Тина шофираше към града за бизнес конгрес, когато качи мръсен стопаджия на магистралата. В края на пътуването им тя беше шокирана да разбере, че мъжът на седалката до нея не е никой друг, а годеникът на дъщеря й.
Денят беше посредствен, нито прекалено топъл, нито прекалено ветровит, с лек бриз, който целуваше лицето й през полуотворения прозорец на колата. Тина беше на път за града за бизнес събитие, където трябваше да изнесе реч.
На 47 години Тина беше бизнесдама, майка, вдовица и много повече. Всъщност тя винаги е била силна, независима жена, независимо дали е отглеждала единственото си дете, управлявала кариерата си или се е грижила за осиротялото си по-младо аз.
Но всичко това беше в миналото и сега Тина мислеше за бизнес конгреса. Докато караше по чистите магистрални пътища, слушайки любимата си песен на Бийтълс Here Comes The Sun, един мъж внезапно изскочи пред колата й и тя натисна спирачките точно навреме…
— Боже! — ахна тя, когато гумите на колата изскърцаха по пътя. — Какво беше това? Той луд ли е?
Младият мъж вдигна глава и й се усмихна глупаво през предното стъкло, след което се приближи до прозореца на колата й.
— Можете ли да ме закарате до града, госпожо? — попита той. — Трябва да видя родителите си и нямаше да направя такъв драматичен скок, ако не беше необходимо.
— Извинете? — каза Тина и му хвърли отвратен поглед. Тогава тя забеляза дрипавия му вид и поклати глава. — Не, съжалявам, но не карам непознати. Може да ми навредиш, доколкото знам!
Той се засмя.
— Вземете личната ми карта и я изпратете на когото искате… Не съм заплаха, повярвайте ми!
— Имам приятели в полицията и ще им го изпратя. Добре ли е, г-н „Аз не съм-заплаха?”
Той отново се засмя.
— Забавна си… Разбира се, давай. — каза той, подавайки й личната си карта. — Между другото, името ми е Крис.
— Добре тогава. — каза Тина, направи снимка на личната му карта и я изпрати на приятелите си, сред които имаше и хора от полицията. — Аз съм Тина. Качвай се.
Докато Крис се настаняваше в колата и тя започна да шофира, Тина попита:
— И така, какъв е големият спешен случай, за който трябваше да рискуваш живота си, като скочиш пред колата ми?
— Майка ми и баща ми. — каза той. — Съжалявам, ако ви шокирах по-рано. Те са възрастни и нямат никого освен мен, така че им отивам на гости. Хубава кола, между другото.
— Благодаря. — каза Тина.
— Защо отиваш в града… ако нямаш нищо против да попитам? — попита той.
— Присъствам на бизнес конгрес. — отговори тя. — И трябва да се срещна с някои бизнес клиенти.
— Наистина ли? — попита той. — Майката на моята годеницата ми също! Искам да кажа, тя също е бизнесдама! Наскоро предложих брак на моята приятелка и тя каза „да“ и… Съжалявам, предполагам, че прекалявам със споделянето.
— Имаш акцент. — каза Тина с усмивка. — И от начина, по който говориш, изглеждаш добре образован. Не се обиждай, но външният ти вид ме кара да вярвам в противното. Не съм от хората, които захаросват нещата.
— О, не, добре е. — засмя се Крис. — Роден съм в Португалия и прекарах по-голямата част от детството си там, след това татко се премести тук и семейството се премести с него. Татко имаше бизнес тук, но вече не може да се грижи за него, понеже е стар. Брат ми го управлява.
— А ти?
— О, работя много неща. Не се придържам към едно нещо. Все още откривам кое предизвиква най-много интереса ми. Знаеш ли за единствения имот точно преди да влезем в града? Тази къща?
— Твоя ли е? — попита Тина. — Мислех, че никой не живее там.
