Лиза решава да изненада приятеля си Макс, но се оказва на прага на съпругата му Кейт. Двете жени стават съюзници, за да отмъстят на Макс, но докато планът им се разгръща, Лиза се оказва заклещена в поредната мрежа от измами.
Когато слънцето залязва над града, Лиза, 28-годишна адвокатка, излиза от офиса си и открива годеника си Макс, който я чака до колата си с букет. Макар и само от три месеца, връзката им вече е дълбока и скоро ще сключат брак.
„Това е за теб – усмихна се Макс и подаде на Лиза цветята.
„Благодаря ти! Прекрасни са – отвърна Лиза и очите ѝ засияха.
Когато се настаниха в колата му, Макс се обърна към Лиза, а очите му блестяха от гордост и обич. „Нека отново да видя годежния пръстен – каза той с шеговит тон. „Искам да видя колко добре ти стои.“
Когато Лиза протегна ръка, Макс забеляза старинния пръстен на един от пръстите ѝ. „Какъв е този друг пръстен?“ – попита той.
„Това е семейна реликва“, обясни Лиза.
„Изглежда много скъпо“, каза той, докато си тръгваха.
Лиза кимна, в гласа ѝ се долавяше нотка на гордост. „Да, тя е ценна, но за мен е скъпа като спомен“.
След това Макс разкри, че баща му е бил хоспитализиран и се е нуждаел от скъпа операция. Той призна, че средствата му са били обвързани със стартъп, поради което не е могъл да си позволи операцията. Той е бил бизнесмен и е инвестирал в иновативни стартъпи.
„Колко ти трябват? Може би мога да помогна?“ Лиза попита.
„Всичко е включено… 50 000 долара.“
Лиза се поколеба. „Аз… не разполагам с толкова пари.“
„Не спестяваше ли за къща? Ще ти се отплатя, щом получа парите от стартъпа“.
Лиза прехапа устни, като се замисли. „Ще помисля за това. Сигурна съм, че можем да намерим решение за събирането на такава голяма сума“.
Макс кимна, на лицето му се появи благодарна усмивка. „Добре, благодаря ти.“
Изведнъж телефонът на Макс иззвъня и той отговори. Като приключи разговора, той каза, че това е икономката му, която го информира за наводнение в мазето му. Той изрази съжалението си пред Лиза: „Съжалявам, но трябва да отида да се справя с това. Не мога да присъствам на вечерята с родителите ти“.
Лиза почувства смесица от разбиране и разочарование. „Знам, че е важно, но все пак ми е тъжно, че пропускаш вечерята. Какво ще кажеш за утре? Можем да променим графика.“
Макс изглеждаше извинително. „Наистина съжалявам, Лиза. Това беше неочаквано. Ще отнеме повече време, така че не мисля, че утре ще успея да намеря време“.
Пътуването им продължи, белязано от смесица от загриженост за бащата на Макс и наводнената къща и разочарованието на Лиза от нарушените планове.
На един червен светофар Лиза реши да остави колата на Макс. „Мисля, че ще сляза тук“, каза тя твърдо.
„Какво? Защо?“ Макс попита изненадано.
„Имам нужда от време, за да помисля за нещата. Имаш да се занимаваш с къщата си“, отговори Лиза и излезе в оживения град.
Лиза вървеше енергично, мислите ѝ се въртяха и реши да посети родителите си. В дома им тя разказа за събитията от вечерта, като изрази своето объркване и болка.
Том, баща ѝ, предложи: „Защо не направиш изненадващо посещение на Макс? Това може да помогне. Всички двойки спорят, скъпа.“
„Не знам къде живее“, призна Лиза, смутена.
„Мога да разбера за теб“, предложи Том. Лиза знаеше, че баща ѝ разполага с ресурси и контакти от годините си в полицията, които биха могли да помогнат. Скоро той се върна с адреса на Макс на лист хартия и ѝ го подаде.
Лиза веднага го посещава. След като си пое дълбоко дъх, тя позвъни на вратата и една жена ѝ отвори.
„Вие сигурно сте икономката на Макс? Макс вкъщи ли е?“ Лиза попита.
„Не, аз съм съпругата му, Кейт. А вие сте?“ – отвърна жената.
„Аз съм Лиза… годеницата му“ – заекна Лиза, шокирана.
