Бременна жена започва да ражда на борда на търговски самолет, което принуждава пилота да промени маршрута на самолета, но не до летището.
Роуз мразеше летенето. Тя била млада жена, която през по-голямата част от живота си не е имала възможност да се качи на самолет. Всъщност тя започнала да се вози на такъв едва когато започнала да прави посещения от градчето си в Омаха до град Тексас, където съпругът ѝ Бил работел като миньор.
Работата носела прилично заплащане и затова той я вършел, но ги разделяла за дълго време. Бил винаги отсъствал през цялата година и си почивал само между Коледа и Нова година.
Когато й омръзнало да живее, без да вижда съпруга си за дълги периоди от време, тя накарала Бил да се съгласи тя да прави ежемесечни пътувания, за да го види.
Първоначално Бил не бил въодушевен от идеята, но в крайна сметка уикендите, които прекарвал с нея в малкия апартамент, в който живеел, били едни от най-хубавите в брака им.
Именно една от тези дълги романтични нощи довежда до бременността, която Роуз вече носи в корема си. Бил беше наясно с детето и нямаше търпение да се запознае с младежа.
Той дори беше обещал да се оттегли от миньорството и да основе ферма, където да отглеждат култури, които да продават. Всички знаеха, че фермерите печелят много в Омаха, ако имат ноу-хау, а Бил произхождаше от дълга линия фермери.
Един ден Роуз, тежко бременна, отлетя за Тексас, за да се види с Бил, въпреки че той я беше помолил да остане в дома им в Омаха. Летенето при него за почивните им дни се беше превърнало в навик и тя не можеше да понесе да не го види този уикенд.
„Ти си бременна в деветия месец, Роуз“ – каза ѝ той при последния им разговор.
„О, благодаря ти, че го отбеляза, нямах представа, че коремът ми е започнал да се подува преди девет месеца“, отвърна Роуз дрипаво.
„Не би трябвало да се движиш толкова много сега, когато си толкова близо до раждането, но искаш да направиш цяло пътешествие? Това е абсурдно, скъпа моя.“
„Имам нужда да те видя, да бъда с теб, липсваше ми“, изръмжа Роуз. Беше му позволила да я убеди да си остане у дома в продължение на два месеца, преди да си стъпи на краката.
„Знам, бебе“, каза той. „Хей, сега е септември, а аз ще се прибера у дома през декември и никога повече няма да си тръгна, просто бъди търпелива, мила.“
Роуз го остави да повярва, че отново е успял да я убеди, но веднага щом стана петък, тя се качи на полет, заминаващ за Тексас. Тя го изненада и макар той да твърдеше, че е ядосан от това, те се наслаждаваха на времето си заедно.
До неделя вечерта, когато Роуз се качила на самолета, пътуващ за Омаха, тя сияела – наистина се радвала на освежаващата компания на съпруга си.
Едва когато самолетът попаднал в турбуленция, докато набирал височина, тя си припомнила колко много не обича да лети – това не било нищо лично, просто предпочитала да е с крака на твърда земя, където падането й на земята, ако някога се случи, ще е на кратко разстояние.
Друг трясък разтърси самолета и накара свръхактивното ѝ въображение да се развихри. Мислеше си за всичко – от отвличане до самолетна катастрофа – и това я стресираше. И тъкмо когато мислено изброяваше нещата, които биха могли да се объркат, водата ѝ изтече.
Увлечена в мислите си, Роуз дори не разбра, че водите ѝ вече е изтекли. Когато забеляза влагата, тя се изчерви в лицето, смутена от мисълта, че не може да контролира пикочния си мехур. И през ум не ѝ минаваше, че водата ѝ се е спукала, защото не се очакваше да се спусне още три седмици. Тогава започнаха контракциите.
Роуз започнала да крещи, с което привлякла вниманието на стюардесата, която се втурнала да разбере какво се случва. „Ще имам бебе!!!“ Роуз изкрещя.
Стюардесата бързо съобщила на пилота и той веднага се свързал с най-близкото летище, за да поиска разрешение за кацане. Междувременно стюардесата се опитала да успокои Роуз, като ѝ говорела между всяка контракция.
„Защо пътувате сама бременна?“ – попитала Роуз любезната жена.
„Бях със съпруга си и се връщам у дома“, отговори Роуз.
„Той ви е позволил да пътувате така, колко безотговорно!“ – възкликна стюардесата. „Добре, имате ли семейство, на което да се обадим? Освен на съпруга ви?“
„Не, аз съм сираче“, каза Роуз. Стюардесата забелязва, че тя има температура и се изтощава от издържането на контракциите, затова информира пилота, че раждането може да стане опасно за Роуз без професионален лекар, който да ѝ помогне.
Диспечерът информира пилота, мъж на име Дрю, че най-близкото летище не е готово да приеме самолета им поради метеорологичните условия.
Времето изтичало и в трескавото си състояние Роуз успяла само да извика името на съпруга си. Тогава Дрю реши да обърне самолета и да се върне в Тексас.
„Дръжте я стабилна още тридесет минути“ – каза той на стюардесата. За съжаление времето в Тексас също беше ужасно, така че на самолета им беше отказан достъп до кацане на летището.
За щастие Дрю познаваше района, така че знаеше за едно изоставено летище недалеч от летището. Единственият проблем бил, че пистата била твърде къса, за да кацне големият им самолет. Все пак това беше най-близкият град, където Роуз можеше да получи медицинска помощ.
„Да кацнем на изоставеното летище – каза Дрю на втория си пилот, новобранец, който се казваше Стан.
„Сър, с цялото ми уважение, кацането там е против правилата“ – каза Стан.
„Понякога, за да спасиш човешко същество, трябва да действаш според съвестта си, а не според правилата!“ Дрю отговори.
Той накарал стюардесата да се обади на съпруга на Роуз, докато те обикаляли изоставената аерогара и се готвели да кацнат. Дрю знаеше, че всеки ход трябва да е планиран до последната степен.
Те обиколиха веднъж, два пъти, като всеки път се приближаваха все повече към земята. Междувременно Роуз започваше да губи съзнание заради контракциите си.
Самолетът се доближи до земята и със скок на вярата, защото нямаше контролна кула, която да навигира пътя им, Дрю свали самолета.
Вторият му пилот, който все още беше новобранец, беше само на крачка от това да изпадне в паника, но последва примера на Дрю и няколко напрегнати минути по-късно самолетът докосна земята.
Когато отвориха люка, за да извадят Роуз, през поляната се зададе линейка със спешни медици и съпруга на Роуз. Последваха я медийни микробуси и няколко цивилни, които се опасяваха, че ще има катастрофа, и бяха дошли да помогнат.
Бил пренесъл съпругата си, бременна, каквато била, до линейката и те потеглили към болницата. Единственото, което шокираният мъж можел да направи, било да се моли съпругата му, която не изглеждала много добре, да се оправи.
В болницата лекарите ѝ осигурили отделна стая и бърза проверка на жизнените ѝ показатели показала, че тя вече е твърде слаба, за да изтласка бебето си. Трябвало да се направи цезарово сечение.
На Бил не беше позволено да остане в стаята, но след дълги мигове на чакане той беше въведен, за да види новото си дете и възстановяващата се съпруга. Той не можеше да повярва колко близо е бил до това да ги загуби.
Същия ден напуска работа, за да може, когато се върнат в Омаха, да остане там. Бил разбрал името на грижовния пилот, който поел риска, за да помогне на съпругата си, и нарекъл детето им на негово име. Роуз беше изцяло „за“.
Въпреки това тя не се качи на друг самолет в продължение на години.
