Овдовелият Питър изпада в смут, когато се оказва, че дъщеря му, изчезнала за три дни, никога не е била записана в университета, в който твърди, че учи. Отчаяно търсейки отговори, той наема хакер, само за да бъде шокиран от тревожната истина, която разкрива.
Питър седеше на голямата си маса за хранене и се хранеше механично, като често поглеждаше телефона си. Той чакаше отговор от дъщеря си Катрин, която не отговаряше на обажданията му от три дни. Въздъхвайки, той набра отново номера ѝ, но само за да се сблъска с мълчание.
Взирайки се в снимката на покойната си съпруга Каролин, Питър се замисли: “Скъпа моя Каролин. Ако само беше наблизо, можеше да помогнеш на Катрин и на мен да намерим общ език.”
Загубата на Каролин беше задълбочила разрива между него и Катрин, особено след като той се беше потопил в работа, за да се справи със скръбта.
Питър си спомни за неотдавнашния си разговор с Катрин. Той развълнувано ѝ беше предложил възможност за работа чрез свой приятел бизнесмен, след като завърши университета. Катрин обаче не беше доволна.
“Отново решаваш съдбата ми вместо мен!” – беше възкликнала тя. “Никога не съм искала да уча в този университет. Знаеш, че винаги съм искала да танцувам, да следвам страстта си. Но ти ме накара да се откажа от нея, принуди ме да живея живот, който никога не съм избирала!”
С това тя окачи слушалката, оставяйки Питър да се бори с реалността на обтегнатите им отношения.
Изпитвайки дълбоко чувство на загуба и осъзнавайки колко малко знае за живота и мечтите на Катрин, Питър сега се обажда на бизнес партньора си Алън за всякаква информация.
“Малко съм притеснен за Катрин – каза той по телефона. “Тя не отговаря на обажданията ми. Виждал ли си я? Вие наблюдавате операциите в същия град, в който тя учи, така че предполагам, че може да сте пресекли пътищата си”.
“Не съм виждал Катрин от известно време, Питър – отвърна Алън. “Тя е доста независима, нали знаеш. Ако чуя нещо, ще ти съобщя.”
“Благодаря, Алън. Оценявам го.”
Питър приключи разговора, чувствайки се още по-безпомощен от преди.
В крайна сметка той се обади в университета, където според него учеше Катрин. “Обаждам се във връзка с дъщеря ми Катрин Джи…” – каза той, като в гласа му се долавяше загриженост.
“Съжалявам, господин Грийнууд, но в нашия университет не е записан студент с това име – отвърна служителят на университета и остави Питър в шок. Той някак си ѝ благодари и приключи разговора. Питър не разбираше какво се случва. Как можеше Катрин да не е записана в университета? Той ѝ изпращаше пари за обучение всеки семестър.
Объркан и притеснен, Питър реши да посети полицейския участък. Срещна се с офицер Маунт и му обясни всичко. “Дъщеря ми, Катрин, е изчезнала. Тя не отговаря на обажданията ми и не е записана в университета…” Той също така му казал, че й е изпращал средства, мислейки, че тя е заета с изграждането на кариерата си.
“Познавате ли приятелите ѝ или някой, с когото може да прекарва времето си?” Офицер Маунт попита.
“Аз… не знам”, призна Питър, осъзнавайки отчуждението си от живота на Катрин.
“Господин Грийнууд, изглежда, че дъщеря ви може би просто се нуждае от малко пространство. Знаете какви са децата в днешно време”, предлага полицаят. И Питър му повярва за миг. В края на краищата той знаеше, че Катрин е разстроена от него.
Но ако тя го пренебрегваше просто заради разгорещения разговор и не се интересуваше колко е стресиран, защото не може да се свърже с нея, той щеше да я накара да разбере колко греши!
Решен, Питър се върна у дома и се обади на Саймън, програмист в компанията на Питър, известен с хакерските си способности. “Симон, това е Питър. Имам нужда от твоята помощ, за да проследя телефона на дъщеря ми”, поиска спешно той.
“Господин Грийнууд, знаете, че това не е съвсем… законно, нали?”
“Наясно съм, Саймън. Но съм отчаян – настояваше Питър. “Има добро възнаграждение, ако просто ми помогнете!”
Съгласявайки се да помогне, Симон скоро пристига в дома на Питър и започва да следи телефона на Катрин. След напрегнато съсредоточаване и бързи натискания на клавишите, Саймън най-накрая я открива. “Успях да проследя телефона ѝ. Тя е в един нощен клуб, наречен “Червената луна” – информира той Питър.
Питър се загледа в екрана на компютъра. “Този нощен клуб е в същия град, в който тя учи” – промърмори той, сканирайки адреса.