„Годеница? Това някаква шега ли е? Той е женен!“ Кейт разкри, като показа годежния си пръстен.
Объркана и наранена, Лиза показа годежния си пръстен. „Той никога не е казвал, че е женен. Не знаех“, обясни тя.
Ядосана, Кейт обвинява Лиза, че е съблазнила съпруга ѝ, и започва да хвърля предмети по нея.
„Махай се оттук и никога повече не се доближавай до съпруга ми“, изкрещя Кейт, а лицето ѝ беше почервеняло от гняв.
Преди Лиза да успее да каже още една дума, Кейт затръшна вратата пред лицето ѝ.
Седейки пред къщата на Макс, Лиза плачеше, чувствайки се предадена. Скоро след това Кейт се присъедини към нея с вино, като се извини за реакцията си.
„Този кретен изневери и на двете ни“, каза с горчивина Кейт, разкривайки, че са женени от седем години. Те споделиха виното в мълчание.
Лиза се извини, като обясни, че не е знаела, че Макс е женен. Кейт, изненадана, изслуша как Лиза разкри, че Макс е поискал 50 000 долара за лечението на баща си.
„Баща му почина преди пет години“, каза Кейт, шокирана от измамата. „Знаеш ли какво? Крайно време е да се изправим срещу този мръсник!“
Решавайки да се изправи срещу Макс, Кейт му се обажда и той казва, че трябва да се отбие в офиса си за някаква работа. Наводняването на къщата е било просто лъжа, помисли си Лиза.
Когато Кейт и Лиза пристигнаха в офиса му, той не беше там. Охранителят на Макс разпозна Кейт, така че тя и Лиза нямаха проблем да влязат. Възползвайки се от ситуацията, двете жени претърсват работното му място и откриват извлечения от заеми на името на Кейт, ипотекирана къща и фалшиви паспорти с различни имена на Макс.
„Значи името му дори не е Макс“, каза Кейт, разкрила фалшивия си брак.
„Може би е планирал да те измами за парите ти“ – предположи Лиза.
Кейт замълча за миг, потънала в мисли. „А след три дни трябваше да отидем в Чикаго на един търг. Макс ме убеди да продам една картина, която обичам“. Тя спря, осъзнавайки, че е казала твърде много.
„Какъв търг?“ Лиза попита с любопитство.
„Няма значение, сега няма да отидем. Има по-важни неща“, каза Кейт, отхвърляйки въпроса.
Лиза погледна към фалшивите паспорти. „С тях можем просто да го предадем на полицията.“
„Това е твърде лесно, а освен това той ще има време да избяга. Искам да видя лицето му, когато осъзнае, че е загубил всичко“, каза Кейт, гласът ѝ беше твърд. „Преведи му парите – предложи тя, – а ние с полицията ще проследим къде ги изтегля“.
„Спестявам за къща и не искам да загубя всичко“ – поколеба се Лиза.
„Искаш ли да го вкараш зад решетките?“ Кейт попита, а погледът ѝ беше напрегнат.
Лиза кимна: „Да, искам.“
„Тогава нека направим прехвърлянето.“
Лиза се обади на Макс и се уговори за обяд. „Здравей, Макс“, каза Лиза, гласът ѝ беше внимателно неутрален. „Искаш ли да се срещнем за обяд днес?“
„Разбира се, Лиза. Мога да дойда при теб и да те взема. Какво ще кажеш за след час?“ Гласът на Макс беше непринуден.
След разговора телефонът на Кейт иззвъня. „Това е Макс“, прошепна тя на Лиза.
„Ало?“ – отговори тя студено.
„Здравей, Кейт“, каза Макс. „Ще закъснея да се прибера вкъщи. Не ме чакай.“
„Добре, Макс“, отвърна Кейт, гласът ѝ беше стабилен.
По време на обяда Лиза инициира прехвърлянето. „Макс, реших да ти дам парите за лечението на баща ти“.
„Наистина? Лиза, това е… много ти благодаря“, каза Макс и лицето му светна.
Лиза се принуди да се усмихне, а сърцето ѝ се разтуптя. След превода те довършиха храната си в мълчание, а Макс не забелязваше капана, който му беше заложен.
След обяда те заминаха за дома на Лиза. Макс поиска да използва банята ѝ, преди да си тръгне. Лиза, която се чувстваше притеснена, се съгласи. След като той си тръгна, тя се обади на Кейт, но не получи отговор.
