Линда се бори да свързва двата края, след като губи съпруга си при трагичен инцидент. Тя умолява сина си да си намери работа, за да може да остане в колежа, но единственият му отговор е да я обвини за всичките им трудности.
Телефонът на Линда се изплъзна от изтръпналите й пръсти и тя падна на колене. Това не може да се случи. Всеки момент Джеймс щеше да нахлуе в стаята и да й каже, че всичко е лоша шега.
— Госпожо, там ли сте, госпожо?
Гласът на медицинската сестра се разнесе от мястото, където сега лежеше телефонът на Линда на пода, но тя не му обърна внимание. Не искаше и да чува за тази автомобилна катастрофа, за парамедици, които транспортираха Джеймс до болницата.
— Много съжалявам за загубата ви, госпожо. — продължи сестрата. — Моля, обадете се отново, когато имате време да обработите всичко, за да можем да уредим останките и личните вещи на починалия.
Останки… само това ли беше Джеймс сега? Останки от един живот и любовта, която са споделяли от гимназията. Спомни си как очите му блестяха, когато тя прие предложението му, и гордата усмивка, която й даде, когато прегърна сина им Скот за първи път.
Автомобилна катастрофа на заледен път беше превърнала всичко в останки и спомени. Линда се преви и изпищя, докато мъката й я завладя.
През следващите седмици скръбта на Линда от загубата на съпруга й беше засенчена от по-обикновени и стресиращи грижи. Застраховката живот на Джеймс не изплати толкова, колкото Линда очакваше, а разходите за погребението бяха по-високи, отколкото очакваше.
Скот беше едва втората година в колежа. Линда се разплака, докато пресмяташе числата и осъзна, че не може да си позволи да плаща обучението му още дълго.
Тя започна да кандидатства за работа, но колкото повече търсеше, толкова повече разбираше, че е направила огромна грешка в живота си.
— Аз ще се погрижа за всичко. — беше й казал Джеймс, след като се ожениха. — Никога няма да ти се наложи да работиш и ден в живота си.
Колко грешеше. Линда се засмя горчиво, когато си спомни неговите уверения, защото това със сигурност беше жестока шега за нейна сметка!
Без опит и само с диплома от гимназията, единственото място, което желаеше да наеме Линда, беше мотел, нуждаещ се от чистачка. Беше мизерно място. Имаше много повече хлебарки, отколкото Линда се чувстваше комфортно, но заплатата щеше да покрие повечето от разходите й.
Същата вечер тя се обади на Скот, за да го информира за тежкото си финансово положение.
— Трябва да си намериш работа, за да можеш да допринесеш за обучението си. — каза тя. — Няма да мога да си го позволя още дълго с моята заплата.
— Не мога да го направя! — отвърна Скот. — Трябва да се съсредоточа върху обучението си. Как очакваш да получа добри оценки, ако прекарвам цялото си учебно време на работа? Сигурен съм, че ще се получи, ако намалиш маникюра и посещенията на фризьор.
Линда зяпна в телефона.
— Скот, вече съм орязала всички ненужни разходи от бюджета си. Едва успявам да покрия разходите за храна и комуналните услуги. Трябва да си намериш работа, за да можеш да завършиш.
Скот измърмори, че майка му поставя невъзможни изисквания и Линда прекрати разговора скоро след това. Тя се надяваше, че разговорът със Скот ще облекчи някои от притесненията й, но вместо това той засили стреса й.
Линда и Джеймс бяха спестили скромна сума през годините и сега Линда беше принудена да го гледа как се стопяват, тъй като трябваше да ги използва, за да оцелее. Тя се обърна към агенция за почистване и си намери втора работа за почистване на домовете на хората.
Линда беше изтощена в края на деня, но се чувстваше по-спокойна, знаейки, че може да плати сметките си, без да тегли повече средства от спестяванията си. Обучението на Скот все още беше голяма грижа. Тя го питаше дали си е намерил работа всеки път, когато разговаряха, но той пак отказваше.
Един ден Скот й се обади в паника.
— Мамо, какво по дяволите става? Заплашиха ме с изключване заради неплатени сметки. Какво направи с парите ми за обучение?
— От месеци ти казвам, че не мога да си го позволя повече. Плащах колкото мога всеки месец, но няма начин да покрия цялата сума. Защо мислиш, че продължавах да настоявам да си намериш работа?
— Не знам! Мислех, че преувеличаваш.
— Е, не преувеличавам. — сопна се Линда. — С цялото време, което си прекарал в учене, трябва да опиташ да кандидатстваш за стипендия.
Няколко седмици по-късно Линда се приготвяше за работа, когато чу на входната врата да се хлопа. Объркана, тя се втурна в коридора и спря шокирана.
Скот стоеше на прага с гневно изражение на лицето. Когато видя майка си, той я посочи укорително.
— Всичко това е по твоя вина!
— Какво говориш, Скот? — Линда се втурна напред.
— Трябваше да напусна колежа, защото не можеш да платиш таксите за обучение. — извика той. — Какъв безполезен родител си, че не можеш да си направиш труда да платиш за образованието на детето си?
Линда замръзна в коридора. Тялото й трепереше от шок от обидните обвинения на Скот.
— Това никога нямаше да се случи, ако татко беше още жив.
