След като се разделя с приятеля си, Алина трябва да живее в колата си. Като учителка тя има достъп до училищните помещения, но един ден колега я хваща и нещата не се развиват според очакванията.
„Не мога да повярвам в това, Марк!“ Алина крещи на приятеля си, след като го е хванала в леглото с друга жена. „В СОБСТВЕНАТА НИ КЪЩА?!“
„Алина, успокой се. Това е просто… това е….“ Марк заеква.
„Това е… КАКВО?! Няма как да оправдаеш това! Излез!“ Алина продължаваше да крещи.
„Знаеш ли какво? Омръзнало ми е от месеци, а ти не можеш да ме изгониш. Името ми е вписано в договора за наем! ТИ трябва да се изнесеш!“ Марк изкрещя в отговор. Алина с ужас осъзна, че той е прав.
Тя се беше преместила при него, след като се срещаха от една година, и така и не я бяха добавили в договора за наем, защото чакаха да подпишат нов. Нямам къде да отида, помисли си тя. Но нямаше да позволи на Марк да види страданието ѝ.
„Добре, напускам!“ – възкликна тя и погледна котешката жена в леглото си. „Успех с него, защото щом може да изневери на дългогодишната си приятелка, ще го направи и с теб“.
Алина взе една чанта и започна да опакова нещата си. Час по-късно тя вече беше в колата си. „Ще се върна за останалото!“ – изкрещя ядосано на Марк, защото истината е, че не можеше да побере всичко в колата си за едно пътуване.
Тя се обади на една от приятелките си, Киара, за да разбере дали може да пренощува при нея. „Съжалявам, Алина. В момента нямам никаква стая. Сестрата на гаджето ми няма късмет и се наложи да я поканя да остане при нас. Но мога да ти позволя да съхраняваш някои от нещата си в нашия гараж – каза Киара.
Това беше по-добре от нищо. Тя приключи с опаковането на вещите си от жилището на Марк и беше приключила с него. „Благодаря ти, Киара. Ще ги взема веднага щом си намеря място“, каза тя на приятелката си.
„Иска ми се да можех да направя повече“, добави Киара, като се чувстваше зле, че няма място. За съжаление Алина нямаше достатъчно спестявания за депозит или наем заради ниската си учителска заплата. Но ако поживее в колата си няколко месеца, ще може да спести, помисли си тя.
Затова паркирала колата си на паркинга на училището и започнала да живее там. Можеше да използва съоръженията на физкултурния салон, когато всички си тръгваха, и скоро всичко щеше да се оправи.
За съжаление, няколко месеца по-късно тя все още живееше там поради някои финансови неудачи. Колата ѝ се нуждаела от нов акумулатор, а майка ѝ поискала да ѝ заеме малко пари за скъпо лекарство.
Независимо от това, тя беше свикнала с начина си на живот, въпреки че никой не знаеше през какво преминава. Учениците ѝ бяха твърде малки, за да го забележат, а колегите ѝ всички си бяха тръгнали към 17:00 ч. Обикновено тя се къпеше рано, докато никой не беше наоколо.
Но една сутрин беше различна. Тя вървяла към душовете на фитнеса с кърпа и тоалетните си принадлежности, когато в коридора се появил треньорът Франко Патън. „Мис Дънкан? Какво правите тук толкова рано?“ – попита той.
„О, треньор Патън. Тази сутрин нещо не беше наред с душа ми и дойдох тук по-рано. Много съжалявам“, излъга Алина с надеждата, че той ще повярва на историята ѝ. „А ти?“
„Снощи преглеждах някакви пиеси и заспах на дивана. Толкова ми е неудобно“, каза той и се засмя.
„Не се притеснявай. Ами… Ще се видим по-късно“, каза Алина и влезе в банята. Тя изпита облекчение, че той не попита нищо повече. Но не знаеше, че треньорът Патън се е усъмнил.
Той винаги е бил влюбен в мис Дънкан и не вярваше на лъжата за домашния ѝ душ. Затова започна да обръща внимание и по-късно същия ден видя Алина да се качва на задната седалка на колата си. Тя спи в колата си, помисли си той.
„Мис Дънкан?“ – обади ѝ се той след училище на следващия ден.
„О, треньор. Можете да ме наричате Алина. Ние сме колеги“, каза тя, след като се обърна.
„В такъв случай можеш да ме наричаш Франко. Както и да е, бихте ли искали да отидете на вечеря с мен тази вечер?“ Франко я попита.
Алина беше приятно изненадана от молбата му. „Е, това звучи прекрасно“, съгласи се тя. Двамата се срещнаха в близкия ресторант и веднага седнаха. Отначало се впуснаха в незначителни разговори, но Франко искаше да бъде откровен.
„Слушай, Алина. Трябва да бъда честен. Видях те да се качваш в колата си снощи. Живееш там в момента ли?“ Франко попита.
„О, не. Знаех, че не вярваш на лъжата ми за душа. Да, скъсах с гаджето си преди няколко месеца. Спестявах за ново жилище, но тези месеци бяха малко тежки за портфейла ми“, каза Алина.
„Няма защо да се срамуваш. Цените в този град стават прекалено високи дори за най-малкото пространство. Това е лудост“, каза Франко.
„Вярно? Невъзможно е и да си намериш ново жилище при такива високи депозити. Но вече съм близо до целта си – добави Алина. Продължиха да си говорят за всичко и откриха колко много общо имат помежду си.
„Мога да ти дам пари назаем, за да можеш да се преместиш веднага. Не можеш да живееш повече там. Не е безопасно“, каза Франко в края на вечерта.
„О, всичко е наред. Близо съм до целта“, казва Алина. Тя отказа да приеме предложението му.
„Можеш да ми върнеш парите, когато пожелаеш, и то без лихва. Също така, без никакви обвързващи условия. Моля те. Ще се почувствам много по-добре – призова я Франко. Накрая Алина приела и той ѝ помогнал да се премести на ново място. Но дълго време те бяха само приятели.
Няколко месеца по-късно тя успява да му се отблагодари. В крайна сметка той отново я покани на среща и тя прие. Те се ожениха няколко години по-късно и Франко доказваше колко мил и грижовен е всеки ден.