— Не те обвинявам. — призна той. — Родителите ми са самотни, а брат ми работи в чужбина, така че всичко, което имат, съм аз…
Тина и Крис разговаряха през цялото пътуване, сякаш бяха най-добри приятели, които се познават от години. Тина забрави, че говори с някого, когото наскоро бе срещнала, което беше необичайно за нея.
Когато Крис пристигна, той благодари на Тина и тя каза:
— Ти не беше заплаха, освен че говориш много!
Той се усмихна, докато окачваше раницата на раменете си.
— Благодаря за превоза! Всъщност… — Той спря и извади телефона от джоба си. — Тя е тази… моята годеница. Не знам защо, но исках да ти покажа снимката й!
Тина трябваше да преглътне мъчително, докато гледаше снимката на телефона на Крис.
— Британи? — ахна тя. — Тя е твоя, какво?
— Ти я познаваш? — попита Крис с глупав смях, но Тина просто не можа да отговори. По цялото й лице бяха изписани шок и гняв. Тя не можеше да повярва, че мръсно изглеждащият мъж, когото бе качила по средата на магистралата, който не се придържаше към нищо конкретно и беше толкова безразсъден, че да скочи пред колата й за превоз, беше годеникът на дъщеря й.
— Дъщеря ми! — извика Тина. — Тя е моя дъщеря! Може ли Британи да се омъжи за някой като теб? Слушай, момче! Стой далеч от дъщеря ми, става ли? Далеч!
— Уау, уау, уау! — каза небрежно Крис, — По-бавно, госпожо! Дъщеря ти е достатъчно голяма, за да прави своя избор! Спри да й нареждаш. Както и да е, благодаря за пътуването и довиждане!
И Крис се отдалечи.
Тина искаше някой умен, надежден и богат за дъщеря си. Тя не искаше безразсъден човек като Крис в живота сийНо тя беше наясно, че Британи няма да я послуша. Тя никога не го е правила.
Тина и Британи имаха обтегнати отношения и Тина беше изцяло виновна! Тя беше твърде взискателна към дъщеря си, очаквайки да бъде перфектна като нея. Но Британи не беше като нея. Тя беше като дъжд в слънчев следобед, необичайна, но красива.
Но въпреки всичко Тина се тревожеше за дъщеря си и реши да последва Крис до дома му, за да види дали е поне честен човек. Наистина ли щеше да види родителите си?
Тина огледа къщата му отдалеч. През прозореца на хола тя можеше да го види как се грижи за възрастна двойка, седнала и гледаща телевизия. Той изми лицата им, нахрани ги с нещо и след това отиде в кухнята да готви.
— Може би той все пак не е толкова лош човек. — разсъждаваше тя. — Днешните деца не се интересуват от родителите си, а той се грижи за възрастните си родители.
Тина отиде до къщата, почука на вратата и се извини. Крис беше този, който отвори вратата.
— Може ли да вляза? — тя каза. — Съжалявам за случилото се преди.
— Всичко е наред. — каза Крис. — Но аз съм малко зает. Време е мама и татко да ядат.
— Бих искала да се запозная с тях. — каза Тина. — Те знаят ли за Британи и теб?
— Да, знаят. — каза той. — Знаеш ли какво, просто влез. Всичко е наред, предполагам.
Така Тина се срещна с родителите на Крис и разбра, че Британи е намерила съкровище за себе си. Крис работеше нощни смени в друг град, след което се връщаше у дома, за да се грижи за родителите си, преди да тръгне на работа вечер.
Той имаше болногледач, който се грижеше за родителите му, докато го нямаше, но не искаше те да се чувстват сякаш нямат семейство, затова ги посещаваше всеки ден.
— Наистина ли вярваш, че Британи няма да има късмета да ме има за съпруг? — попита той. — Ще я направя щастлива, Тина.
— Не. — каза накрая Тина. — Мисля, че тя не би могла да намери по-перфектен мъж. Беше прекрасно да се запозная с теб и семейството ти, Крис. Наистина!
Шест месеца по-късно Британи и Крис се ожениха и отношенията на Тина с дъщеря й се подобриха. И Крис никога не разочарова Тина и Британи. Никога.
