Вечерната разходка в парка на Сити Скуеър се превръща в кошмар за две твърде притежателни баби, след като единственият им внук е откаран с линейка. Те проплакали по пътя към спешното отделение и се обвинили взаимно за трагедията във фаталната вечер.
През есента на 2018 г. петдесетгодишната Джулия се преместила в Уилямсбърг, Вирджиния. Тя се радваше, че ще живее в съседство с дъщеря си Амбър. Но свекървата на Амбър, Роуз, 52-годишна, не била доволна от преместването на Джулия в квартала.
“О, Боже! Сега тя ще дойде и ще каже Брандън това… Брандън онова… Тази жена е луда… Не я искам близо до момчето си”, избухна Роуз.
Брандън беше 10-годишният им внук. И ако имаше нещо, за което Роуз и Джулия често се караха, то беше за това коя е по-добра баба за него. Но една съдбовна битка за спечелване на вниманието на момчето се превръща в кошмар…
“Не, той яде супа” – извика Роуз от кухнята. Но преди тя да донесе купата на масата, Джулия вече беше напъхала в устата му сандвич с бекон.
Но Роуз все още не се отказваше. “Той ще яде супа след сандвича”, настоя тя. Момчето нямаше представа какво се случва, но с удоволствие се нахрани със сандвича и супата.
“Не трябваше да оставям сина си при вас, две луди жени… Вие нарушихте доверието ми”.
Битката на Роуз и Джулия за вниманието на Брандън обаче не приключи дотук. Почти всеки втори ден те спореха коя първа ще го обгрижи и облече.
Ако Джулия облечеше син пуловер на Брандън, Роуз го сваляше и го караше да носи черен суитчър. Тяхната прекалено обсебваща вражда нямаше край.
На фона на продължаващите им търкания Амбър и съпругът ѝ Чарли заминаха на бизнес пътуване в Гана. Те повериха сина си на бабите си, само за да съжаляват по-късно.
“Мамо, закуси ли си?” Амбър попита майка си Джулия, след като кацна. “НЕ, НЕ Яж този бургер, а изяж тази порция”, прозвуча гласът на Роуз на заден план.
Амбър въздъхна и се надяваше двете баби да приемат сериозно задълженията си. Но не знаеше какво щеше да се случи в един съдбовен петък, когато Роуз и Джулия заведоха Брандън на разходка в парка “Сити Скуеър”.
“Не, той носи пуловер, защото е много студено” – възрази Джулия. “Не виждаш ли? Ветровито е и той ще се разболее, госпожо!”
Роуз не искаше да слуша. Дори да беше видимо студено и кожата ѝ да трепереше, тя реши да не се съобразява с думите на Джулия. “О, не, не… Ето, момче, нека ти помогна да махнеш този вълнен джунджурии… О, Боже! Днес е толкова топло”
През следващите няколко минути минувачите и онези, които разхождаха кучета, се усмихваха на двете възрастни жени, които се нападаха словесно. “Идиот, студено е, а той е мой внук!” изкрещя Джулия.
От своя страна Роуз твърдеше, че е парещо. “Искаш ли внукът ми да се изпече в този пуловер, глупава госпожо?”.
Междувременно Брандън се изплъзна от вниманието на бабите си и се покатери на едно огромно дърво в центъра на парка.
След няколко минути той почти достигнал четвърт височина на дървото, когато Джулия и Роуз чули силен трясък зад тях. “ТРЪГ!”
Хората се втурнаха към мястото. “БРАНДЪН? КЪДЕ Е ТОЙ? БРАНДОН?” – крещяха бабите.
Те се насочиха през тълпата и видяха момчето да лежи в безсъзнание на моравата. “О, боже мой! Какво се е случило???” – извикаха те. “Може ли някой да извика линейка?”
Около десет минути по-късно пристигна линейка и Брандън беше вдигнат и положен на носилката. Джулия и Роуз бързаха след тях в едно такси, хлипайки и притеснени. Момчето беше откарано в интензивното отделение.
“Всичко е по твоя вина!” Роуз избухна.
“О, вижте кой говори! Ти си виновна, луда жено!” Джулия отвърна.
Бабите продължаваха да се обвиняват една друга за случилото се, отказвайки да признаят това, което беше очевидно – и двете бяха виновни. Те спореха непрекъснато, докато лекарят не отвори вратата на отделението. Изглеждаше напрегнат и ги повика в кабинета си.
“Внукът ви е добре, но трябва да остане тук две седмици заради вътрешни наранявания”, каза лекарят. “Ние изискваме домашно приготвена храна за нашите пациенти, така че трябва да се погрижите за това… Също така някой трябва да бъде с него тук”.
Роуз и Джулия кимнаха и излязоха от стаята с усмивка. “Вие му направихте това!” Роуз отново избухна.
“Не аз! Ти си тази, която направи това на моя Брандън!” Джулия скочи в защита.
“НО КАКВО ДА ПРАВИМ СЕГА?” – запяха те заедно.
В този момент Джулия и Роуз се погледнаха една друга. “Аз ще отида вкъщи и ще донеса храна… ти остани тук и се грижи за него”, каза Роуз и Джулия се съгласи.
Минути по-късно Брандън беше преместен от интензивното отделение в нормално отделение.
През следващите няколко дни бабите се грижеха за внука си. Те никога не са спорили за това коя е по-добра, а са се постарали да го обгрижват, за да оздравее.
“Роуз, този път аз ще отида да донеса храна. Ти ще останеш тук и ще се грижиш за него… Бързаш насам-натам и имаш нужда да си починеш малко”, каза Джулия на Роуз.
Бабите се усмихнаха и се прегърнаха. Осъзнаха, че са заедно в това, и въздъхнаха облекчено, поглеждайки към календара. “Остават още два дни и той ще си бъде у дома при нас!” Роуз възкликна.
Точно тогава Амбър и Чарли пристигнаха в болницата. “Мамо, какво, по дяволите, се е случило? Доверих ти се за сина си!” Амбър се разсърди на Джулия.
Чарли беше също толкова разстроен от Роуз. “Не трябваше да оставям сина си с вас, две луди жени… Вие нарушихте доверието ми”.
Джулия и Роуз бяха съкрушени. Те нямаха думи, защото осъзнаха, че вината наистина е била тяхна. “Вие двете слепи ли бяхте? Изгубили сетивата си? Какво се случи? Може ли някой просто да си отвори устата и да обясни?” Амбър изкрещя.
Брандън, който наблюдаваше всичко, се надигна от леглото си. “Мамо! Татко! Ти се върна!” – възкликна той.
Джулия и Роуз се радваха да видят внука си в добро здраве. Но останаха спокойни и виновни, като се гледаха една друга. Това, което чуха след това, предизвика сълзи в очите им.
“Моля те, не ги ругай… Обичам ги и двете и те са най-добрите баби в живота!” Брандън каза. “Това е моя вина, не тяхна. Не трябваше да се качвам на това дърво!”
Джулия и Роуз се разчувстваха, след като чуха това. В този момент те осъзнаха грешката си и се извиниха една на друга. “Съжалявам!” – запяха те в хор. Накрая се съгласиха, че никой не е по-добър от другия и обичат внука си еднакво.
Въпреки че лекият инцидент в парка беше болезнен за Брандън, той даде на бабите му урок за цял живот. От този ден нататък те никога не се съревновават за вниманието му. Вместо това си помагаха взаимно в рутинните дейности и никога не спореха коя е по-добра баба за него.
