По-възрастен учител става кръстник на фея на бедно момиче и ушива мечтаната от него бална рокля, за да се погрижи за най-вълшебното му преживяване. Години по-късно милата учителка е изненадана от сладка и сълзлива изненада, когато й се ражда дете.
“И не закъснявай днес, чуваш ли ме, скъпи ми негоднико? Не забравяй, че днес е годишнината от сватбата ни, скъпа!” Господин Грифин чу слабия глас на съпругата си Джулиет, докато тя му вееше целувки от вратата на дома им.
67-годишният Грифин преподаваше литература и всеки ден оставаше след училище, за да помага на по-слабите ученици да подобрят оценките си. Освен че им предлагаше безплатно обучение, той ги учеше на добър морал и винаги се стараеше да им помогне, когато беше възможно.
Същия ден след училище Грифин влиза в клас, за да дава уроци на учениците си и да им помага да подготвят речи за предстоящ дебат. Той се огледа и видя, че едно от момичетата, които трябваше да подобрят писането на речи, липсва…
“Къде е Шърли? Видях я в клас тази сутрин. Прибрала ли се е вкъщи?” – попита той учениците.
Грифин беше притеснен. Беше подготвил красива реч за Шърли. Когато приключи с преподаването, той излезе от класната стая и намери Шърли да стои в коридора и да плаче.
“Шърли? Къде беше? Защо не дойде в клас?” Грифин попита притеснено. Той забеляза сълзите ѝ и се разтревожи.
“Какво се е случило, скъпа моя? Защо плачеш?”
Шърли отказваше да проговори и продължаваше да плаче. Това прободе сърцето на Грифин, защото момичето беше най-добрата му ученичка, чиито съчинения той обичаше. Когато разбрал, че Шърли няма да проговори, Грифин измислил начин да я накара да се отвори.
“Добре, тогава!!! Шърли, давам ти домашна работа за това, че си пропуснала час. Искам да напишеш есе на тема “Ако се случи чудо” и трябва да го предадеш утре сутринта. Ясно ли е? Това есе трябва да е за последните неща, които си преживяла”.
Преданият учител е като светеща свещ, която изразходва себе си, за да освети живота на другите.
Четиринайсетгодишното момиче се съгласи, знаейки малко, че това е сладкият капан на учителката й, за да изтръгне истината от нея.
Грифин се върна вкъщи и видя, че съпругата му е украсила къщата, за да отбележи 40-ата годишнина от сватбата им. Бяха останали само двамата, тъй като нямаха деца. Тъмното минало на Грифин все още го преследваше и той реши да не създава семейство.
Двойката вдигаше тостове и танцуваше на любимите си класически песни на грамофона, но Джулиет можеше да каже, че мъжът ѝ е притеснен.
“Какво става, скъпи? Изглеждаш напрегнат.”
“Нищо, кукличке… мислех за моя студент. Любопитно ми е да разбера защо плачеше днес. Тя е много весело момиче и не съм я виждала толкова тъжна досега”.
Грифин и Джулиет танцуваха, вдигаха тостове и се хранеха обилно, но по-възрастната учителка беше притеснена и нямаше търпение да прочете есето на Шърли на следващия ден.
Грифин бързаше към училището, сигурен, че ще намери отговорите. След като часът свърши, Шърли отиде при Грифин и му подаде есето си.
“Това е чудесно, Шърли! Ще се видим на уроците!”
След това Грифин започна да чете съчинението на Шърли.
“Искам да бъда щастлива и да се смея като моите приятели. И да танцувам наоколо, показвайки красивата си бална рокля. Но нямам такава” – започна то.
“Какво да правя? Да симулирам треска и да си взема отпуск за бала? Или да помоля баща ми да ми купи нова рокля? Той не може да ме види тъжна и ще пожертва храната си, за да спести пари и да ми купи такава. Но аз не искам баща ми да си ляга гладен. Не мога да го направя, защото го обичам, а той е болен. Чудесата лъжа ли са? Ако не, ще отида ли на бала с вълшебна бална рокля?”
Сълзи замъглиха очите на Грифин, когато научи какво е накарало Шърли да плаче – това беше бална рокля, а тя нямаше такава. Баща ѝ беше болен и поради бедност Шърли не можеше да си позволи нова модна бална рокля като другите момичета.
