Годеникът ми ми изневери два месеца преди сватбата ни, и то с най-добрата ми приятелка. И двамата ме лъгаха в лицето в продължение на месеци, докато аз само ги подкрепях финансово и им давах цялата си любов. Въпреки това събрах сили да се успокоя и да планирам следващите си стъпки.
Миналия месец заминах в командировка в друг град. Тъкмо се настанявах в хотела, когато телефонът ми иззвъня. Беше съобщение от сестра ми Емили. Мислех, че това ще е съобщение, с което ме проверява, а не нещо, което ще ме накара да преосмисля цялата си връзка.
Беше снимка на годеника ми Майк и най-добрата ми приятелка Лиз, които безсрамно се целуват пред едно кафене. Не просто кафене, а това, в което с Майк имахме първата си среща. Гледката на двамата заедно по този толкова явно неуважителен начин беше удар в корема.
Бях абсолютно съкрушена. Майк и аз бяхме заедно от три години, а сватбата ни беше след два месеца. А Лиз? Тя беше до мен, откакто бяхме в пелени. Седях там, загледана в снимката, а умът ми се блъскаше.
Просто не можех да разбера как можеха да ме връхлетят по този начин. Аз бях тази, която плащаше за колежа, наема и колата на Лиз, защото родителите ѝ не можеха да си го позволят. През последните три години я издържах финансово. Лиз също така ми помагаше да планирам сватбата, и всичко това, докато имаше афера с бъдещия ми съпруг.
А Майк? Той живее в апартамента ми безплатно, защото исках да спестява заплатите си, за да започне собствен бизнес, както винаги е мечтал. Аз върша 90% от домакинската работа, за да може той да си почива след работа, и съм 100% отговорна за четирите ни кучета.
Чувствах се толкова глупаво… Как можах да бъда толкова глупава?
Но в момента, в който видях тази снимка, разбрах, че това е достатъчно. Не можех просто да го оставя да се изплъзне. Трябваше да си платят за това, което са направили, а самото предизвикване на скандал щеше да е твърде леко. Бързо се овладях и изключих емоциите си.
Сърдечната болка беше твърде голяма, за да се справя с нея, че можех да се срина. Вместо това подхранвах енергията си с гняв. Измислих план и тайно започнах да правя приготовления.
Първо се обадих на семейния ни адвокат и обясних ситуацията. Трябваше да гарантираме, че Майк няма да има претенции към апартамента ми или към някоя от вещите ми. За щастие той не беше живял там достатъчно дълго, за да установи някакви права.
Второ, уверих се, че той няма права върху четирите ни кучета. Всички те бяха мои и аз съм законният им собственик по документи. Освен това не е като той да е развил някаква емоционална привързаност към тях.
Работих и с адвоката си, за да съм сигурна, че Майк няма да получи нищо от банковите ни сметки, които аз финансирах изцяло. Прехвърлих всички пари от общата ни сметка в личната си сметка и потвърдих пред банката, че ако Майк или Лиз се обадят, няма да получат никаква информация, защото тя е на мое име.
Предполагам, че беше благословия, че аз бях основният титуляр на сметката и имах дългогодишни отношения с управителя на банката. Знаех, че Майк и Лиз в крайна сметка може да се обадят в банката, ако картите им бъдат отказани. Затова изпратих SMS и на двамата, в който излъгах, че от банката са ми се обадили във връзка с проблем със сметките, които имам, довел до временно деактивирана сметка.
Докато направя всички обаждания, все още бях в хотелската си стая и преди да се усетя, слънцето вече беше залязло. Знаех, че не съм в подходящото състояние на духа, за да се съсредоточа върху бизнес срещите си, затова ги преместих за следващата седмица. Шефът ми беше достатъчно любезен да разбере ситуацията ми.
Останах през нощта и планирах следващите си дни. На следващата сутрин се прибрах у дома, докато Майк беше на работа. Помолих майка ми и сестра ми да ми помогнат да опаковам всичките си вещи от апартамента, който споделяхме с Майк, тъй като същия ден се премествах временно в апартамент под наем.
