Майка, която се е трудила, за да осигури прехраната на двете си деца, е била изгонена от тях, за да могат те да спечелят милиони след смъртта на съпруга ѝ.
“Можете ли да спасите нейния лекар?” Тод Уилсън попитал лекаря, който щял да извърши цезарово сечение на жена му.
“Съпругата ви ще бъде напълно здрава, господин Уилсън, просто я оставете на мен”, казва лекарят, преди да изчезне в стаята.
Половин час по-късно Тод чул виковете на децата си и разбрал, че са пристигнали. Лекарят бил спасил жена му и децата му, оставяйки силно впечатление у обикновения човек.
Олив, съпругата му, се върнала у дома заедно с него и те станали горди родители на своите синове близнаци, които нарекли Коул и Илайджа.
Двойката била необразована; Олив отпаднала от училище, след като забременяла с близнаците, а съпругът ѝ винаги бил животновъд. Те живеели спокойно в средно голямо ранчо, където Илайджа практикувал различни начини на земеделие, включително животновъдство. Тъй като никога не са получили образование, Олив и съпругът ѝ не са искали нищо повече за своите момчета.
“И двамата ще пораснете като лекари”, каза Тод веднага щом ги вдигна на ръце за първи път. Според него спасяването на друг човешки живот било много благородна професия, така че децата му нямало да станат нищо друго, освен лекари.
Олив живееше като домакиня заедно със съпруга си и никога нищо не ѝ липсваше, докато отглеждаше двете им момчета. И двамата работеха неуморно, за да могат децата им да станат лекари.
Когато Тод починал по време на блъсканица с бизони, Олив останала сама да се грижи за двете момчета, които по това време вече били тийнейджъри. Трудните времена бързо настъпват и те започват да получават предложения от други собственици на ранчо за земята.
За да се издържа, Олив започва да работи като прислужница в дома на богат мъж. Това беше всичко, което можеше да си позволи с уменията си, но тя се справяше много старателно с работата, поддържаше цялото имение блестящо чисто, като същевременно бавно се сгряваше в сърцето на възрастния мъж.
Той харесал нейната отдаденост и доброта, което го накарало да ѝ плаща малко повече всеки път, когато можел. Всички пари, които изкарвала, Олив влагала в спестяванията си, които използвала, за да спонсорира училищното им образование.
Правела това в продължение на години, докато те постъпили в колеж, за да учат медицина, точно както искали Олив и покойният ѝ съпруг. Децата не се интересуваха много от спасяването на човешки животи, но не искаха да разочароват родителите си, затова се забавляваха.
Нещата се променят, когато към тях се обръща един от богатите фермери, който иска да купи имота на баща им. Той ги засипа с думи, които ги накараха да пожелаят сумата, която предлагаше за имота, и те приеха всичко наготово.
По някое време фермерът дори прекъсна речта си, за да огледа с отвращение стаята им и да се увери, че виждат изражението му. “С парите, които ще получите от продажбата на този имот на нас, и двамата бихте могли да живеете в лукс и да не ви се налага да работите дълго време” – каза мъжът.
Думите му оказаха значително въздействие върху момчетата и единственото, което те можеха да правят, след като собственикът на ранчото си тръгна, беше да фантазират за живота, който знаеха, че може да бъде техен.
“Трябва да се приберем вкъщи, за да обсъдим това с майка си”, каза Илайджа на брат си, който се съгласи безрезервно.
Вкъщи те поздравиха майка си, но не й казаха причината за посещението си, докато не седнаха да вечерят същия ден.
“Мамо, имаме да ти кажем нещо”, каза Коул притеснено. Момчетата знаеха, че майка им няма да се съгласи с предложението им, но те искаха да постигнат своето.
“Мислихме, мамо, и решихме, че искаме да приемем предложението на Джон да купи земята”.
Лъжицата на Олив, пълна със супа, беше на половината път към устата ѝ, когато чу изявлението, и там остана, докато тя остана замръзнала, загледана в супата си, сякаш в нея се водеше война.
Всъщност войната беше в ума ѝ. “Никога няма да продам тази земя – каза тя хладнокръвно и спусна лъжицата си обратно в чинията.
“Ако го направим сега, можем да спечелим много мамо – каза Илайджа. “Нещата не вървят добре в момента и наистина се нуждаем от тези пари.”
“Пак ще повторя, тази земя не се продава!” – изкрещя тя, после стана и си тръгна.
“Знаем, че татко е оставил земята на наше име, мамо. Посетихме адвоката на път за тук – отвърна Коул. “В този смисъл можем да решим да правим с нея каквото си искаме.”
На следващия ден Олив е изхвърлена от дома си от собствените си деца, които ѝ казват да отиде и да остане при братята и сестрите си. Всички те обаче й отказали, когато тя се обадила да я помоли за услугата. Изглежда, всички те имали едно или друго оправдание защо не могат да помогнат. Така че на Олив ѝ се наложило да отиде в приют за бездомни.
През деня потърпевшата жена работеше за богаташа г-н Уилямс, а вечер прекарваше нощта в приюта, където бързо си намери приятели заради добрия си характер.
Те били тези, които помогнали на жената бавно да излекува разбитото си сърце. Тя също така бързо се привързала много към г-н Уилямс, на когото разказала историята на живота си.
Един ден тя отишла на работа и видяла, че имението на мъжа гъмжи от хора. Очевидно той е починал по някое време тази сутрин и медицинската му сестра, която е отговаряла за грижите за него, е извикала линейка.
Олив се натъжава, че е загубила приятел, както и добра работа. Но няколко дни по-късно пред приюта за бездомни, в който се намираше, спря скъпа кола. Шофираше я адвокат, който каза на Оливия, че господин Уилямс ѝ е оставил цялото си състояние. То обаче идвало с едно условие – тя не можела да го сподели с децата си, братята и сестрите си и всички онези, които се отвърнали от нея.
Оливия приема благословията и изпълнява докрай инструкциите на човека, като пропуска децата и братята и сестрите си, а харчи само за новото семейство, което е създала в приюта.
Тя ремонтирала приюта, купила достатъчно храна, за да им стигне за дълго време, а също така набавила лекарства за обитателите му.
Когато по-късно момчетата на Олив разбрали, че майка им е станала милионерка, те я помолили да сподели с тях част от парите, но тя отказала, заявявайки, че те принадлежат само на нея и на истинското ѝ семейство, на тези, които са стояли до нея в тъжните ѝ моменти.
