Придържането към определени жанрове в актьорската кариера е традиция от древни времена: комикът никога не би могъл да играе в трагедия и обратно. Ето защо да видите слаб Хамлет или блондинка Кармен на сцената беше просто невъзможно. Въпреки това, днес Хамлет вече не се свързва с пълнота, а Кармен вече не е с тъмна коса. Днес всеки може да изиграе тези герои. И често тези резултати от кастингите предизвикват много обществено негодувание.
Ние от Поничка разбрахме защо кастингът в съвременните филми често е толкова неуспешен.
Съществува по-силно желание да се продаде филма, отколкото да се разнообрази актьорския състав и да се представят ролите по правилния начин.
В исторически план Холивуд е канил актьори от европейски произход да играят почти всяка роля, дори ако героят е от различна раса. Въпреки силната критика от публиката, тази традиция няма да остане в миналото.
Например, филмът „Пан” излезе през 2015 г. Когато публиката научи, че именно Руни Мара е избрана за ролята на индианската принцеса Тигрова Лилия, това породи много спорове и предизвика обществено възмущение. Между другото, актрисата призна, че споделя общественото мнение и съжалява, че е изиграла тази роля.
Подобна ситуация възникна, и когато излезе филма “Изход: Богове и царе” през 2014 г. Ролите на египтяните бяха изиграни от актьори от неарабски произход, което направи невъзможно да се повярва на тяхната актьорска игра.
Критиката достигна и до създателите на филма „Самотният рейнджър“ с участието на Джони Деп. Публиката негодува от факта, че Деп играе ролята на индианец.
Същото се случи и с екранната версия на манга анимацията “Дух в броня”, където главната роля получи Скарлет Йохансон. Публиката беше много възмутена от факта, че главната роля не отиде при японска актриса. Самите японци обаче бяха доста доволни от избора и не разбраха защо има такава противоречива реакция на Запад.
Този списък може да продължи безкрайно: зрителите бяха разочаровани, когато видяха Том Круз в “На ръба на утрешния ден” (филмът е създаден по японски роман, следователно главният герой е трябвало да е японец), Анали Типтън в “Горещи тела” (героинята й беше наполовина етиопка в романа), Анджелина Джоли в „Неуловим“ (героинята й има афроамерикански произход и прилича на Хали Бери) и т.н.
Защо тази традиция не може да остане в миналото? Експертите го обясняват с факта, че студията избират актьори, които са удобни за работа – тези, които имат подобен опит и известни познания за света.
Преследването на известни актьори и актриси
Напълно естествено е, когато студията искат да получат актьор или актриса, която току-що е участвала в друг популярен филм. Това им помага им да получат по-голяма възвръщаемост и да спечелят повече пари. Но това е по-скоро теоретичен, отколкото практичен подход, защото понякога актьор, който е имал успешна роля в един филм, изглежда безпомощен и слаб в друг.
Например, Емилия Кларк е позната на целия свят, защото играе Даенерис Таргариен в култовия телевизионен сериал „Игра на тронове“. Трудно е да си представим актрисата в друга роля и още по-трудно е да я видим как играе Сара Конър в „Терминатор“.
Нека си припомним еволюцията на този герой:
В първия Терминатор Конър е нормално момиче, което намира храброст и сила в себе си, които да използва, когато се сблъсква с необясними и плашещи неща.
В „Терминатор 2: Денят на страшния съд“ Сара е добре обучена, смела жена, която се превърна в оръжие срещу машините.
Сара Конър, изиграна от Емилия Кларк, нямаше много разлики с предишната Сара. Тя беше същата силна и смела жена, но във филма липсват всякакви сцени, в които тези качества достигат своя връх и могат да се видят ясно.
Самата актриса призна, че ролята е била трудна за нея, защото процесът на работа по създаването на филма е хаотичен и сюжетът далеч не е идеален. Ето защо, когато “Терминатор: Генезис” се представи под очакванията, Емилия Кларк почувства някакво облекчение, защото това означаваше, че няма да има продължение.
