
— Наистина бих искала да се отплатя по някакъв начин на теб и Бъз, Джошуа. Искаш ли да обядваш с нас? Сготвих някои домашно приготвени ястия. Можем да хапнем заедно на мястото за пикник. — покани Миа.
— Това не е необходимо. Изобщо не трябва да ни се отплащаш. — увери Джошуа Миа.
— Моля, обядвайте с нас, господине! — Емили се включи. — Винаги сме само мама и аз. Би било хубаво да имаме друга компания. — каза тя.
— Ем, не е нужно да им казваш това! — Миа се засмя. — Съжалявам за това. — извини се тя на Джошуа.
— Не се тревожи за това; винаги сме само Бъз и аз! Ще се радваме да имаме друга компания. — усмихна се Джошуа, докато се придвижваха към мястото за пикник.
Миа, Емили, Джошуа и Бъз прекараха целия следобед заедно, наслаждавайки се на домашно приготвените ястия, които Миа приготви. Те играха с Бъз, като му хвърляха клонки и изпекоха малко маршмелоу на огън за десерт.
През целия следобед те се опознаха, а Миа разкри, че е самотна майка от раждането на Емили. По същия начин Джошуа разкри, че е ерген и че Бъз е единственият му спътник у дома.
След този ден Миа и Джошуа започнаха да общуват постоянно. Те осъзнаха, че имат много общи неща, освен че и двамата са необвързани.
С благословията на Емили и Бъз двамата започнаха да се срещат. Емили беше щастлива, че е намерила нов приятел в Бъз и не след дълго кучето започна да се чувства добре с новите си членове на семейството.
В крайна сметка Миа и Джошуа се ожениха, превръщайки се в щастливо семейство заедно с Емили и Бъз. Всеки път, когато хората ги питаха за тяхната история, винаги щеше да ги порази фактът, че всичко това е благодарение на куче, което спаси живота на малко момиче.
