Жена остава без пари от измамния си бивш съпруг, но години по-късно го вижда да работи като пазач в ресторант.
Джени Карлсън е на 45 години и е омъжена от двадесет и седем години. Повечето от тези години са били щастливи, когато е отглеждала децата си. Това е било по времето, когато Джени е вярвала, че съпругът ѝ я обича.
Но Брад се беше променил. Докато Джени се беше посветила на децата и дома им, Брад се беше посветил на печеленето на пари, много пари.
Той винаги казваше: „Джени, ние сме партньори, 50/50, и не го забравяй! Без теб не бих могъл да постигна такъв успех“. Джени му вярваше, а също така вярваше, че той ще бъде честен с нея, както и тя с него.
Трудно е да се определи кога точно Джени е разбрала, че бракът ѝ е приключил. Може би беше, когато Брад забрави рождения ѝ ден два пъти подред и това вече не я болеше.
Седейки сама в спалнята си и чакайки Брад, Джени осъзна, че вече не е влюбена в него. Обичаше го, уважаваше го, той беше най-добрият ѝ приятел, но романтиката беше мъртва.
Няколко дни по-късно Джени попита: „Щастлив ли си, Брад?“
Той вдигна поглед от лаптопа си и се намръщи. „Разбира се! Защо да не съм?“
„Защото“, каза Джени спокойно. „Ти вече не ме обичаш.“
Брад притисна ръце към челото си и затвори очи. „О, Джен…“ – прошепна той. „Моля те, бебе, можем ли да поговорим за това след две седмици? Имам огромна сделка… Искам да мога да ни отделя цялото си внимание.“
„Добре“, съгласи се Джени. „Две седмици…“
„Моля те, бебе“, каза Брад със сълзи в очите. „Моля те, не се отказвай от нас. Просто ми дай малко време, добре?“
И Джени го направи и получи изненада! Две седмици по-късно Брад се появи на бял свят. „Сделката се осъществи!“ – извика той.
„Можем ли да поговорим тази вечер?“ – попита Джени. „За нас.“
Брад седна на дивана и кръстоса безгрижно крака. „Можем да поговорим сега!“ – каза той. „И така… искаш ли да се разведем, или не?“
„Развод?“ Джени се задъхва. „Мислех, че… Ти ми каза да не се отказвам от нас!“
„О, ти знаеш!“ Брад махна с ръка. „Нещата, които казваме под натиск…“
„Разбирам“, каза Джени. „В такъв случай ще се свържа с адвокат и ще подам молбата…“
„Вече го направих“ – каза Брад с усмивка. „И също така подадох молба за обявяване в несъстоятелност. Няма да получиш нито един цент от трудно спечелените ми пари“.
„Но ти винаги си казвал, че сме равноправни партньори“ – изпъшка Джени. „Казахте 50/50.“
„Забрави за това“, каза Брад. „Това е просто едно от онези неща, които съм казал. Не означава нищо.“
„Като например „Обичам те“ – каза Джени с горчивина.
„Точно така!“ Брад отвърна.
В края на бракоразводния процес Джени не е останала с нищо. Всичко, което получи, беше половината от капитала на къщата и по-голямата част от него отиде за съдебни разноски.
За щастие на Джени, трите ѝ деца бяха пораснали и се бяха изнесли от къщата. Тя трябваше да се тревожи само за себе си, затова си намери малък апартамент и започна да си търси работа.
За съжаление Джени нямаше нито квалификация, нито опит. Беше се омъжила за Брад направо от гимназията, а най-голямото ѝ дете вече беше на път. Беше най-добрата майка, но сега това не струваше нищо.
След цял ден блъскане по тротоарите Джени седна на дивана втора употреба и се разплака. Последната жена, която я беше интервюирала, беше любезна. „Намерете нещо, което правите по-добре от всички останали“, посъветва тя.
„Какво мога да направя по-добре от всеки друг?“ – попита се тя. После се усмихна. Шоколадовият пай на баба ѝ! Джени беше наследила книгата с рецепти на баба си, а шоколадовият пай беше любим на семейството.
На следващия ден тя се събуди в 4:00 ч. и се зае с печенето. В 7:00 ч. вече беше на вратата на модерното кафене от другата страна на улицата с два пая в ръка.
„Ако не продаваш пайовете“, каза Джени. „Ще ти платя. Какво имаш да губиш?“
Към 11:00 ч. собственикът на кафенето се обажда на Джени и иска още два пая за следобедната публика. След това клиентите започват да поръчват цели пайове за вкъщи, вместо да си купуват само по парче.
Джени била заета жена и станала още по-заета, когато с нея се свързало друго кафене, после още едно и още едно… Един ден с нея се свързал купувач от верига за деликатеси и ѝ казал, че ще купи пайовете замразени.
Със собственика на първото кафене като свой партньор Джени открива фабрика и лансира своя собствена марка: Пайове на леля Джиджи. Тя имала голям успех и три години по-късно Джени била на път да стане много богата жена.
И не само професионалният ѝ живот процъфтява. Тя току-що беше започнала да се среща отново с красив френски кулинарен критик, който я обожаваше и обичаше шоколадов пай.
Джени имаше среща с очарователния си френски приятел в един от най-ексклузивните ресторанти в града, затова се облече до девето коляно. Тя изглеждаше страхотно! Качи се в чисто новия си малък червен кабриолет и се отправи към центъра.
Спря пред вратата на ресторанта, слезе от колата и се приготви да предаде ключовете на камериерката. После отново погледна мъжа и изтръпна. „БРАД?“
Това беше Брад в зле прилепнал червен блейзър и черна папийонка и той паркираше коли! Всъщност той се канеше да паркира НЕЙНАТА кола. Брад се изчерви и изглеждаше смутен.
„Джени – каза той със слаба усмивка. „Изглеждаш страхотно!“
Джени го погледна и отвърна: „Ти обаче не изглеждаш! Какво ти се е случило?“
Брад сви рамене. „След като се разведохме – каза той, – всичко се обърка. Направих няколко лоши инвестиции… загубих всичко, Джени.“
„О, бедничка!“ Джени извика и посегна към чантата си. „Ето ти го, заради старото време!“ И с мила усмивка натисна банкнота в ръката на бившия си съпруг.
Преди три години Брад я беше оставил без нищо, сега той беше този, който нямаше нищо, а тя му даваше повече, отколкото той ѝ беше оставил – оставяше му 1 долар бакшиш!
„Сега ти се погрижи за колата ми!“ – каза тя безгрижно и влезе в ресторанта, където я очакваше красив мъж и една прекрасна вечер.
