Един ден пътят на жена, която не може да има деца, се пресича с пътя на самотно момиченце в парка. Момичето й казва, че родителите й никога няма да се върнат. Двете не знаят, че им е писано да бъдат заедно.
Линда Харингтън стоеше до светофара и се опитваше да не заплаче. Тя беше на 32 години, неомъжена и медицинското й състояние не позволяваше да има деца.
Преди два дни тя разкри проблемите си пред приятеля си Шейн, който се раздели с нея, защото искаше да създаде семейство с нея, а не да осинови дете, както искаше Линда.
— Съжалявам, Линда! Няма да се получи — каза той и просто й затвори. Те се срещаха от шест месеца и въпреки че няколко мъже бяха напуснали живота й в миналото, твърдейки, че не искат да имат нищо общо с жена, която не може да забременее, Линда смяташе, че Шейн е различен. Проблемът беше, че той не беше!
Така че тази сутрин, когато Линда застана на светофара на път за офиса, тя не можеше да се отърси от събитията от последните два дни и се мъчеше да сдържи сълзите си. Когато светлината светна в зелено, тя си пое дълбоко въздух и се отправи към работа.
Докато все още беше на няколко сгради от работното си място, Линда минаваше покрай парк, където забеляза нещо и внезапно спря. Тя видя младо момиче да седи само на клон на дърво в парка. Около нея нямаше възрастни.
Линда мразеше работата си и сега закъсняваше. Тя знаеше, че нейният надменен и сприхав шеф, който постоянно я заплашваше с уволнение, ще се нахвърли върху нея, но осъзна, че момичето е само и реши да се приближи. В края на краищата тя не можеше просто така да остави малко момиченце само…
— Здрасти — каза Линда, когато спря пред момичето и се приведе към нея. — Чакаш ли някого? Мога ли да ти помогна?
Момиченцето я погледна и Линда забеляза сълзи в очите й.
— Аз съм Линда. Искаш ли да ми кажеш името си? — попита тя момиченцето.
— Аз съм Ейми — най-накрая отговори момичето, бавно люлеейки крака.
— Имаш прекрасно име, Ейми — отбеляза Линда, усмихвайки се. — И така, с приятелите си ли дойде тук?
Момиченцето поклати глава.
— О, чакаш родителите си? Мога да остана с теб, докато се върнат. Кога ще се върнат родителите ти?
В този момент по бузите на Ейми се стичаха сълзи и тя прошепна:
— Никога.
Усмивката на Линда изчезна.
— Какво…
— Мама и татко загинаха в автомобилна катастрофа миналата седмица — разкри Ейми. — След това някакви хора ме заведоха в нов дом. Не съм щастлива. Искам мама и татко…
Линда беше с разбито сърце за малкото момиченце. Не изглеждаше на повече от шест години и въпреки това вече беше преживяла толкова много.
— Сама ли дойде тук, защото не харесваш новия си дом? Ти… — Преди Линда да успее да завърши, тя беше прекъсната от глас отзад.
— Вярвам, че мога да ви кажа по-добре.
Линда се обърна и видя една жена да стои зад нея. Тя се представи като Джанет, временен настойник на Ейми. Тя каза, че Ейми често посещавала този парк с родителите си и когато започнали да й липсват, тя довела Ейми. Тя беше отишла до съседен магазин, за да си вземе вода, но Ейми отказала да я придружи, затова й казала да остане в парка.
— Честно казано, надявам се тя да бъде приета от любящо семейство — каза Джанет на Линда. — Виждате ли, тя е доста малка, но все още не са се появили двойки, които да я осиновят.
— Искам да я осиновя! — заяви Линда. — Бих искала да я имам за моя дъщеря…
— Е, в този сценарий има уловка — отбеляза Джанет. — Само пълноправните семейни двойки могат да я осиновят лесно. Виждате ли, законите на държавата за осиновяването от самотни родители са строги. Може да ви отнеме цяла вечност…
Онзи ден, когато Линда пристигна на работа, умът й беше по-скоро зает с Ейми, отколкото с факта, че много скоро ще се сблъска с ада от своя шеф, г-н Гарфийлд. Тя остави чантата си в кабината си и се опита да се промъкне в заседателната зала, но г-н Гарфийлд я хвана на местопрестъплението.