Прибрахме и вещите на Майк и ги сложихме в найлонови торби пред апартамента. Погрижих се да взема със себе си Xbox-а, който му подарих, общия ни iPad, за който платих, и всичко останало, което беше от моя джоб. Също така смених ключалките, за да съм сигурен, че той няма да може да влезе.
Беше малко преди четири следобед, когато приключихме. Скоро след това заминахме за апартамента ми, нает в последния момент, където реших, че е време да взема мерки, за да дам на Лиз наказанието ѝ.
През последната година тя използваше кола на мое име, тъй като аз плащах за нея ежемесечно. Затова съобщих, че колата е открадната. Обадих се и на наемодателя на Лиз, за да премахне името ми като гарант. “Моля, искайте наема директно от Лиз – добавих аз.
Щастлива съм, че Лиз беше арестувана за кражба на автомобил. Чух също, че когато се прибрала у дома, хазяинът ѝ поискал да представи документи, за да докаже, че може да си позволи наем. За съжаление, тя не могла да ги представи, тъй като голяма част от парите ѝ отивали за материални неща.
Помолих също така адвоката си да изготви писмо, в което да помоли Лиз да ми върне парите за обучението ѝ в колежа. За щастие, преди това тя ми беше оставила съобщение, в което твърдеше, че ще ми върне всички разходи, които съм направил за нейното образование.
След това трябваше да се изправя пред най-трудната част. Трябваше да отменя сватбата ни. Емоциите ми се върнаха, докато се обаждах на мястото на провеждане на сватбата, на доставчика на храна и на други доставчици, за да я отменя. Повечето от тях вече не можеха да ми възстановят сумата, тъй като сватбата беше твърде близо.
Реших, че ще е загуба на пари, ако просто се откажа от вече платените неща. Затова организирах парти. Казах на гостите си, че ще отпразнувам една болезнена благословия, която ме спаси от вземането на най-лошото решение в живота ми.
До този момент Майк и Лиз нямаха представа за това, което знаех. Затова публикувах снимката, на която те заключват устни, на нашето събитие “Запазете датата” във Facebook с всички наши роднини, приятели и колеги, включително шефа на Майк. Блокирах двамата предатели от всички социални медии и средства за комуникация.
Всички, с изключение на родителите на Майк, бяха шокирани, защото вече ги бях предупредила предварително. Посетих ги в деня, в който вероятно щях да ги видя за последен път, и им разказах какво се е случило. Те ме прегърнаха и се извиниха за поведението на сина си.
По-късно научих, че са затворили вратите си за Майк, когато той се опитал да се върне в дома им. Казали му, че е изгубил най-хубавото нещо, което някога му се е случвало. Също така отказали да разговарят с него за това, че не ги е уважил с действията си.
Всички от семейството на Лиз също се свързаха с мен, за да ми се извинят. Решиха да дадат урок и на нея и отказаха да говорят с нея.
Майк се опитваше да се свърже с мен, като създаваше различни акаунти във Фейсбук, за да ми изпраща искания за съобщения, и изпращаше съобщения на телефона ми, използвайки различни номера. Въпреки че не четях съобщенията му, в предварителния изглед на известията имаше няколко извинения.
Майк и Лиз може и да бяха получили заслуженото, но аз все още бях твърде съкрушена. Имах нужда от ново начало, затова попитах компанията си дали има възможност да ме преместят и те казаха “да”.
Преместих се в друг град и си купих къща със заден двор за моите косматковци. Също така инвестирах повече в благосъстоянието си, като се записах на различни фитнес класове и дейности. Беше като влакче в увеселителен парк, но сега се справям много по-добре. Обичам новата си къща и съм щастлива, че се фокусирам върху себе си. Не съм виждала или говорила с Майк или Лиз, откакто се случи всичко това, и ще се радвам да остане така.