“Можеш ли да проследиш нощните ѝ занимания?” – попита той спешно.
“Това е сложно, ще трябва да проследя моделите на движението ѝ. Но мога да имам достъп до камерата на телефона ѝ, за да получа информация в реално време – отговори Саймън колебливо.
Минути по-късно каналът на живо показа Катрин, която танцуваше провокативно на сцената в нощен клуб, заобиколен от стриптийз полюси. “Не може да е така – прошепна Питър, шокиран.
Звукът на женски глас изпълни стаята, окуражавайки Катрин. Сърцето на Питър се разтуптя от смесица от емоции.
Докато Симон си тръгваше, Петър реши да отиде в града, където се намираше Катрин.
Шофирайки през нощта към града, където беше изпратил дъщеря си да учи, Петър беше преследван от мислите за видеото и тайния живот на дъщеря си. Не можеше да не си помисли за парите, общо около 200 000 долара, които беше изпратил в продължение на четири години, вярвайки, че са за нейното образование.
С настъпването на зората Питър пристигна в града, уморен, но решен. Когато стигна до клуба, установи, че той е затворен, но администраторът на клуба тъкмо пристигаше, за да започне деня. Петър се приближил до жената.
“Здравейте, аз съм Питър. Търся дъщеря си Катрин, която е танцьорка тук – обясни той.
Жената поклати глава. “Ние не наемаме такива танцьори. Това е обикновен нощен клуб.”
Питър настояваше: “Видях я в едно видео. Тя танцуваше тук, на сцената.”
Жената се замисли за момент. “Сигурно имате предвид “Танцуващата кралица”. Те бяха тук за частно събитие. Те не са част от редовния ни персонал”.
Очите на Питър се разшириха. “Танцуваща кралица? Можете ли да ми дадете контакта им?”
Жената се усмихна леко. “Те са добре познати тук. Просто потърси “Dancing Queen” в интернет. Ще намерите всичко, което ви трябва.”
Питър направи това. В мрежата откри многобройни снимки на Катрин с “Dancing Queen”. Той я видя в различна светлина, гордостта му бе засенчена от срам. Тогава погледът му попадна на номер за връзка за резервации.
Той се обади на мениджъра на групата, Аманда. “Аз съм Чък. Бих искал да резервирам вашата група за рождения си ден”, каза Питър, прикривайки истинската си цел.
Гласът на Аманда беше весел. “Разбира се, Чък. Кога се нуждаете от нас?”
“На 13 януари. Но първо, мога ли да видя една репетиция?” Питър попита.
“Разбира се! Започваме след два часа. Ще изпратя SMS с адреса”, отговори Аманда.
По-късно, в танцовата зала, Питър наблюдаваше как Катрин се представя с грация и енергия. Погледите им се срещнаха; тя спря да танцува и се приближи до него.
“Значи ти си Чък, а?” Катрин попита изненадано, но предизвикателно.
Питър се изправи срещу нея. “Ти си излъгала за университета! Какво си направила с парите?”
“Използвах ги, за да живея и да започна “Dancing Queen”. Ще ти ги върна”, отвръща Катрин.
“Ти управляваш “Dancing Queen”?” Питър беше шокиран.
“Да, ние сме успешни”, потвърди тя.
“Ти си стриптизьорка! Това ли е животът, който си искала?”
“Не съм стриптизьорка, татко! Става дума за талант, а не за продажба на тялото ми”, контрира Катрин.
“Какво би казала майка ти…”
“Не намесвай мама в това – изплю тя. “Тя щеше да ме разбере!”
Звъненето на телефона на Катрин проряза напрегнатия въздух. Питър видя лицето на Алън на екрана с надпис “Моята любов”.
“Това Алън ли е? И той е “Моята любов” на телефона ти? Вие двамата заедно ли сте?” Питър попита шокирано и невярващо.
“Да, от три години насам. Наскоро дори ми предложи брак!”
Питър се хвана за главата, разтърсен от откровението. “Не мога да повярвам. Какво ти се е случило, Катрин?”
Преди Катрин да успее да отговори, телефонът ѝ иззвъня отново. Беше Алън. Тя отговори, като забрави, че телефонът ѝ все още е свързан с високоговорителите. Всички в залата чуха гласа на Алън. “Здравей, скъпа, аз съм навън. Излязох рано от работа. Хайде да обядваме.”
Питър, подхранван от смесица от емоции, се втурна надолу по стълбите.
“Татко, спри! Какво правиш?”
Навън Питър забеляза колата на Алън. Той се втурва, отваря вратата и се изправя срещу Алън. “Как можа? С дъщеря ми?”
Алън и Питър се скараха. Двамата мъже дори се замеряха с обвинения и обиди един друг, докато не пристигна Катрин.
