Катрин винаги е знаела, че има нещо подозрително в новия й наемател Роджър. Тя често вижда как тийнейджъри постоянно посещават дома му. Така че тя го шпионира, за да разбере. Но един ден Роджър разбира, че Катрин е започнала да подозира и й разкрива нещо неочаквано.
Никой в квартала не харесваше Катрин Уилсън. Те я презираха толкова много, че никой от тях дори не се появи на 50-ия й рожден ден.
Бившият съпруг на Катрин, Морисън, беше богат чиновник и брокер. Но след като той й изневери с младата си секретарка, тя се разведе с него и го осъди за половината му имущество.
Не е изненадващо, че всички завиждаха, когато Катрин се настани в голямото имение на Морисън и заживя сама с двете си кучета и петте котки. Тя нямаше деца.
— Това е огромна къща за една стара дама! — някои клюкарстваха зад гърба на Катрин. Но това беше най-малката й грижа. Тя продаде колите си, защото не можеше да кара. Обичаше миризмата на пари и искаше да продължи да печели още, затова реши да даде под наем стара къща в града…
Къщата се намираше в непривилегирован район с богата престъпна история. Тъй като никой не беше наел тази къща след напускането на последните наематели, Катрин реши да я обяви за отдаване под наем. Малко след това й се обади непознат.
— Здравейте, г-жо Уилсън… Аз съм, Роджър. — каза мъжът по телефона един понеделник сутрин. — Онзи ден ви се обадих относно къщата под наем, помните ли?
Катрин се зарадва и повика Роджър да види къщата. Тя го чакаше с нетърпение този следобед. Миг по-късно микробус спря и от него слезе мъж. Но след като го видя, Катрин се намръщи.
— Здравейте, г-жо Уилсън? — Роджър махна с ръка.
Катрин огледа мъжа от главата до петите. Беше зле облечен и тя мислеше, че е от най-бедния район в града.
— Радвам се да ви видя, Роджър. — поздрави тя мъжа, въпреки че очакваше той да се отдръпне, след като чу колко е наема. Тя обаче беше изненадана от безупречната комуникация на момчето. Мислеше, че е твърде странно за мъж, облечен така.
След като обиколи сградата, Катрин реши да информира Роджър за договора за наем. Но преди да успее да каже нещо, Роджър се включи и я изненада с предложението си.
— Готов съм да платя дори 1500 долара наем на месец… Просто обичам това място. — каза Роджър на Катрин, която беше зашеметена.
Тя имаше предвид много по-малка сума, но когато Роджър предложи да плати повече, тя не можа да устои. Подозираше, че има нещо странно в този мъж, но подписа договора за наем веднага и там, защото парите бяха това, което имаше най-голямо значение за нея.
Месец по-късно Катрин получи известие на телефона си. Беше напомняне, че е време да вземе наема от новия си наемател. Тя взе такси и отиде в града, за да се срещне с Роджър.
Наближи и спря, след като видя непознат тийнейджър да излиза от къщата на Роджър. По някаква причина й се стори странно, защото момчето не приличаше на ученик…
— Ето, госпожо Уилсън. — Роджър побърза да й подаде парите за наема. — Трябва да тръгвам сега, така че ако нямате нищо против…
Катрин беше шокирана, защото той дори не я покани вътре. Той затвори вратата и я заключи, докато тя стоеше отвън и не вярваше.
— Трябва да тръгвам… вече закъснях. — каза й Роджър и изтича навън. — Ще се видим следващия месец!
Катрин не можеше да повярва какво се случи току-що. Роджър не прозвуча учтиво и начинът, по който изтича навън, изглеждаше подозрителен.
— Следващия месец? Няма начин…. Идвам утре, защото трябва да разбера. — промърмори под носа си Катрин, докато се отдалечаваше.
На следващия ден Катрин се събуди по-рано от обикновено и след като нахрани домашните си любимци, замина за града. Тя слезе от таксито и се насочи към малко кафене срещу къщата на Роджър.
Тя отпиваше третата си чаша кафе, докато тревожно се взираше. Миг по-късно тя видя много тийнейджъри да влизат в къщата и да си тръгват след кратко време.
Малко по-късно група момичета влязоха. Това подхрани подозрението на Катрин, така че тя реши да нахлуе в къщата на Роджър и да разбере какво прави…
— Г-г-жо Уилсън??? — възкликна Роджър, след като я видя да влиза в дома му. — Какво не е наред? Мога ли да ви помогна с нещо?
Момичетата излязоха от мястото, кикотейки се и Катрин нямаше представа какво става. Тя надникна в къщата, но Роджър не й позволи да отиде по-нататък. В този момент тя загуби самообладание.
— Искам да знам какво става в къщата ми! — извика тя на Роджър. — Ще извикам полиция, ако не ми кажеш веднага!
Роджър беше изненадан от темперамента на хазяйката си и знаеше, че няма друг изход, освен да й каже истината.
— Разбирам… разбирам, госпожо Уилсън. — каза й той. — Ако можете да ме посетите отново утре, ще разберете сама…
Катрин беше бясна, но се съгласи. Тя се върна в къщата на Роджър приблизително по същото време на следващия ден. Роджър я поздрави, но тя беше безразлична. Той разбра нрава й и й предложи да седне.
— Сега ще разберете какво става тук… — каза той на Катрин, докато тя чакаше напрегнато.
Няколко минути по-късно влязоха двама тийнейджъри. Те поздравиха Роджър и извадиха вързоп стари книги от раниците си.
— Ето, по 5 долара за книга. — каза Роджър и даде на момчетата 30 долара и шест нови книги.
Катрин беше зашеметена. Тя се чудеше какво не е наред с Роджър и не можеше да разбере защо дава пари и книги на момчетата.
— Какво става? — попита го тя. — Продавате книги в къщата ми без мое разрешение?
Роджър се усмихна на Катрин и въздъхна. Той я помоли да го последва вътре. Катрин беше малко уплашена, защото беше сама и не искаше това да свърши ужасно, но неохотно последва Роджър до спалнята му…
— О, Боже мой!!!” — възкликна Катрин с недоверие. Тя не можеше да повярва на очите си, когато видя как Роджър е превърнал цялата си спалня в мини библиотека.
Тя премина през масивните рафтове, украсени със стотици книги. На мястото на леглото беше поставена централна маса с разпръснати по нея книги и хартии. Катрин все още беше объркана и погледна към Роджър за обяснение.
— Децата заемат книгите ми и ги връщат, след като свършат с четенето. — каза Роджър на Катрин. — Давам им 5 долара за всяка книга, която прочетат!
Катрин беше изненадана и попита Роджър как може да е сигурен, че те четат книгите му. Роджър разкри, че им дава $5, само след като представят кратко резюме.
— Правя това, за да гарантирам, че тяхното поколение няма да се заблуди… Сигурно вече сте наясно с нарастващите престъпления тук! — Роджър й каза.
Катрин беше изненадана и въпреки че не беше общителна, беше доволна от доброто дело на Роджър. Тя взе назаем пет случайни книги от него и обеща да го посети скоро след като ги прочете.
— Бъдете готов с моите $25! — каза тя на Роджър и си тръгна усмихната.
