Роджър видя момиче да проси на тротоара и някак не успя да изхвърли лицето й от ума си. Трябваше да знае нейната история.
Богатият бизнесмен Роджър Ландърс често се дразнеше от гледката на бездомните, които просят на улицата пред офис сградата му. Изглежда, всяка година те ставаха все повече и повече, помисли си той.
Докато минаваше покрай млада жена, сгушена до стената, една добра душа пусна монета в чашата й. Жената вдигна поглед и се усмихна на своя благодетел и тази усмивка прониза Роджър до сърцето. За една секунда този сгушен анонимен досадник се превърна в прекрасна лъчезарна жена.
Роджър влезе в сградата и онзи момент, когато лицето на момичето беше преобразено от усмивката й, се повтаряше отново и отново в съзнанието му. Улови се да се чуди коя е тя, какво я е накарало да живее по безмилостните улици на Ел Ей?
През останалата част от седмицата Роджър се оказа почти обсебен от младата бездомна жена. Той я наблюдаваше тайно и веднъж, когато пусна монета в чашата й, наблюдаваше тази чудотворна трансформация отблизо.
Улови, че мисли за нея, измисляше истории за нея, малки фантазии, в които откриваше, че тя всъщност е репортер, пишещ за бездомността отблизо, или дълбоко отдадена актриса, подготвяща се за роля…
Най-накрая, в петък следобед, след като приключи работата си за деня и освободи служителите си, Роджър направи това, което копнееше да направи цяла седмица. Той се приближи до момичето, което седеше на тротоара, и я заговори.
— Здравей — каза той неловко. — Ще бъде ли добре, ако ти купя чаша кафе? Изглеждаш наистина замръзнала. — Момичето вдигна лице и му се усмихна.
— Благодаря ви. — каза мило тя. — Бих искала. — Роджър беше поразен от нейния нисък възпитан глас и нейната грация, когато се изправи на крака. Беше мъничка, осъзна той, дребничка, едва 160 см до неговите почти 190 см.
Той я заведе до близкото кафене и й поръча топла храна. Още веднъж Роджър беше изненадан от деликатните й жестове, нейните маниери. Това беше образовано момиче. Как се беше озовала на улицата?
Когато Роджър видя цвета да се връща обратно на лицето на момичето, след като тя приключи с горещата си супа, сандвича си на скара и кафето си, той я попита точно това.
— Как ти се случи това? Да живееш на улицата?
Момичето го погледна право в очите. Иронична усмивка изкриви устните й.
— Бях глупава и доверчива. — каза тя. — Това не е оригинална история. Бях влюбена в момче в моя роден град, в Айдахо.
— Родителите ми не го одобряваха, което само го правеше още по-романтичен и привлекателен за мен… Накратко, той ме убеди да изтегля средствата си за колежа и да избягам с него в Ел Ей. Той щеше да бъде филмова звезда, а аз бих била сценарист…
Роджър тъжно поклати глава.
— Много хора идват тук всяка година, по-малко от шепа успяват! — коментира той.
— Е, никога няма да разбера. — Нотка на горчивина обагри гласа на момичето. — Първата вечер в Лос Анджелис резервирахме мотел. Когато се събудих сутринта, Кевин го нямаше, както и парите ми и всичко, което имах.
Роджър ахна.
— Отиде ли в полицията? Обади ли се на семейството си? — Момичето клатеше глава със сълзи в очите.
— Много ме беше срам. Сключих сделка с управителката на мотела. Тя ме остави да спя в килера и аз почиствах стаите. Някои от гостите ми даваха бакшиши и успявах да хапна. Но след това съпругът й започна да опитва… — Момичето поклати глава. — Знаете как е. Напуснах мотела и се озовах тук, на улицата.
— Как се казваш? — попита нежно Роджър.
— Ема. — каза момичето с една от онези лъчезарни усмивки. — Ема Синклер от Престън, Айдахо!
— Е, Ема Синклер от Престън, Айдахо. — усмихна се в отговор Роджър. — Аз съм Роджър Ландърс от Лос Анджелис, Калифорния, и те изпращам у дома.
Роджър заведе Ема в близкия мол и й купи няколко тоалета и куфар. Той изчака в заведението за хранене, докато тя се преоблече и излезе преобразена от тоалетната.
Той я закара до автогарата и й купи билет за автобус до вкъщи. Той пъхна банкнота от 100 долара в ръката й.
— Слушай! — каза той. — Не позволявай повече на чаровни негодници да те убеждават да дойдеш в Ел Ей, става ли?
Ема плачеше и се усмихваше през сълзи. Тя се протегна и прегърна Роджър.
— Благодаря ви, благодаря ви и Бог да ви благослови!
Роджър я гледаше как се качва в автобуса с потъващо чувство в сърцето си. Защо смяташе, че това е грешка? Искаше да хукне след този автобус, да моли Ема да остане… Какво се случваше с него?
Същата нощ Роджър осъзна, че дребничката скитница с блестяща усмивка е откраднала сърцето му. „Ако я пусна, ще съжалявам до края на живота си!“ — каза си той. “Тя е специална и аз я обичам.”
Два дни по-късно Роджър шофираше към Престън, Айдахо. Той спря в полицейския участък и попита къде може да намери Ема Синклер.
— Ема? — попита подозрително един от полицаите. — Какво искаш от Ема?
Роджър се изчерви.
— Е, виждате ли, срещнах я в Ел Ей и исках да видя дали е добре…
Заместникът го огледа от горе до долу.
— Можете да намерите Ема в пералнята на майка й, две врати по-надолу. Идвам с вас. Не искам повече проблеми за Ема!
Сърцето на Роджър биеше бързо, когато той влезе в пералнята и видя Ема. Тя вдигна поглед и лицето й светна. В този момент Роджър разбра, че тя се е чувствала по същия начин: те си принадлежаха!
И така, само три седмици след като се завърна у дома, Ема отново се върна в Ел Ей, но този път беше с мъж, който я обичаше и обичаше. До края на годината Роджър и Ема се ожениха и тя се включи в програма за подпомагане на бегълците да намерят пътя си към дома.
