Една жена открива сандък, докато копае в задния си двор, и забравя за него, след като го скрива от съпруга си. Но три години по-късно тя изведнъж си спомня за него и решава да го отвори.
Лекси Оуен е готова. Беше приключила с това да казва на съпруга си Томас, че не може да очаква от нея да се грижи за цялата къща, докато той само лежи на дивана, гълта бира и гледа телевизионни предавания, и се хвали с мизерната си заплата, която едва им помага да свържат двата края.
Но Томас беше от онези съпрузи, които не отстъпваха. Сякаш Лекси беше бясна коза, която по цял ден само бръщолевеше, а молбите и оплакванията ѝ оставаха глухи. Затова тя реши, че ще се разведе с него. Но за да го направи, се нуждаеше от пари, за да защити себе си и тризначките си, тъй като скромната им къща в провинцията принадлежеше на Томас.
Затова тя решава да създаде миниферма в задния им двор, да продава реколтата в града и да използва приходите, за да плати развода им. Знаела, че ще отнеме време и търпение, но си заслужавало.
Малко по малко започнала да копае в задния си двор и един ден открила сандък – жълтеникава ламаринена кутия с кръгъл връх и ключалка, чиято боя на места била започнала да се лющи.
Тя го извадила от земята и започнала да го почиства от праха, когато чула звука от колата на Томас. Той се беше върнал вкъщи, затова тя набързо я взе и я постави в мазето под едно старо одеяло, където никой не можеше да я намери.
Когато Томас я забелязал да се разхожда из къщата с мръсни дрехи, той ѝ се подиграл. “Изглежда, че ти е писнало да създаваш тази твоя глупава ферма. Приеми го, Лекси, ти не си нищо повече от една домакиня. Ще умреш от глад, ако не донеса пари в тази къща”.
“О, Томас”, отвърна Лекси гневно. “Ти си кретен! И единственото, което можеш да направиш, е да се хвалиш с мизерните си доходи. Само почакай! Ще се погрижа аз и дъщерите ми да не разчитаме на идиот като теб!”
Той се усмихна. “ОМГ! Страх ме е! Жена ми ще ме победи с малката си кухненска градина! ХА! ХА! ХА! Искаш ли, Лекси!”
Лекси знаеше, че е безплодно да спори с Томас за каквото и да било, затова си тръгна, без да отговаря. Тя продължила към задния двор и взела лопатата, за да продължи да копае, когато видяла смачкана бележка близо до участъка земя, където намерила сандъка.
Тя я вдигна, за да я прочете, и откри странен надпис вътре: “Колкото по-късно отвориш сандъка, толкова повече ще получиш” – гласеше той.
В този момент Лекси нямаше търпение да отвори сандъка и да открие какво има вътре. Беше се заканила да го отвори, но в онзи ден се случи нещо ужасно, което ѝ попречи да го направи.
Лекси слагала някакви дрехи в пералнята, когато усетила, че от ризата на Томас се носи нещо странно. Не й отне много време да разбере, че това е парфюм – по-точно женски парфюм – и, което е по-важно, не е този, който тя носи. Всъщност миришеше по-скоро на лавандула, а Лекси беше алергична към тях.
Той ли ми изневерява? Лекси се опулваше от ярост и плачеше в същото време. Знаеше, че Томас е мързеливец, но че и изневерява? Не го беше очаквала и част от нея отказваше да го повярва. Но сърцето ѝ подсказваше друго.
Затова на следващия ден, когато Томас тръгнал за работа, тя тайно го последвала. В този момент ги видяла. Пред приюта за животни, където работеше, Томас страстно се целуваше с брюнетка в колата си. Двамата бяха един до друг и Лекси не можеше да повярва на очите си.
Този ден тя плака по пътя към дома и се прокле, че се е омъжила за мъж като Томас. Но решила да не го оставя да се измъкне, затова се изправила срещу него, когато той се върнал вкъщи вечерта. “Забелязах те с мотиката, Томас! Ти спиш с нея, нали? Не се ли срамуваш от себе си?” – изкрещя тя.
“И?” Томас се разсмя истерично. “Тя е секси и е богата… Тя е дъщерята на собственика на приюта за животни”.
“Ти си баща на три дъщери, Томас! И имаш наглостта да кажеш това толкова небрежно?” “Не, не.
Той се засмя. “О, хайде, скъпа. Аз също имам нужда от теб. Имам нужда от някой, който да се грижи за децата ни, за да мога да живея спокойно. Така че аз не те мразя, Лекси. Не се чувствай зле!”
Челюстта на Лекси падна на пода, когато чу това. “Не мога да повярвам, че се омъжих за мъж като теб, Томас! Ти дори не си човек! Знаеш ли какво, всичко е свършено! Развеждам се с теб! Още утре отивам при адвоката!”
“Разбира се, разбира се… Сякаш имаш смелостта да направиш такова нещо!”
Но Лекси не се шегуваше. Тя наистина подаде молба за развод, което беше шок за Томас. В резултат на това той направи всичко възможно, за да усложни живота на Лекси, като заяви, че няма да се разведе с нея и ще я принуди да работи като прислужница в къщата до края на живота си!
Но три години по-късно Лекси е свободна. Въпреки че това изискваше време, пари и търпение – като например да търпи подигравките му, докато тя работи в минифермата си и сама продава приходите, или да се грижи за децата им и да се занимава с готвене и чистене, докато Томас не прави нищо друго, освен да лежи на дивана и да пие бира – тя в крайна сметка разкри изневярата му в съда и спечели.
Всъщност тя дори получи по-значителен дял от провинциалната им къща, но реши да даде своя дял под наем и да се премести с дъщерите си в нов дом.
Една прекрасна сутрин тя почиствала мазето, преди да се изнесе, когато отново намерила сандъка. Беше напълно забравила за него поради сътресенията, през които беше преминала през последните години. Но когато го видяла, не могла да се сдържи. Отворила го, за да открие какво има вътре.
Когато почти корозиралата ключалка отпред се отвори, тя откри вътре бяла торба, увита с въже. Набързо развързала въжето и не могла да повярва на очите си, когато открила вътре скъпоценни камъни и златни монети.
Очите на Лекси се разшириха от изненада. “О, Боже мой! Всичко това истинско злато ли е?”
Тя била толкова въодушевена от откритието си, че го скрила в чантата си и веднага го занесла на бижутер, за да го оцени. А бижутерът имал какво да каже.
“Това, което гледаме, госпожо, струва хиляди долари”, каза той. “Тези предмети са със сложен дизайн, антични и скъпи. Ако трябва да бъда честен, ако го запазите за още няколко години, може би ще успеете да го продадете на търг, защото тези дизайни са рядкост.”
Когато Лекси чу тези думи, тя си спомни за бележката, която беше намерила. “Колкото по-късно я отвориш, толкова повече ще получиш”.
Това беше вярно, но бижутерът не беше прав за тях. На търга тези произведения бяха продадени за 3 милиона долара, а не само за няколко хиляди долара.
След това Лекси и момичетата ѝ никога повече не трябвало да се притесняват за нищо. Те се преместили в по-голяма къща и водели по-удобен живот. Тя обаче се заклела никога да не изоставя минифермата, която изградила през годините, тъй като именно там открила сандъка – съкровището, което променило завинаги живота й и този на дъщерите й.
