Кевин и Скот измислят план да ограбят баба си, след като научават, че къщата й струва цяло състояние, но никой от тях не предполагаше, че баба им ще ги надхитри.
— Исусе! Трябва да спреш да караш като маниак! — Скот въздъхна, държейки се за таблото, докато брат му Кевин плъзна пикапа им и спря пред къщата на баба Рейчъл.
— Ние сме на ръба на бръснача с всичките си дългове, Скот. — отвърна Кевин и затръшна вратата на пикапа. — Имаме неща за вършене и няма да се изненадам, ако инвеститорите поискат парите си обратно!
— Ха! — възкликна Скот, донасяйки торба с хранителни стоки. — Продаването на услуга на хората, когато струва повече, отколкото могат да си позволят, е трудно, Кев. Казах ти, че елегантната гумираща боя за крака е грешка!
— И аз ти казах, че става дума за качество! — Кевин спореше, докато грабваше друга торба с покупки. Двамата братя тръгнаха към вратата на баба си и се канеха да почукат, когато вратата се отвори с трясък.
Кевин и Скот се спогледаха, гледайки странния млад мъж в костюм на вратата.
— Трябва да отделите време, за да обмислите предложението, госпожо. — настоя младият мъж.
— Благодаря, но не! — каза баба им и се обърна към Кевин. — О, Кевин, ще бъдеш ли така мил да изпратиш този настоятелен млад мъж от имота ми?
— Това няма да е необходимо, сър. — Мъжът остави визитката си на масата в коридора и се отдалечи.
— За какво беше това, бабо? — попита Кевин.
— Някакви строителни предприемачи искат да купят къщата ми. — поклати глава баба и влезе вътре, а Кевин и Скот я последваха.
— Какво предложиха? — попита Кевин, оглеждайки старата къща.
— Около 80 хиляди. — отговори баба му.
— Какво? Не се обиждай, бабо, но тази къща не струва толкова много! — каза Кевин, гледайки избелелите тапети, грубата дървена греда и извитите подови дъски.
— Тези строителни предприемачи плащат за малкия парцел земя, сине. Те искат да построят тук някакъв изключителен жилищен комплекс.
— Е, страхотна сделка! — Кевин остави чантата с продукти на кухненския плот.
— Да! Защо не я продадеш? — добави Скот.
Баба изсумтя и поклати глава.
— Тази къща струва повече от тази мижава сума, момчета! Виждате ли това? — Баба подпря длан на каменната полица на камината. — Прадядо ви е построил това с ръцете си, прабаба ви е родила в онази спалня, а това парче е избито от гредата ей там…
— Пралеля Сузи се преборила с крадец! — Кевин въздъхна. — Чували сме тези истории и преди, бабо.
— И ще ги чуете отново! Един ден се надявам да ги разкажете на децата си, защото това прави тази къща толкова ценна, момчета. Семейството ни живее в тази къща и не можете да определите цена.
— Трябва да си практична в това, бабо. — каза Скот. — Знам, че това място има сантиментална стойност, но също така има скъпа поддръжка и тези хора са готови…
— Да не си посмял да предложиш да продам! Възнамерявам да прекарам остатъка от дните си тук, Скот. Ако историята на нашия дом означава толкова малко за вас двамата, тогава можете да я продадете, след като си отида от този свят!
***
— Не мога да повярвам, че баба е толкова глупава за това. — каза Скот, докато двамата с Кевин се връщаха при пикапа. Бяха се опитали да убедят баба си да продаде къщата, но тя не помръдна.
— Това е повече от глупост, Скот! Тези пари са решението на всичките ни проблеми. — каза Кевин, качвайки се в пикапа. — И няма да видим нито пени от парите, докато баба не умре.“
— И така, какво предлагаш? — попита Скот, когато Кевин запали с гръмотевичен рев.
Кевин се ухили.
— Имам план, братко, и той няма да нарани никого.
Седмица по-късно Скот и Кевин бяха в къщата на баба си за обяд, но Скот не можа да се накара дори да хапне от вкусното печено.
— Нещо не е наред, скъпи? — попита баба му и подпря ръка на челото му. — Не си топъл, но не изглеждаш добре.
— Мисля, че просто ще полежа за малко.
Но преди Скот да направи две крачки, очите му се завъртяха и той се строполи на пода.
Баба се втурна към кухнята и напръска малко вода върху лицето на Скот, но той не реагира.
— Елате тук, моля, побързайте! — Кевин беше изчакал отвън да пристигне линейката и изтича вътре, за да им покаже къде лежи брат му. Беше трудно да се види какво точно прави парамедикът с брат му, но Кевин вярваше че е в добри ръце.
— Състоянието на брат ви засега е стабилно. — каза фелдшерът накрая. — Но ще трябва да го транспортираме до болницата.
— Тогава тръгвайте! — подкани ги баба. — Трябва да направите всичко възможно за внука ми!
Кевин остана до Скот, докато парамедиците го преместиха на носилка и го изведоха навън до линейката. После се качи отзад със Скот и парамедика.
— Брегът чист ли е? — Скот вдигна глава, когато вратата на линейката беше затворена.