“Трябва да направя нещо. Не мога да виждам най-добрия си ученик разочарован и с разбито сърце” – мисли Грифин. Той побърза да отиде в стаята за игри, потърси резервната фланелка на Шърли и научи, че тя носи размер М. След това Грифин побърза да се прибере вкъщи след последния си час, за да приведе плана си в действие.
Той се качи на тавана и потърси стара шевна машина. Тя беше единственият скъп спомен, който имаше от покойната си майка, и му напомняше за мрачното му детство, към което никога не искаше да се връща отново.
Когато Грифин бил малък, овдовялата му майка научила него и четиримата му братя и сестри да шият. Те шиели красиви рокли и костюми и ги продавали на бълхите за жълти стотинки, за да свържат двата края.
Грифин никога не е имал розово детство и си спомня за времената, когато е получавал само парче хляб за вечеря. Семейството му било толкова бедно и времето ги научило на важността на упорития труд и парите. Макар че по-късно той утвърди живота си добре, тежките дни от детството му все още го преследваха. Решил да няма деца, защото се страхувал, че ще умре рано като баща си, осиротявайки жена си и децата си и карайки ги да се борят.
Облак прах накара Грифин да се изкашля, когато се върна към реалността и започна да настройва шевната машина в гаража си. Зае се с работа ден и нощ, след като Джулиет заспа.
Джулиет нямаше представа с какво се занимава Грифин до една нощ, когато го намери изчезнал на леглото си. Чула силни шумолящи звуци от гаража и нахлула вътре, за да замръзне от шок, след като видяла какво е направил.
“Скъпа, това е толкова красиво!!! За кого е тази прекрасна рокля??”
Грифин се усмихна, а в очите му се появиха сълзи. “Помниш ли момичето, за което говорих онзи ден? Това е за нея. Надявам се да й хареса!”
На следващия ден след училище Грифин изненада Шърли с кутия с подаръци.
“Какво е това, сър? Днес нямам рожден ден!”
“Давай, отвори я! И ми кажи дали пасва добре!”
Шърли разопакова кутията и се просълзи, когато извади разкошна бална рокля. Изглеждаше толкова красива, като тези, които носят принцесите в приказките.
“Откъде… откъде знаеш?!?!” – извика тя.
Грифин се изкашля и се усмихна, като ѝ пожела прекрасен ден а бала, който пристигаше след два дни.
Шърли облече роклята на бала и привлече вниманието на всички. Изглеждаше толкова красива и това придаде още повече нюанси на радостта ѝ, когато я коронясаха за кралица на бала. Шърли се наслаждаваше на най-хубавия ден в живота си, без да е подготвена за болезнения удар, който я очакваше. Баща ѝ, който бил болен, загубил битката си с рака.
На Грифин и съпругата му им станало мъчно, когато видели опечалената Шърли да отказва да откъсне очи от ковчега на баща си.
“Какво ще стане с бедното дете? Ти ми каза, че баща ѝ е всичко, което е имала. Какво ще прави тя сега? Кой ще я приюти?” Джулиет се разплака на раменете на Грифин.
В този момент на Грифин му хрумна странна идея.
“Защо да не я осиновим, скъпа?”
В очите на Джулиет светна ярък блясък, защото тя обичаше децата, но никога не беше имала такива поради уважението си към желанията на Грифин. Нищо не я беше направило толкова щастлива, както когато Грифин повдигна идеята да осиновим Шърли.
Няколко месеца по-късно двойката приема Шърли и я отглежда. Те ѝ дават най-добрия живот и ѝ доказват, че чудесата съществуват.
Години по-късно Шърли тръгнала по стъпките на Грифин и заобичала литературата. Тя става преуспяла писателка и се омъжва за най-добрия си приятел, редактор в известно издателство.
Двойката посреща момченце, което Грифин обича до полуда. Той се оттеглил от работа и ежедневно посещавал дома на Шърли, за да си играе с внука си.
“Шърли, скъпа, виж… Дейв прави първите си стъпки… виж… виж!!!” Веднъж Грифин извикал от радост, когато малкият му внук държал пръста му и се научил да прави първите си крачки. Присъствието на Дейв успокояваше Грифин и му помагаше да се справи със загубата на Джулиет, която беше починала преди година.
Времето минаваше неусетно, а Грифин винаги имаше нови поводи за смях, когато беше около внука си.
Грифин се разплака, защото никой досега не го беше наричал дядо, а сега имаше още причини да рони сълзи от радост.
