През целия си живот Мория е работила само в една компания, но един ден напуска след голяма кавга с шефа си. Няколко седмици по-късно съдбата я кара да се върне в компанията и да се издигне отново, като вече има възможност да уволни стария си ръководител.
Веднага след като завършва университета, Мория получава стажантска позиция за мениджър в голяма корпорация. Тя е предопределена за величие, тъй като ролята ѝ е предназначена за бързо изкачване по кариерната стълбица и обучение от най-добрите в бизнеса.
През годините тя винаги е била оценявана и уважавана от висшето ръководство. Тя донесе страхотни резултати за компанията и беше причината за много от успешните им кампании.
Един ден обаче бил нает нов мениджър по ангажираността на служителите. Неговата роля бе да създава различни програми, които да насърчават баланса между професионалния и личния живот на служителите на компанията, и да създава полезни стимули, които да ги вдъхновяват да работят по-добре.
За да опознае всички работещи в компанията и техните интереси, той решил да направи индивидуални интервюта с всеки. Когато дойде ред на Мория, тя щастливо влезе в кабинета на новия мениджър с усмивка на лице.
„Здравейте, господин Дрю – каза тя и му протегна ръка, за да я стисне. „Аз съм Мориа, аз съм старши мениджърът за работа с клиенти“.
„Здравейте – каза господин Дрю, без да помръдне от мястото си. „Нека да пропуснем любезностите. Моля, седнете“, каза той, като направи знак към мястото пред масата си.
„Е, това е грубо “, помисли си Мория. Тя предположи, че господин Дрю е уморен от всички хора, които е интервюирал преди нея, затова го остави да се измъкне.
„И така, какво предлагате на масата? Бих искал да знам малко повече за вас и вашата роля – попита господин Дрю.
„Както вече казах, аз съм Мория. Работя в тази компания вече 35 години. Занимавам се с обслужването на клиентите – започна да обяснява тя.
Преди да успее да каже още нещо, тя беше разсеяна от дивото изражение на лицето на г-н Дрю, когато спомена, че работи в компанията от 35 години. „Това е доста дълъг период от време… повече от половината от моята възраст!“ – възкликна той. „На колко години сте?“
„Току-що навърших шестдесет“, отговори Мория. „Все още съм млада. Поддържана млада и от екипа, с който се занимавам тук, в офиса“, отбеляза тя с усмивка на лицето.
Вместо да се усмихне заедно с нея, господин Дрю имаше недоумяващо изражение на лицето си. „60? Не трябва ли да сте пенсионерка?“ – каза той откровено.
Мория не можеше повече да понася пасивната агресивност на мъжа към нея, затова реши да се конфронтира с него. „Доста съм притеснена от тона на гласа ви и езика на тялото ви спрямо мен, господин Дрю“, призна Мория. „Имате ли проблем с мен?“
„Не“ – отвърна господин Дрю. „Но имам проблем с начина, по който ръководите екипа за работа с клиенти на 60-годишна възраст. Какво знаете за нашия целеви пазар? Не трябва ли позицията ви да се заема от човек от същото поколение като нашите потребители?“ – попита я той.
„Е, това е доста грубо“, каза Мория и усети как бузите ѝ се нагорещяват от гняв. „Не мисля, че шефовете ни биха ме поставили на голяма позиция, ако не смятат, че съм способна. Може би, ако просто изчакате и видите, ще разберете защо съм в тази компания вече 35 години“.
“Знаеш ли какво? Добре – каза му тя. “ТИ кажи на всички шефове, че съм напуснал. Иди и го разгласи в компанията.“ Тя каза и отиде направо в офиса, за да си вземе нещата.
Г-н Дрю сви рамене. „Или може би е време да приемеш факта, че за позицията е по-добре да има някой друг? На твоята възраст така или иначе би трябвало да се наслаждаваш на времето със семейството си“ – предложи той още веднъж.
Мория поклати глава. Нямаше да даде на г-н Дрю удовлетворението да я гледа как си отива. Тя излезе от кабинета му и продължи да се занимава с бизнеса си, работейки по поредната наградена програма за работа с клиенти, която главният изпълнителен директор на компанията нарече „произведение на изкуството“.
След като стартира най-новата си кампания, Мория отново се сблъсква с г-н Дрю. „Колко още кампании имаш в ръкава си?“, попита я той.
„Мога да продължа“, отвърна Мория.
„Или може би можеш да дадеш шанс на останалите от твоя отбор“ – предложи г-н Дрю. „Може би те биха имали нови свежи идеи, ако просто им позволите да поемат управлението“.
В този момент на Мория ѝ беше писнало. Тя не можеше да разбере какъв е проблемът на г-н Дрю с нея, но вече нямаше сили да спори. „Знаете ли какво? Добре – каза му тя. „ТИ кажи на всички шефове, че съм напуснала. Давай и го разгласявай в компанията.“ – каза тя и тръгна право към офиса, за да си вземе нещата.
„Къде отиваш, Мория?“ – попитаха някои от колегите ѝ в офиса.
„Иди и питай господин Дрю!“ – каза тя, преди да влезе в асансьора, без да погледне назад.
Мория прекара следващите няколко седмици у дома с внуците си. Макар да осъзнава, че да прекарва време със семейството си за по-дълъг период от време е приятно, все пак й липсва работата в офиса, тъй като за известно време това е било всичко, което е познавала.
Един ден, докато тя и внуците ѝ били на карнавал, ѝ се обадил изпълнителният директор на компанията. „Току-що разбрах истинската причина, поради която си решила да напуснеш“, каза й той. „Защо не ми казахте, че новият служител ви досажда?“
„Просто не смятах, че е необходимо. Вече не исках да споря с него, затова му дадох това, което искаше“, призна Мория честно.
„Е, Мория, да ти кажа честно, предпочитам той да си отиде, отколкото ти. Резултатите от кампаниите ни за работа с клиенти вече не са толкова добри, колкото бяха, когато ти все още се занимаваше с тях. Имам нужда да се върнеш, моля те“, помоли той.
„Не мога да бъда в един и същи район с г-н Дрю – каза Мория на главния изпълнителен директор. „Той просто ще продължи да ме обижда, както го правеше през всичките тези месеци!“ – каза тя, спомняйки си всички моменти, когато се е чувствала толкова ниско заради новия служител.
„Е, повишавам те като управляващ партньор. Той вече не може да говори с теб по този начин. Освен това дали изобщо някога сме имали нужда от него? Като първа линия на работа, след като се върнете, моля, проверете неговата заетост. Не мисля, че той внася много – каза ѝ изпълнителният директор.
Вярно, Мория се върнала в офиса и установила, че работят с ненужни разходи, защото са наели твърде много излишни служители. Една от длъжностите, които се оказали ненужни, била тази на г-н Дрю.
При наличието на човешки ресурси нямаше нужда от мениджър по ангажираността на служителите в началото. Така че г-н Дрю беше уволнен и не остана никой, който да обижда Мория или който и да е друг член на персонала в тази връзка.
