Жена върви километри пеша насред гръмотевична буря, за да спаси съпруга си, но когато пристига в бензиностанция, управителят отказва да й помогне.
Беше тъмна и бурна нощ… Тара Уилсън се взря през широкия прозорец в проливния дъжд и въздъхна. Точно тогава светкавица проблесна от небето и звукът на гръмотевица разцепи нощта.
Нощното дежурство на бензиностанция не беше точно вълнуващата работа, за която Тара мечтаеше, когато отиде в училище по журналистика, но за съжаление трябваше да напусне колежа, за да издържа болната си майка. Това, което Тара не знаеше, беше, че мрачната нощ щеше да стане много по-вълнуваща.
Докато Тара мислеше за живота си, една крехка фигура се препъваше към нея в тъмнината, почти превита срещу силата на вятъра. Тара беше почти заспала, когато задъхан глас прекъсна унеса й.
— Моля ви, о, моля ви…
Тара, която седеше зад гишето, скочи на крака. Пред нея капеха еднакви порции дъжд и кал, беше възрастна жена. Дрехите й бяха целите в масло, мръсотия и кал, а по лицето й се спускаха тъмни ивици грим.
— Госпожо? — Тара ахна. — Съжалявам, не ви чух да влизате!
Жената направи още една препъваща се крачка напред и се хвана за плота с отчаяни ръце.
— Моля ви! — тя ахна отново, — Имам нужда от помощта ви…
— О, обзалагам се! — прекъсна я груб мъжки глас. Шефът на Тара, г-н Андерсън, нощен управител на бензиностанцията, трябва да е чул жената да влиза от задния офис, където той прекарваше нощите си онлайн в съмнителни сайтове.
— Писна ми от вас, бездомните хора, които търсите топла храна и кафе всеки път, когато вали. — Г-н Андерсън изръмжа. — Излез!
— Моля? — каза жената с по-спокоен глас и Тара забеляза, че има сладък глас и възпитан акцент. — Имам нужда от помощ, телефонът ми се счупи…
— Помощ? — изсмя се г-н Андерсън. — Кара ли до тук? Трябва ли ти бензин? Или моторно масло? Имаш ли пари или кредитна карта?
— Не — каза жената. — Не разбирате…
— Добре те разбирам. – изръмжа управителят. — Махайте се! Без кола и без пари, не получаваш нищо!
Жената стисна треперещите си ръце.
— Съпругът ми и аз претърпяхме автомобилна катастрофа, той лежи в безсъзнание на пътя… Всичко, което моля, е да се обадите по телефона!
Тара взе решение и пристъпи напред.
— Госпожо, ще се обадя на 911 за вас. — каза тя. Тя вдигна слушалката на стационарния телефон и набра. Тя се намръщи и вдигна мобилния си телефон, след което поклати глава.
— Съжалявам! — каза тя на жената. — Но бурята вероятно е свалила телефонните линии и клетъчната кула. Къде катастрофирахте?
Устните на жената трепереха.
— Бедният ми Джон, о, бедният ми Джон…
Тара заобиколи тезгяха и прегърна мокрите рамене на жената.
— Хайде, госпожо, ще ви закарам до него. Ще го закараме в болницата.
Управителят беше бесен.
— Със сигурност няма да го направиш! — изкрещя той. — Излезеш през тази врата и си уволнена!
Тара погледна г-н Андерсън и каза тихо.
— Давай, уволни ме! Но няма да оставя човек да умира край пътя.
— Благодаря ти, скъпа моя! — извика жената. Съпругът ми е влиятелен човек, няма да съжаляваш.
— Без значение кой е съпругът ви, няма да съжалявам, госпожо. — каза Тара, докато настаняваше жената в колата си и закопчаваше предпазния колан. — Майка ми винаги ни е учила да помагаме, когато можем, независимо кой е.
Под ръководството на жената Тара намери мястото на инцидента. Колата беше напълно унищожена, а край пътя, покрит с одеяло, стоеше възрастен мъж.
— Джон! — извика жената, коленичила до него — Тук съм, скъпи, намерих помощ!
Мъжът отвори очи и се опита да говори, но очевидно беше твърде слаб. Тара и жената успяха да го качат на задната седалка на колата си и потеглиха към болницата през проливния дъжд.
Веднага щом персоналът на болницата взе мъжа, Тара ги помоли да погледнат и жената, която трепереше от шок и изтощение, след което тя си позволи да потъне в един от столовете в чакалнята.
Малко по-късно висок млад лекар се приближи и попита дали тя е тази, която е довела по-възрастната двойка.
— Да. — каза Тара. — Добре ли са?
— Благодарение на вас! — каза докторът с усмивка. — Г-жа Смайт ми каза какво сте направили. Съпругът й имаше вътрешен кръвоизлив и след още половин час щеше да е твърде късно. Също така лекуваме г-жа Смайт от шок и хипотермия.
— Г-жо Смайт, това ли е името на дамата? — попита Тара. — И те ще се оправят ли?
— Да, вие им спасихте живота. — каза докторът и хвърли възхитен поглед на Тара. — Вие сте герой!
— Не. — каза Тара. — Г-жа Смайт е героят. Тя измина пет мили под дъжда, за да намери помощ за съпруга си, и никога не се отказа!
Както се оказа, г-н Смайт беше собственик на местната телевизионна станция и неговият новинарски екип разказа историята как Тара загуби работата си, за да спаси два живота. Г-н Андерсън беше споменат по име и шефът му го уволни, защото представи компанията в лоша светлина.
Когато г-н Смайт откри, че на Тара остава на един семестър от специалността й по журналистика, той я нае като младши репортер. Тя печелеше много повече, отколкото в бензиностанцията и правеше това, което обича.
Говори се, че Тара се среща с красив млад лекар, когото срещнала в спешното отделение една тъмна и бурна нощ, и той може да е на ръба да зададе въпроса…