Когато физическите характеристики на актьора не са съобразени с ролята
Най-добрият кастинг е, когато актьорът е избран въз основа на персонажа, който ще играе. Лошо е да изберете нисък мъж да играе ролята на баскетболист или 40-килограмова жена, която да играе ролята на момиче с извивки. Обаче понякога студията нарушават и това правило.
Том Круз е много популярен като герой на екшън филми, а филмите, в които участва, рядко се провалят. Невъзможно е обаче да се отрече, че той беше не на място във филма „Операция „Валкирия““. На първо място заради факта, че актьорът е много по-нисък от полковника, когото играе в историческата драма.
Освен това гореспоменатият полковник е немец, което означава, че актьорът трябваше да говори с немски акцент, какъвто няма филмът. Разбира се, този факт не остана незабелязан от критиците и зрителите.
Един от най-лошите филми за супергерои на нашето време е “Призрачен ездач” с Никълъс Кейдж в главната роля. Вместо да се адаптира и да се впише в ролята, Кейдж създаде своя версия на Блейз (главния герой), като реши да го изиграе изключително емоционално.
Този избор беше погрешен и доведе до това, че критиците и феновете не харесват филма.
Има дори оплаквания от актьори като Киану Рийвс. Спомняте ли си неговата роля в “Дракула” (1992), където Рийвс играе Джонатан Харкър – един от главните герои.
Филмът беше замислен като мрачен, страховит и готически, но в крайна сметка имаше някои комедийни елементи, които почти развалиха целия филм. Проблемът беше, че на Рийвс напълно му липсваше британски акцент, но все пак отчаяно се опитваше да го възпроизведе. Между другото, зрителите имаха същото оплакване от Уинона Райдър, която изигра невестата на Харкър, Мина.
Когато актьор или актриса се опитва да сменят жанрове
Може би е трудно и скучно актьорите да играят подобни роли във филмите. Комедийните актьори искат да се опитат в трагедии, докато сериозните актьори искат да се опитат в комедии. За съжаление тези експерименти често завършват неуспешно, въпреки че понякога се случват някои приятни изключения.
Ако кажем „Илайджа Ууд“, в мислите ви ще се появи ли образа на гадняр? Разбира се, че не. Целият свят познава този актьор в ролята на Фродо от „Властелинът на пръстените“ и никой не може да промени това възприятие. Ууд е добър в това да играе хубави и невинни герои, но да го изберете за ролята на гангстер е чиста лудост.
Това направиха създателите на филма “Хулиганите от зелената улица”. Ууд изигра ролята на студент, който започна да се мотае с грешните хора и стана част от банда, която тероризира местните жители. Няма нужда да казваме, че Ууд не е убедителен в тази роля. Участието му внесе щипка пародия във филма, въпреки че той беше позициониран като драматичен.
Много от нас помнят Дениз Ричардс като Кармен Ибанес в “Звездни рейнджъри”. 2 години след премиерата на този филм излезе филмът за Джеймс Бонд, „Само един свят не стига“, в който Ричардс изигра ролята на д-р Кристмас Джонс – новата приятелка на Джеймс Бонд.
Според сюжета д-р Джонс е ядрен физик, и речта й беше пълна с високо специализирани термини, но никой не повярва в играта на Ричардс: цялостният й вид (изрязан топ и шорти, които приличат повече на бельо) не можеше да бъде асоцииран с доктор в ядрената физика, докато научните й монолози предизвикаха повече смях и бяха много неубедителни.
В крайна сметка д-р Кристмас Джонс бе обявена за най-лошата приятелка на Джеймс Бонд.
Както споменахме в началото на статията, понякога има хубави изключения от това правило. Например Джим Кери, който е известен на целия свят като велик комик. Трудно е да си го представим в сериозна роля, нали? Актьорът обаче е доказал, че може да изиграе толкова добре драматична роля, колкото и комедийна. “Блясъкът на чистия ум” и “Числото 23” са доказателство за това.