Усещайки, че нещо не е наред, Лиза посещава къщата на Кейт и Макс, само за да я намери зловещо празна. Тогава тя разбира, че те са избягали заедно. Изпаднала в паника, Лиза се обажда на баща си.
„Татко, измамили са ме. Макс и Кейт взеха всичките ми спестявания и избягаха“, обяснява Лиза на Том.
„О, Лиза, много съжалявам, че чух това“, отвърна Том, загрижен. „Знаеш ли къде може да са отишли?“
„Не, татко. Сякаш са изчезнали“, каза Лиза, разстроена.
Том, опитен полицай, признава, че проследяването на парите ще бъде почти невъзможно. „Разбирам как се чувстваш, Лиза, и обещавам, че ще направим всичко, което е по силите ни. Но тези измамници са много умни и обикновено добре прикриват следите си“.
Чувствайки се предадена и наранена, Лиза се прибира у дома. Изведнъж осъзна, че не носи семейната си реликва. Лиза се втурнала към банята, тъй като често сваляла пръстените си преди душ, но той не бил там. Тя претърсила цялата си къща за пръстена, но не могла да го намери никъде. Тогава си спомни за Макс. Той го беше откраднал, когато дойде в къщата под претекст, че иска да използва банята ѝ.
Спомените за пръстена, предаван през поколенията в семейството ѝ, изпълниха съзнанието ѝ. Той беше нещо повече от бижу. Мисълта, че Макс го е взел, вероятно за да го продаде на този, който предложи най-много, я изпълни със смесица от гняв и тъга.
Тогава Лиза си спомни за търга, за който Кейт беше споменала. Умът на Лиза се забърза, докато си мислеше, че пръстенът може да е там. Тя отвори лаптопа си и започна да търси в интернет за скорошни търгове.
Лиза прегледа уебсайтовете и обявите на аукционните къщи, но нищо не се появи. Трябваше да е подземен търг, който да не се обявява публично.
Лиза, решена да си върне откраднатия семеен пръстен, се свърза с клиент, който е добре запознат с подобни търгове. Той ѝ помага да получи достъп до единствения подземен търг в Чикаго.
Лиза, маскирана, пристига на събитието и вижда Кейт на сцената с пръстена си. „Това е моят пръстен. Не е това, което тя казва. Той е напълно обикновен“, прошепна Лиза на една жена наблизо, която отхвърли твърдението ѝ.
Докато наддаването се увеличаваше, Лиза отчаяно не изоставаше, а сърцето ѝ се разтуптяваше при всяко увеличение. Накрая тя спечели пръстена за 300 000 долара.
„Как ще платите днес?“ Кейт попита, като гласът ѝ леко се забави.
Лиза се изправи, а погледите на цялата зала бяха насочени към нея. Тя излезе на сцената сред бурни аплодисменти. Застанала лице в лице с Кейт, Лиза изкрещя: „Макс ще плати за всичко“.
В този момент нахлуха полицаи и предизвикаха хаос, докато арестуваха Кейт. Лиза наблюдаваше със смесица от задоволство и тъга как бившата ѝ „приятелка“ е окована с белезници.
В полицейския участък след търга Лиза наблюдава иззад еднопосочно огледало как разпитват Кейт. Лиза си върна семейния пръстен, но почувства сладко-горчива победа.
Кейт изглеждаше победена. „Можем да направим това по-лесно за теб, Кейт – каза детективът, който я разпитваше. „Но трябва да ни разкажеш всичко. Къде е Макс?“
Кейт се поколеба, после се съгласи: „Ще ви кажа къде е, но искам сделка. Намалена присъда.“
Тя посочи адреса, на който се е укривал Макс. По-късно Лиза наблюдаваше как довеждат Макс, чието вежливо поведение беше изчезнало. В стаята за разпити детективът се изправя срещу него. „Имаш големи неприятности, Макс“, заявява той. „Измама, кражба, кражба на самоличност. Кейт ни разказа всичко.“
Макс, осъзнал положението си, изглеждаше победен. Той знаеше, че играта му е приключила.
Лиза почувства смесица от болка и удовлетворение. Макс най-накрая се беше изправил пред последствията от действията си. Напускайки полицейския участък, тя знаеше, че е приключила. Беше готова да изгради живота си наново с научените уроци. Пристъпи в нощта, подготвена за ново начало.