— Мис Харингтън, предполагам, че ни пречите — каза той, спря презентацията си и се обърна към нея. — Бих ви помолил учтиво да си тръгнете.
— Но, г-н Гарфийлд, не закъснях нарочно. Виждате ли, срещнах дете и не можех да я оставя сама и…
— Не се интересувам от никакви истории, мис Харингтън. Мисля, че бях достатъчно ясен! — намеси се той. — Моля ви, губите ценното време на клиента ни — добави той, сочейки вратата.
За да не се засрамва повече, Линда си тръгна. Но преди да си тръгне, г-н Гарфийлд не се поколеба да я укори.
— Виждате ли, господа — каза той. — Като компания ние отдаваме голямо значение на времето. Така че от днес мис Харингтън няма нищо общо с нашата компания. Моля, въздържайте се да се свързвате с нея в бъдеще. Тя е уволнена!
Линда се вцепени от думите му и се почувства крайно унизена, докато оглеждаше стаята. Тя събра нещата си и напусна офиса разплакана. Никога не бе очаквала, че денят ще се окаже толкова ужасен, но уволнението й не беше неочаквано, като се има предвид, че г-н Гарфийлд я мразеше.
Докато Линда отново минаваше покрай парка на път за вкъщи, тя спря, дълбоко потънала в мисли за Ейми, докато внезапно сигнал на кола зад нея не я разсея. Тя се обърна и веднага разпозна шофьора. Той беше същият клиент, с когото г-н Гарфийлд говореше в заседателната зала.
— Линда Харингтън? Здравейте, аз съм Джейкъб Бърнард. Искате ли да се присъедините към мен за бързо кафе? — попита той, спускайки прозореца от страната на пътника.
Линда въздъхна.
— Е, днес беше един дяволски ден. Закъснях за работа, след това бях унижена в стая, пълна със служители, след това ме уволниха и сега съм без работа. Поздравления, между другото, за сключването на сделка с най-лошият човек, когото можете да намерите — моят бивш шеф. Това със сигурност заслужава едно кафе! Благодаря! — каза тя и се настани в колата му.
Докато двамата разговаряха на кафе, Линда разбра, че Джейкъб е наистина мил мъж. И двамата нямаха представа кога се отклониха от основния разговор и започнаха да обсъждат личния си живот. Джейкъб разкри, че е богат, но няма никого в живота си, тъй като родителите му са го напуснали преди много време.
— Освен това съм ужасен във връзките! — призна той.
Линда се изчерви.
— Не бих казала, че имам по-добри резултати. Всички, с които излизах, ме напуснаха, след като научиха, че не мога да имам деца, така че да… предполагам, че имаме нещо общо.
С течение на времето Джейкъб и Линда започнаха да се срещат често и преди да го осъзнаят, те бяха станали много добри приятели и възникнаха чувства един към друг.
Един ден Линда заведе Джейкъб в парка, където се срещна с Ейми, и му каза колко много иска да осинови момиченцето. И същата вечер Джейкъб покани Линда на среща и й предложи брак.
— Ще бъдеш ли моя завинаги? — попита той, като падна на колене и протегна диамантен пръстен.
Линда не можеше да повярва на ушите си!
— Разбира се, че бих! Това е да! — отвърна тя и го целуна страстно.
След като се ожениха, Линда и Джейкъб отново посетиха парка и за щастие видяха Ейми там. Линда каза на Джанет, че тя и Джейкъб се интересуват от осиновяването на Ейми.
Процесът отне много време и изискваше много проверки, но накрая всичко се получи и животът на Линда, който някога беше скучен и тъжен, разцъфтя в щастливо семейство с прекрасна дъщеря, грижовен съпруг и две нови работни места — тази на любяща съпруга и майка.
Какво можем да научим от тази история?
- Любовта, а не биологията, те прави родител. Линда имаше майчински инстинкт и винаги е искала да бъде майка. За щастие тя откри истинското щастие и радостта от майчинството, след като срещна Джейкъб и осинови Ейми.
- Истинската любов е приемането на човека в неговата цялост, недостатъците и всичко останало. Линда не можеше да роди и Джейкъб знаеше, че никога няма да има дете от неговата кръв, но той се влюби в душата на Линда и я прие такава, каквато е.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
