На парти за рожден ден всички се подиграват на зле облечено момиче и неговата майка, докато шумът не привлича вниманието на богат мъж.
Мадисън Ландо извежда дъщеря си Труди съвсем сама. 33-годишната жена е била омъжена за миньор на име Джо Ландо, докато той не загива в мистериозна минна злополука заедно с някои от колегите си.
През по-голямата част от зрелия си живот тя е обичала упорития мъж, като е била влюбена в него още от ученическите им години. Двамата посрещат извънбрачната си дъщеря Труди, но веднага завързват връзката, за да избегнат проблеми с традиционните си родители.
Мадисън никога не е харесвала миньорската работа на съпруга си – преход, който той прави, след като губи работата си като археолог. Тя намирала минното дело за твърде опасно и често спорела с него за това. Но съпругът ѝ печелел споровете, като изтъквал, че заплащането е по-добро от това да нямаш нищо.
Когато той починал, Мадисън дълго време му се сърдила. „Предупредих те да спреш да го правиш“, казваше тя всеки път, когато си мислеше за него.
Инцидентът се случи две години преди това и дъщеря им, тогава тригодишна, трябваше да расте без баща. Но дори и след всички тези години Мадисън остава самотна, съсредоточавайки се върху това да оцелее заедно с детето си.
Не им беше лесно, особено след като малкото пари, които съпругът ѝ спестяваше за спешни случаи, свършиха. Достъпът до обикновена храна се превръща в борба, но Мадисън някак си успява да осигури прехраната на себе си и дъщеря си.
Така живеели, докато един ден съдбата не променила живота им. През този период Труди била завършила детска градина и една много богата нейна съученичка отправила покана към целия клас за рождения ѝ ден, както съобщил камериерът.
„Мис Бела Лафонтен ще организира нестандартно парти по случай рождения си ден, за да отпразнува новата година за себе си. Всички вие сте сърдечно поканени на това събитие, но има едно условие – добави той, след като възгласите заглъхнаха. „Всички рокли, които ще бъдат допуснати, трябва да бъдат закупени от магазина за дрехи „Фонтейн“ и, разбира се, ще има отстъпки“.
Когато Мадисън се прибра у дома същия ден, тя разказа на майка си за партито. „Мамо, всички ще бъдат там. Трябва да отида!“ – каза развълнувано момичето. „Трябва да отидем до магазина, за да си избера рокля“.
„Да, да, отиваме“, каза майка ѝ с притворно вълнение.
Всъщност тя не разполагаше с много пари, освен 100-те долара бакшиш, които беше получила в ресторанта, където работеше в сутрешните часове. „Ще бъде добре“, каза си тя, докато следваше дъщеря си.
Щом обаче съзря етикета с цената на дрехите, Мадисън разбра, че парите, които държи, никога няма да са достатъчни. Всяка рокля струваше не по-малко от пет пъти повече от това, което имаше. Те тихо напуснаха магазина, докато тези, които можеха да си позволят роклите, ги купуваха.
Мадисън беше недоволна от случващото се, затова слезе в магазина за платове, избра плат, подобен на този на роклята във Фонтейн, и го взе вкъщи, за да го ушие.
„Само почакай, бейби, скоро ще имаш рокля“, каза тя.
Ушиването на роклята ѝ отне цяла нощ, но крайният продукт беше перфектен. „Благодаря ти, мамо, много ми харесва“, каза Труди, искрено доволна от целия труд, който майка ѝ е положила. „Нямам търпение да я покажа.“
Когато обаче тя и майка ѝ влезли на партито, привлекли вниманието на много от богатите деца и техните родители, които започнали да се смеят на облеклото на Труди.
Труди избухнала в сълзи и побягнала от сградата със замъглени от сълзи очи и без да се интересува от живота си, докато не се блъснала в страничната част на бяла лимузина, която спряла на входа на сградата.
Докато стоеше зашеметена, шофьорът слезе от колата и започна да й крещи неприлични думи. Той обаче бързо се успокои, когато пътникът на задната седалка излезе от колата.
Това бил красив мъж на около 40 години. Беше скъпо облечен, а погледът му, много подобен на нейния, сканираше момичето за наранявания, преди да заговори.
„Трябва да си по-внимателна, момиченце – каза той с глас, който ѝ прозвуча познато – тогава тя чу как майка ѝ заговори зад нея.
„Джо?“ – каза тя. При споменаването на името мъжът се оживи и погледна жената с разтворена уста. „Наистина ли си ти?“ попита Мадисън, като се приближи.
„Мади?“ – попита той с объркано изражение на лицето, когато се обърна към Труди и назова и нейното име.
Изведнъж тримата души станаха неразличими един от друг, докато се прегръщаха силно. Това беше съпругът ѝ, за когото тя смяташе, че е починал преди пет години. „Труди, това е баща ти!“
„Най-накрая те намерих!“ – каза той.
„Какво се случи? Къде си бил?“ – каза съпругата му между прегръдките.
„Да влезем вътре, тук съм, за да поднеса подаръци на дъщерята на един бизнес партньор“, каза той. „Тогава ще можем да наваксаме.“
„Не можем да се върнем там, Джо, не и след това, което се случи“, каза Мадисън.
„Кажи ми“, каза той.
След като научи какво се е случило, Джо отиде със семейството си в залата за партита, но този път, когато майките отново им се присмяха, Джо се изправи в тяхна защита.
„Нашата дъщеря може и да няма такива скъпи тоалети като вашите деца, но е научена как да бъде добър човек. На хора с бедни души като вас едва ли може да се помогне“.
Никой не можа да измисли отговор. А тези, които можеха, се страхуваха да се изправят срещу богат човек като Джо. Той се върна вкъщи с Мадисън и детето си, където се сгодиха.
Оказало се, че в деня на злополуката в мината Джо е носил якето на приятеля си. Той не се е отървал невредим, тъй като по време на инцидента огромна скала го е повалила в безсъзнание.
Когато се събудил, не помнел нищо и бил идентифициран по документи, които принадлежали на приятеля му, който нямал семейство или близки приятели, затова никой не дошъл да го посети в болницата.
Паметта му не се върнала веднага, а когато това станало, Мадисън и Труди вече се били преместили. „Трябваше да го направим“, проплака тя. „Загубихме къщата заради банката.“
Джо започнал да ги търси, а докато го правел, отворил собствен миннодобивен бизнес, работил усилено и станал милионер.
И сега, след като се събрал отново със семейството си, Джо възнамерявал да навакса изгубеното време. Той преместил Труди и майка ѝ в луксозния си апартамент, където се надявал да живее щастливо с тях и да опознае дъщеря си по-добре.
