Когато Агата вижда своите редки вносни розови храсти отровени, тя обвинява непосредствената си съседка Аби и заплашва, че ще повика полиция. Но на следващия ден Агата замръзва, след като се събужда от силна сирена на линейка пред къщата си.
След като се оттегли от учителската си кариера, Агата таеше дълбока любов към растенията. Докато съпругът й Мартин беше на работа, Агата остана сама с котката и кучетата им. Тя реши да оползотвори свободното си време, за да направи нещо полезно и избра градинарството.
Ден след ден предният двор на къщата й се изпълваше с цветни растения. Хората, които минаваха покрай дома на Агата, завиждаха на зеленината, папратите и цветовете на градината.
Агата се отнасяше внимателно към градината си и винаги искаше нещо ново и невиждано. Винаги е чувствала, че градината й е нейният символ на гордост и искаше да добави великолепна рядкост към нея. И така, когато попадна на редки розови храсти онлайн, тя не можа да им устои…
— Здравейте, госпожо, обаждаме се от… да, права сте! — проговори разносвачът. — Разбира се, ще го доставим в рамките на следващите няколко часа.
Агата беше развълнувана и кипяща от емоции, докато с нетърпение чакаше да види прекрасните и редки розови храсти, които беше поръчала онлайн. Растенията не се намираха лесно и Агата дълго време търсеше рози с вносно качество.
Тя подготвяше легло отвън за своите розови храсти, когато микробус за доставка мина покрай нея.
— О, Господи… най-накрая! — възкликна тя, докато тичаше към камиона.
Доставчикът разтовари розовите храсти на Агата и очите й блестяха от вълнение, докато броеше растенията. Тя набързо подписа касовата бележка и се втурна към гаража, за да събере инструментите.
Тя прекара много време в засаждане на розовите храсти в леглото, наторяване и поливане и осигуряване на видимостта им в квартала.
— Колко очарователно! — тя въздъхна и си направи няколко селфита с розите за фон. Тя не можеше да спре да се възхищава на растенията и се чувстваше горда от красивата си градина.
Същата вечер Агата правеше чай, когато чу силни удари на вратата. Тя помисли, че е Мартин, но съседката й Аби стоеше на прага и се взираше в розите.
— Да, как мога да ти помогна? — попита Агата Аби подозрително. Въпреки че искаше съседите й да завиждат на колекцията й от редки рози, погледът на Аби не й хареса.
— Бих искала да знам откъде имаш тези красиви рози! — попита Аби Агата.
Агата беше щастлива и горда. Тя разведе Аби през розовата градина и обясни за всеки храст, сякаш беше антика в музей.
— А този е от България… а този тук е от Портланд. — похвали се тя.
Аби беше възхитена от сладкия аромат и хипнотизиращата красота, разпръснати из градината на Агата. Тогава тя помоли Агата да сподели с нея данните за контакт на продавача.
— Бих се радвала да ги имам и в моята градина! — възкликна тя.
Но Агата не пожела да сподели подробности. Тя отхвърли молбата на Аби и каза, че иска градината й да бъде уникална. Аби беше шокирана от казаното от Агата и си тръгна, без да спори. Но на следващата сутрин Агата беше бясна, когато видя градината си…
— Какво, за бога, се е случило с розите ми??? — Агата се разплака, след като видя изсъхналите розови растения, които все още цъфтяха предната вечер.
Безжизнените рози бяха разпръснати по поляната. Яркочервените, розовите и оранжевите листенца бяха изгорени и кафяви. Агата беше бясна, когато си спомни молбата на Аби от предишния ден и подозираше, че е отровила любимите й рози.
— Ти чудовище…как смееш да унищожаваш розите ми??? — извика Агата. Вече беше сигурна, че Аби е унищожила градината й от злоба. Тя кипеше от гняв, докато блъскаше по вратата на Аби.
Миг по-късно Аби отвори вратата и беше шокирана да види Агата да стои на верандата.
— Как смееш да правиш това на розите ми? — изкрещя й Агата. — По-добре ми обясни, или ще извикам полиция!
Аби пребледня, защото не разбираше за какво говори Агата, докато Агата не й показа изгорелите рози отдалеч и не поиска обяснение.
— Аз-аз не съм го направила. Моля, повярвай ми… не съм го направила. — молеше Аби Агата. — Защо да унищожавам нещо, което обичам?
Но Агата беше бясна и непоколебима. Тя обвини Аби, че е унищожила градината й и я заплаши. Тя викаше името й и не спираше да крещи.
— Да не си посмяла да се доближиш отново до къщата и до градината ми! Чуваш ли! — извика тя на Аби и си тръгна.
Агата прекара цяла нощ в търсене на същите розови храсти онлайн. За съжаление те бяха изчерпани. Мартин я утеши и обеща да й вземе нови розови растения.
След това тя се успокои и заспа, само за да се събуди от силни сирени на линейка на следващата сутрин. Тя видя линейка да напуска двора й, след като Аби беше преместена на носилка. Тя беше шокирана и избяга навън, за да разбере какво става. Тогава тя забеляза полицай на улицата и се втурна към него…
— Какво има, полицай? – загрижено го попита тя.
Полицаят я информира, че жената, която е откарана по спешност в болницата, е била намерена в безсъзнание в градината й, след като е садила розови храсти. Агата не можеше да повярва на очите си.
Миг по-късно специалисти се стекоха пред градината на Агата и огледаха мястото. В крайна сметка разбраха, че газова тръба под розовото легло се е спукала преди няколко дни. Сега Агата разбра защо нейните рози изгоряха.
— Загубила е съзнание… За щастие е била намерена от разносвача. — обясни полицаят.
Агата се почувства виновна, че обвини бедната Аби, че е отровила розите й, когато изтичащият газ ги е унищожил. Тя също остана безмълвна, когато разбра, че Аби е направила всичко възможно, за да докаже, че е невинна, като е заменила розовите храсти в градината на Агата с нови.
Същия следобед Агата отиде да посети Аби в болницата. Беше нервна и се чудеше дали Аби ще й прости…
— Здравей! — поздрави Агата, влизайки в отделението на Аби. — Надявам се, че сега се справяш добре.
Аби се усмихна на Агата и й помаха. Агата не можеше да повярва на очите си, защото мислеше, че Аби ще я помоли да излезе. Тя постави голям букет червени рози на масата и се извини на Аби.
— Не го имах предвид и много съжалявам, Аби. — каза тя. — Може би можем да имаме една голяма разкошна градина заедно, тъй като си в съседния двор!
Когато Аби реши, че това е фантастична идея и се съгласи, Агата беше доволна и напусна отделението на Аби усмихната. Но преди да си тръгне, тя остави на Аби бележка с подробности за онлайн продавача, който й продаде прекрасните розови храсти.
