Майка с бебе била ужасена, когато пътниците я помолили да успокои плачещото си бебе. Тя скочила от мястото си и им раздала малки пакетчета с бележки. След като ги прочели, всички били изумени, когато от пакетите изскочило нещо друго.
Около 1:45 сутринта Сара беше будна в леглото си, на ръба да избухне в сълзи. Нейното 5-месечно момченце Ралф спеше дълбоко в креватчето си.
Съпругът й Джералд трябваше да хване ранен сутрешен полет за Денвър, така че му се спеше. Сара се развълнува от мисълта, че съпругът й ще лети сам, докато тя поема по пътя към същото място.
Но това не беше единствената грижа, която преследваше бедната Сара. Тя мислеше за изтощителното си, почти 23-часово пътуване и се надяваше, че малкото й дете няма да плаче много…
22-годишната Сара Уилямс беше единствената в семейството си, която изпитваше трудности при летенето. Имаше аерофобия от дете и последния път, когато летя до Монтана, й стана ужасно лошо.
След като роди бебето си, тя реши да не лети повече. Поради това Сара рядко пътуваше до далечни дестинации. Дори и да го направи, тя взимаше само автобуса.
Този път тя не можеше да откаже, когато Джералд искаше да се срещнат със сестра му, която организираше празненство за бебето в Денвър. Въпреки че се опита да я убеди да вземе полета с него, Сара отказа.
— О, всичко е наред! Ралф и аз ще бъдем по-добре в автобуса! — тя се засмя.
Тя се събуди от ярките, изтръпващи кожата слънчеви лъчи в деня на пътуването и установи, че Джералд вече е заминал. Тогава тя намери пакет на леглото си с бележка.
— Ето всичко, което искаше, за да направиш пътуването си по-малко неудобно за другите… Надявам се това да помогне! — прочети бележката на Джералд. Сара се усмихна и се зарадва, че съпругът й е разбрал страховете й и е измислил идея да й помогне.
Малко след това Сара тръгна към автогарата с бебето си и се качи на автобуса за Денвър. Тя огледа автобуса, който не беше много пълен. Но все пак оставаше още време до тръгването на автобуса. Тревогата й нарастваше, когато повече пътници започнаха да заемат места.
— Боже! Надявам се да остане спокоен и да не прави сцена. — промърмори тя, взирайки се в спящото си бебе.
В автобуса имаше пътници от различни възрастови групи. Но никой от тях нямаше бебе със себе си, така че Сара се открои. Тогава една жена седна до нея и се усмихна, след като видя бебето.
— Денвър? — попита жената със странен израз на неудобство, украсяващ лицето й.
Сара кимна и беше доста изненадана от реакцията на жената.
— Вместо това трябваше да вземете самолет. Щеше да е по-бързо и удобно за вас и вашето бебе. — каза жената.
Сара каза, че има аерофобия, но жената остана равнодушна и студена. Майката се огледа и предположи, че всички просто я зяпат, защото има бебе в автобус на дълги разстояния.
Няколко минути по-късно автобусът потегли, събуждайки бебето Ралф. Лицето на Сара почервеня. Първо Ралф я погледна с големите си кафяви очи. Той се изкикоти и тя си помисли, че няма да заплаче.
Но когато шофьорът натисна спирачките, Ралф изпищя. Имаше и други шумове от говорещи хора и пускане на силна музика в автобуса, но силният плач на бебето се открояваше.
Жената до Сара беше видимо раздразнена. Тя продължи да се взира в ревящото бебе и накрая изгуби търпение.
— Можете ли да направите нещо, за да го накарате да млъкне? — каза тя.
— Опитвам се… Опитвам се… Толкова съжалявам… Той просто е уплашен и не е свикнал да пътува с автобус. — възкликна Сара. Тя беше нервна и се опита да утеши Ралф. Но той не остана спокоен и продължи да крещи.
Сара седеше в далечния край на автобуса, така че когато синът й плачеше, хората произволно се обръщаха назад и се взираха в нея. Няколко минути по-късно един мъж се приближи до Сара и я попита дали би направила нещо, за да успокои бебето си.
— Ранният автобус е и съм уморен… Госпожо, имате ли нещо против да направите нещо с шумното си бебе, защото се опитвам да поспя? — извика той.
Сара беше съкрушена и се чувстваше ужасно за майки като нея, които нямаха друг избор, освен да пътуват с автобус с бебетата си.
— Опитвам се, сър… Той просто е уплашен и след малко ще се успокои. — каза тя. — Моля, не се дразнете… той е просто бебе.
Мъжът се отдалечи раздразнен. Тогава Сара си спомни пакета, който й бе дал Джералд.
Тя постави бебето Ралф на седалката и го извади от чантата си. Извади няколко карти, започна да пише по нещо на всяка от тях и ги нареди на малки пакетчета.
Сара стана от мястото си и раздаде пакет на всеки от пътниците в автобуса. Те нямаха представа за какво става въпрос и с любопитство отвориха пакетите. Тя се върна на мястото си и въздъхна облекчено, очаквайки отговора им.
Пътниците отвориха пакетите и видяха бележка от нея. Тя гласеше: „Бебето ми просто е бебе, както ние сме били малки! Не съм сигурна дали мога да го накарам да мълчи по време на това дълго пътуване, но ето нещо, което да помогне с неудобството!“
Оказа се, че Сара е дала на всеки пътник чифт тапи за уши, за да спрат ревящите звуци на Ралф. Изненадани, хората в автобуса я погледнаха и се усмихнаха.
— Добра идея! — възкликна жената до Сара.
През останалата част от пътуването Сара вече не трябваше да се справя с ядосани пътници. Бебето Ралф плака няколко пъти по време на дългото пътуване с автобус, но Сара не се притесняваше!
— Благодаря ти за тази чудесна идея, скъпи! — измърмори тя, благодарна на гениалния си съпруг.
