Деца се подиграват на зле облечено момиче, с което се возят в училищен автобус, дразнейки я, че вони. Те са изненадани да я видят по телевизията един ден, което променя изцяло начина.
Ники не беше като всички останали в първи клас. Тя беше много по-ниска от съучениците си и беше крехка и слаба.
Всички в нейния клас знаеха, че Ники живее само с майка си и че водят беден живот. За съжаление, един ден нещата станаха по-лоши.
Ники се прибираше с автобуса всеки ден, тъй като майка й работеше на две места, за да я отгледа. Шофьорът на автобуса, г-жа Евънс, вече беше свикнала Ники да се качва сама в автобуса и я очакваше всеки ден.
Един ден г-жа Евънс забеляза, че Ники изглежда много тъжна, докато чакаше автобуса. Беше облечена в стари дрехи, целите в дупки и петна.
— Добро утро, Ники! — поздрави госпожа Еванс. — Добре ли си?
Ники вдигна поглед към госпожа Еванс и се усмихна.
— Добро утро, г-жо Еванс. Да, добре съм. — каза тя, качвайки се в автобуса. Радваше се, че някой й говори, тъй като беше свикнала всички останали да я игнорират.
Докато се качваше в автобуса, вътре вече имаше няколко деца. Едно момиче, Марта Рийвс, беше разглезено богаташко момиче от втори клас. Тя веднага забеляза Ники и се засмя на дрехите й.
— О, Боже мой! — възкликна младото момиче. — Вижте това плашило! — каза тя, сочейки Ники.
Ники погледна надолу, засрамена от внезапното внимание към нея. Тя тихо седна на седалката си на последния ред в автобуса и заплака.
— Къде намери тези дрехи? В боклука? — попита Марта и се приближи до мястото на Ники, за да я дразни. Когато се приближи, тя изведнъж стисна носа си.
— Уф! Смърдиш като торба за боклук! — каза тя на Ники. Приятелите на Марта се включиха, като също си стиснаха носовете.
— Къпеш ли се или поне миеш ли си зъбите? — каза един, смеейки се.
— Не можеш да говориш сериозно. Не можеш да отидеш на училище, изглеждайки и миришейки по този начин. — каза Марта, издърпвайки Ники от мястото й. — Хайде, прибирай се! Слизай от автобуса и се върни в мръсния си дом. — каза тя, дърпайки я за ръката.
Ники изпитваше болка, но не каза нищо. Вместо това тя тихо ридаеше, докато момичетата я дърпаха и се опитваха да я изритат от училищния автобус.
Тогава изведнъж момичетата подскочиха от писък.
— Стига толкова! Спрете да измъчвате това бедно момиче.
Г-жа Еванс чу всичко и реши да спре автобуса, за да се застъпи за Ники. Тя тръгна назад веднага щом извика и помоли Ники да седне отпред, точно зад шофьорската седалка.
След като ги остави в училище, г-жа Еванс не можеше да спре да мисли за инцидента в автобуса. Тя реши да разбере защо Ники се появява в училище с мръсни дрехи.
И така, след работа тя се отби в къщата на момичето. Тя научи цялата истина и беше изненадана от това, което видя там. Дъщерята на г-жа Еванс работеше в медийна компания. Обади се на дъщеря си и веднага й разказа историята на Ники.
Следващата седмица Ники се появи на автобусната спирка в дрипави дрехи. Марта и нейните приятели запушиха носовете си и си шепнеха. Госпожа Еванс поклати глава, но се зарадва, че момичетата вече не казваха нищо лошо в лицето на Ники.
Няколко дни по-късно имаше среща в училище за учители, деца и техните родители. Ники и майка й не се появиха. Г-жа Еванс влезе в класната стая и пусна телевизора по средата на срещата.
Една от най-гледаните телевизии излъчваше репортаж за Ники. Беше заснет от дъщерята на г-жа Еванс.
Когато г-жа Еванс научи за историята на Ники, тя осъзна, че цялата страна може да научи нещо за начина, по който тя живее. Въпреки че беше малко и крехко момиче, тя имаше силен характер, който вдъхнови шофьорката на автобуса.
Ники беше израснала без баща и беше научила стойността на независимостта. Майката на Ники се разболяла и застрахователната компания решила да не покрива лечението. Тъй като майката на Ники беше прикована на легло, тя вече не можеше да води Ники на училище, да готви или да почиства къщата.
Ники се заела с отговорностите да се грижи за себе си и майка си, докато майка й е болна. Тя почиствала къщата, изхвърляла боклука, готвела за себе си и майка си, перяла дрехите си и давала на майка си лекарства.
След като изгледаха репортажа, другите съученици на Марта и Ники разбраха защо дрехите на Ники винаги са оръфани и мръсни – тя поемаше отговорности още преди да тръгне на училище.
Телевизионните новини прославиха малката, но смела и силна Ники. Г-жа Еванс разкри истинската причина, поради която е решила да пусне телевизора, обръщайки се към родителите в стаята.
— Вашите деца се подиграват на Ники в автобуса всеки ден. Деца, надявам се, че това ви научи колко е важно да бъдете мили с всеки, който срещаме всеки ден. Всеки води битка, за която не знаем, и най-добре е да бъдете мили, без значение от ситуацията. — каза им тя.
От този ден никой повече не се подиграваше на Ники. Децата винаги я поздравяваха първи и се отнасяха с нея любезно, като й предлагаха закуски и напитки на път за училище.
Марта и нейните приятелки също така подариха на Ники няколко от своите рокли, за да може тя да носи чисти дрехи всеки ден на училище. Родителите им също събраха пари, за да може майката на Ники да бъде оперирана.
Скоро след това жената успя да се върне вкъщи от болницата и да започне работа отново. Когато се прибраха, с изненада видяха директора на телевизията да ги чака с чек.
— Това са дарения от телевизионните зрители, трогнати от вашата история. Надяваме се, че ще ги използвате, за да осигурите бъдещето на Ники и да подобрите жизненото си положение. — каза директорът, докато връчваше чека.
С парите Ники и майка й можеха да осигурят обучението й в колежа. Те също успяха да си купят малка нова къща и да живеят комфортно.