— Всичко работи перфектно. — ухили се Кевин, подхвърли банкнота от сто долара на парамедика и го потупа по рамото.
— Беше страхотно да правя бизнес с вас. — усмихна се парамедикът, пъхвайки парите в джоба си, докато линейката потегляше.
Няколко часа по-късно Кевин се върна в къщата на баба си и й предаде медицинската документация на Скот.
— Не знам какво да правя, бабо. Положението на Скот е лошо. Как ще намерим пари за лечението му?
Кевин наблюдаваше как баба му сканира страницата.
— Не исках да го направя за себе си, но за Скот…
— Какво имаш предвид? Какво има, бабо? — попита Кевин.
— И аз съм болна, Кевин. Лекарят ми каза да се оперирам, преди да е станало твърде късно.
В този момент Кевин се почувства ужасно. Можеше да каже на баба си истината и да получи още една бележка от лекаря, в която се казва, че Скот е излекуван по чудодеен начин. Но тогава си спомни колко му е взел измамният лекар за първата епикриза, парите, които дължи на участниците в схемата, и всички бизнес дългове, които беше натрупал през изминалата година.
— Но така или иначе нямаше да направя операцията. Ще се обадя на предприемачите и ще им кажа, че съм решила да продам къщата. — сълзите на баба му се търкаляха по бузите й, докато вдигаше очи към полицата на камината.
— Много съжалявам, бабо. Не искам да те гледам да страдаш, но ако това е, което искаш, нека го направим. — Кевин обгърна успокоително рамото й с ръце. — Всичко ще се нареди по най-добрия начин, бабо. Ще видиш.
Седмица по-късно Кевин се върна в къщата на баба си и й каза, че се е погрижил за всичко.
— Намерих старчески дом, който ще ти осигури всички грижи, от които се нуждаеш, бабо. Те те очакват и трябва да тръгваме веднага.
— О! — сви рамене баба и наведе глава. — Ако ти и Скот смятате, че е за добро, ще последвам плана ви. Мислих и за прехвърлянето на собствеността върху тази къща. Вече говорих с моя адвокат. Най-добре е вие, момчета, да се заемете с продажбата.
— Не се тревожи за това, бабо. — утеши я Кевин. — Това беше емоционален момент за теб и не искам да преминаваш през стреса от справянето с документите. Ние ще се погрижим за това.
Кевин помогна на Рейчъл да опакова нещата си и я закара до новия й дом. След това отиде в болницата и каза на Скот, че баба им е напуснала къщата.
— Най-накрая! — Скот откъсна жиците и тръбите, свързани с тялото му, и ги хвърли настрана. — Хайде да си вземем парите!
Булдозер, самосвал и багер се тълпяха по пътя пред къщата на баба им. Кевин и Скот се ухилиха един на друг, докато минаваха покрай тях и намериха място да паркират малко по-надолу по улицата.
— Добър ден, момчета! Кога започваме разрушаването? — попита Кевин бригадира.
— Веднага щом имотът е свободен, сър. — каза мъжът, сочейки към двора. — Мислех, че каза, че къщата ще е празна.
Кевин погледна към двора на баба си, само за да открие мъж, който косеше дълго занемарената морава и три деца, играещи в подножието на старото дърво, засенчващо верандата.
Кевин тръгна към мъжа, който изключи косачката, за да говори с Кевин.
— Ние живеем тук, млади човече. Любезната стара дама, която живееше тук, ни продаде къщата на символична цена и срещу обещание, че ще ценим това място.
— Вие нахлувате и незаконно обитавате къщата! Ние сме нейни внуци и това място ни принадлежи! — каза Кевин.
— О, сега разбирам. Г-жа Рейчъл ме информира, че вие, момчета, може да се върнете, имайки нужда от разяснения относно нейните уговорки. Имам нещо. Изчакайте тук, докато го донеса.
Мъжът се върна с писмо за Скот и Кевин. Кевин го отвори и започна да чете, като Скот се притисна към Кевин и четеше през рамото на брат си.
„Скъпи Скот и Кевин,
Не можете да си представите колко бях уплашена, когато Скот рухна в къщата ми. Бях притеснена и не можех да седя със скръстени ръце, след като той беше откаран по спешност в болницата, затова ви последвах.
Никога не можех да си представя измамата, която щях да разкрия този ден. Вие, момчета, разбихте сърцето ми и ме принудихте да направя болезнен избор. Част от мен не можеше да повярва, че ще преминете през тази измама, така че измислих план.
Исках да видя докъде ще стигнете, за да преследвате алчността си, затова казах на Кевин, че съм болна. Познавам ви, момчета, твърде добре, за да мисля, че Кевин ще признае лъжата си, но очаквах тази новина да промени мнението му. Но бях разочарована.
И така, продадох дома си на младо семейство, което оценява истинската стойност на мястото. Можете ли да повярвате, че са записали видеоклип, на който разказвам историите за всяка драскотина и несъвършенство, за да могат да ги запазят за децата си?
И да, нямам нужда от вашите глупави грижи в старчески дом, така че сама се уредих. Тук обаче не бих разкрила информацията, защото не искам повече да ви виждам!”