“Не искам да те виждам, татко! Опитваш се да контролираш всичко”, заяви тя, преди да си тръгне с Алън.
Питър, чувствайки се победен, но решен, последва Алън на следващия ден. Той отиде до офис сградата на Алън и изчака, докато мъжът се качи в колата си и си тръгна. Следвайки го, Питър се озовал близо до скромен дом, от който излязла друга жена, танцьорка от “Dancing Queen”.
Питър видял жената и Алън да се целуват в колата. Сърцето на Питър се сви при тази гледка. Вбесен, той тръгва към колата на Алън и блъска по прозореца.
“Спокойно, Питър – спокойно каза Алън, докато излизаше от колата.
“Ти изневеряваш на дъщеря ми! Тя заслужава истината!” Питър заяви твърдо.
Алън се усмихна. “Тя няма да разбере. Ако кажеш на Катрин, ще разкрия източването на фирмени средства от теб. Имам всички доказателства.”
Зашеметен, Питър осъзна, че незаконните му дейности могат да го погубят.
Усмивката на Алън стана още по-широка. “И още нещо, Питър. Може би това ще ти помогне да видиш нещата по-ясно. Катрин е толкова добра в леглото. Далеч по-добра от това момиче” – прошепна той злобно, преди да се качи в колата си и да отпътува.
Но Питър нямаше да позволи на човек като Алън да съсипе живота му. По-късно Питър се приближи до къщата на Алън, решен да се изправи срещу него. Той видя как Катрин тръгва за тренировката по танци и се приближи до вратата. Алън го посрещна със сарказъм.
“Пак си тук, за да се биеш?” Алън попита.
“Не, искам да поговорим за бъдещите ни сделки – отвърна Питър.
Алън го приветства с добре дошъл вътре.
Те се настаниха във всекидневната.
Питър се огледа с любопитство. “Това е хубаво място. Имаш ли нещо против да ми го покажеш?”
Алън се изправи. “Разбира се, хайде да вървим.”
Питър се успокои, докато обикаляха къщата. Докато оглеждаше винарската изба в мазето, Питър заключи Алън вътре. След това запалил кухнята. Неочаквано Катрин се върна. Тя беше забравила телефона си. Виждайки огъня, тя веднага грабва пожарогасителя. Когато огънят спрял, тя чула писъците на Алън и се втурнала да го спаси.
“Той се опита да ме убие!” Алън възкликна, когато излезе от мазето.
“Той ти изневерява с една от съотборничките ти! Видях го да се целува с друго момиче!” Питър крещи на Алън.
Шокирана, Катрин смъмря и двамата и си тръгва, обзета от предателство и хаос.
След заминаването на Катрин напрежението изпълва къщата. Алън, вперил поглед в Питър, обяви хладнокръвно: “В моята къща има видеонаблюдение навсякъде. Всичко е записано – вашите незаконни дейности. Ще ги покажа на инвеститорите и на полицията. Очаква те затвор.”
Питър потръпна, осъзнавайки, че е записан. Планът му се беше провалил катастрофално.
Алън добави: “Имаш един изход. Ще изчезна от живота на дъщеря ти завинаги. Донеси ми един милион долара за два дни, или…”
“Какво? Но… Аз нямам толкова пари! Мога да получа 600 хиляди, но това е всичко.”
“Донеси каквото имаш и се махай!” Алън се изхили.
Победен, Питър си тръгна и замина за един хотел. Той неколкократно се обажда на Катрин, но тя не отговаря. Седейки сам, той осъзнал сериозността на положението си: в капан и отчаян.
В хотелската си стая той отново се обади на Катрин, като изпрати текст за изнудването на Алън и нуждата му от пари. Все още няма отговор.
Чувствайки се безпомощен, Питър се насочва към алкохола, за да притъпи страха си от затвора. Мислите му се въртяха от съжаление и страх.
Късно през нощта той чува почукване.
Питър си помислил, че е полицията, но отворил вратата и видял Катрин да държи черна чанта, а очите ѝ да се насълзяват.
“Дъще, толкова се радвам, че си се върнала – каза той и пристъпи напред, за да я прегърне.
Но Катрин се отдръпна, предлагайки чантата. “Тук има 400 000 долара. Спечелих ги, като направих нещо, в което ти никога не си вярвал. Вземи тези пари, но не те искам повече в живота си”, каза тя и гласът ѝ се пречупи.
Онемял, Питър взе чантата, а ръцете му трепереха.
И тогава Катрин си тръгна от живота му завинаги. Той се свлече на пода, а по бузите му се стичаха сълзи. Стаята му се стори по-студена, по-празна, докато седеше там и държеше символа на разбитата им връзка.
