Беден бездомник решава да се появи на сватбата на жената, която го е предала преди години – „Тя не е тази, за която я мислиш“.
„Уволнен си, тъпако!“ – викът е последван от два бързи шамара, които карат бедния сервитьор, който е разлял студен чай върху Саманта Джоунс, когато се е сбил с нея, да се държи за бузата и да гледа с отворена уста раздразнената жена пред него.
„Какво чакаш? Излизай оттук! Не мога да позволя на глупак като теб да ми помага на сватбата! Само ще обикаляш наоколо и ще разливаш напитки по гостите ми, ще съсипваш екзотичните им дрехи!“
Саманта, наричана от приятелите си Сам, прекъсна тирадата си, за да избърше няколкото капчици студен чай, които се бяха разплискали върху нея.
Разбира се, тя беше достатъчно съобразителна, за да бутне подноса със сока към него, така че всичко се разля върху него – след което го уволни. „Знаеш ли, Сам, можеше просто да се махнеш от пътя му“ – каза глас зад нея.
Принадлежеше на бъдещия ѝ съпруг Коди Банкс, бизнес магнат номер едно в района на три щата. Той беше много богат, но и много самотен, преди да срещне Сам.
Първата им среща се случила по време на частна дегустация на вино, организирана от известен познавач. Коди беше поканен специално, но Сам беше там, защото нейният приятел, който беше в организационния комитет, дърпаше конците.
Когато Коуди я видя, у него се появи онова изсмукано от пръстите чувство, което изпитва всеки мъж от човешкия вид, когато види дама, която потенциално би могла да стане негова половинка.
Той я наблюдаваше от разстояние по време на събитието, а след това се приближи до нея. „Виждам, че не само времето е горещо днес“, каза той, за да разчупи леда, и така започнаха нещата за тях.
Седем месеца по-късно и Коуди зададе големия въпрос, на който тя каза „да“ – след като го накара да обещае, че ще я остави да го планира, поради което имаше всички правомощия да уволни някой, когото смяташе за некомпетентен.
„Не мога да допусна посредственост на сватбата ни, бейби – каза тя, а гласът ѝ, който преди беше суров, веднага омекна.
„Ммм-хм“, каза Коуди, докато я прегръщаше отзад. „Просто бъди малко по-снизходителна към тях, добре? Това е всичко, което искам.“
„Всичко за теб, бейби“ – каза тя с усмивка, макар да не го имаше предвид.
В деня на сватбата всичко вървеше перфектно; групата, която беше наела, правеше чудеса с инструментите си, цветята, които беше поръчала, се получиха чудесно, както и другите екзотични украси.
Гостите не бяха толкова много; бяха отпечатани точно 50 покани и всички те отидоха при най-близките приятели на двойката. Коуди искаше малко по-голяма тълпа, която да стане свидетел на това как той най-накрая казва „да“, но Сам успя да го убеди в обратното.
„По-малко винаги е повече, бейби“, беше му казала тя.
Сватбената церемония протече без проблеми, докато не дойде време двойката да размени клетвите си. Както е обичайно, свещеникът, който водеше церемонията, попита дали някой от присъстващите е против съюза.
Никой не очакваше някой да се изкаже, най-малко Коуди и Сам, които бяха толкова вглъбени един в друг, че не чуваха ропота на гостите.
Едва когато свещеникът прочисти гърлото си, двамата погледнаха към тълпата и забелязаха мършавия на вид мъж, който вървеше към олтара.
Мъжът, който изглеждаше на около 30 години, беше облечен в раздърпани дрехи и имаше вид, който разкриваше недохранването му. Дрехата му изглеждаше като петно кал върху иначе девствената церемония и това обиждаше гостите.
„Кой е този?“ – попита един мъж.
„Кой е пуснал един скитник тук?“ – искаше да знае друга жена.
Когато мъжът се приближи до двойката, очите на Сам се разшириха и тя веднага започна да вика охраната. Коуди забеляза реакцията ѝ и моментално се притесни.
„Познаваш ли този мъж?“, попита я той.
„Не, разбира се, че не“, каза тя. „Но изглежда като мошеник, не бих те посъветвала да вярваш на нито една дума, излязла от устата му“.
Мъжът стигнал до тях тъкмо когато охраната го хванала и започнала да го влачи нанякъде. „Тази жена!“ Той изкрещя, докато се бореше. „Тя не е тази, за която я мислите!“
„Пуснете го – каза Коуди на охраната. „Трябваше да свършите по-добра работа, за да му попречите изобщо да дойде тук. Но сега, след като е тук, ще го изслушаме.“
С това мъжът бил освободен и започнал разказа си. Името му беше Джъстин и някога беше богат магнат.
„Любовта беше всичко, което ми липсваше“, каза той. „Тогава срещнах нея.“
„Не му вярвайте!“ Сам изкрещя.
„Млъкни, Сам!“ Коуди възкликна, като я накара да замълчи.
„Сам? Така се казваш сега?“ – попита той, след което се засмя. „Когато я срещнах, тя беше Линда.“
Джъстин разкри, че се е влюбил в Линда, но че тя през цялото време е хранела скрит мотив. В крайна сметка го накарала да препише 50 % от акциите на компанията си, а след това го изгонила, като подкупила други акционери да го освободят от поста главен изпълнителен директор на собствената му компания.
След това тя се развежда с него и го изхвърля от дома им. Той продължил да се връща там, докато един ден не разбрал, че тя го е продала, и това било последното, което чул от нея. След това случайно попаднал на сватбата и се зарекъл да направи така, че нито един друг мъж също да не стане нейна жертва.
„Вярно ли е това?“ Коуди я попита.
„Това е всичко, което си заслужавала!“ Сам изкрещя на Джъстин. „Просто исках да изкарам пари и само за това ставаше дума.“ На Коуди тя каза; „Бебе, аз наистина те обичам, всичко беше любов от самото начало“.
Но беше твърде късно; с Коуди беше свършено. „С тази сватба е свършено“, каза той, преди да си тръгне с Джъстин.
Далеч от хората, Коуди благодари на Джъстин, че му е разкрил нещата, преди да е станало твърде късно. Той също така се чувстваше ужасно за Джъстин, затова го помоли да го посети в офиса му на по-късна дата.
Когато се срещнаха отново, Коуди даде на мъжа работа в знак на благодарност, а също така го настани в хубав апартамент на разноски на компанията. На Джъстин му беше трудно да се приспособи, но в крайна сметка успя.
Саманта е отбягвана от всички богати приятели, които си е създала, а също така губи акциите си в компанията, която е откраднала. В крайна сметка тя се оказва сама и бедна, точно там, откъдето е тръгнала.