Скот поклати глава и мина грубо покрай Линда. Миг по-късно тя го чу да затръшва вратата на старата си спалня.
Линда започна да плаче, но скоро трябваше да избърше сълзите си, за да тръгне за работа. Скот лежеше на дивана и гледаше телевизия, когато тя се прибра тази вечер. Той мрачно отказа да говори с нея.
През следващите дни Линда бавно измъкна цялата история от Скот, докато той продължаваше да я обвинява, че трябваше да напусне колежа. Оценките му не бяха достатъчно добри, за да изпълни изискванията за стипендия.
Тогава Линда беше погълната от гняв.
— Как можа да си толкова глупав? — извика му тя една вечер. — Всеки път, когато ти казвах, че ще трябва да си намериш работа, отговорът ти беше, че имаш нужда от това време, за да учиш. Ако наистина учеше толкова усърден, щеше да отговаряш на изискванията за стипендия.
— Отправих ти много предупреждения, Скот. — продължи Линда, — и сега ще ти дам още едно: не мога да си позволя да покривам разходите и за двама ни. Намери си работа или и двамата ще се окажем на улицата.
Скот направи физиономия.
— Добре! Ще си намеря работа.
Най-накрая Линда отново имаше надежда за бъдещето на сина си. На следващия ден се прибра с телефонния номер на мъж, който й каза, че търси млад мъж за работа в склад.
— Шегуваш ли се? — Скот хвърли листа с номера на мъжа настрана. — Няма да мъкна кутии с фъстъци.
— И защо не?
— Не си струва. — Скот сви рамене и се изтегна на дивана. — Може и да нямам диплома, но все пак съм образован. Нямам намерение да се продам евтино, като приема толкова лоша работа.
— Освен това — добави Скот. — Виждал съм колко си уморена, когато се връщаш от работа. Не искам да живея така, да се изтощавам всеки ден и пак да не мога да напредна.
— Караш ме да се срамувам да се наричам твоя майка, Скот. Няма нищо лошо в упоритата работа. Може да се чувстваш по-добре да гледаш отвисоко хората, които извършват неквалифициран труд, но истината е, че нашето общество ще рухне без малките хора.
Скот завъртя очи и й направи знак да се отдръпне.
— Искам да продължа да гледам този сериал сега, ако си свършила да ме дразниш.
— Не, не съм! Ще се обадиш на този човек утре и ще уговориш час за среща с него, за да можеш да кандидатстваш за работата.
— Не мога, ясно? Смятам да прекарам целия ден в попълване на документите за ново заявление за стипендия.
Линда не беше напълно сигурна, че вярва на Скот, но реши да му се довери. В края на краищата той трябва да е научил нещо от трудните времена, които бяха преживели. Може би най-накрая беше готов да насочи живота си обратно в правия път.
Скот прекара по-голямата част от нощта пред телевизора, както правеше всяка вечер, откакто се върна у дома. Не би било толкова лоша идея да кандидатства за стипендия, дори само за да може да избяга от постоянните заяждания на майка си.
Не можеше да повярва колко ниско са паднали нейните стандарти след смъртта на баща му. Вече дори не си правеше труда да се грижи за себе си! Беше с вдлъбнати бузи и слаба като клечка, с огромни тъмни торбички под очите. Скот не искаше да свърши по същия начин.
Той се събуди късно на следващия ден. Взе няколко долара от буркана на майка си в дъното на шкафа и поръча пица за обяд. Реши да подремне след това, но телефонът му иззвъня точно когато се унесе в сън.
Беше майка му. Скот се поколеба да отговори, тъй като знаеше, че тя вероятно проверява дали той се е обаждал за тази работа или каквото и да било нещо, за което се беше заяждала вчера.
Той игнорира обаждането, но тя се обади отново. Този път той отговори.
— Какво? — попита той.
— Скот Танер ли е?
Това не беше гласът на майка му.
— Да, кой си ти и защо се обаждаш от телефона на майка ми?
— Аз съм парамедик, сър. Майка ви е намерена да лежи в безсъзнание на улицата. Транспортираме я до болницата.
Скот се почувства вцепенен. Той слушаше с нарастваща паника, докато парамедикът му казваше името и адреса на болницата. Веднага щом разговорът приключи, Скот се втурна да види майка си.
Тя все още беше в безсъзнание в интензивното отделение, когато Скот пристигна и лекарят, с който говори, предполагаше, че може да е била навън за известно време.
— Състоянието й е доста тежко. — каза лекарят. — Страда от недохранване и от изтощение, което утежнява ситуацията. Въпреки това, лечението, което планираме, има много висок процент на успех.
Лекарят обясни процедурата, необходима на майка му, след което каза на Скот колко ще струва. Челюстта на момчето увисна невярващо.
Когато се върна у дома, Скот потърси в телефона на майка си нейната банкова информация. Преглеждайки цифрите, той най-накрая осъзна истината за това, което му беше казала за финансите си.
Трябваше бързо да си намери работа или щеше да загуби майка си, както беше загубил баща си. Скот претърси всекидневната, докато намери номера, който майка му му беше дала. Той се обади и попита за работата, но човекът от другата страна му каза, че вече е наел друг.
Докато затваряше, получи обаждане. Обаждаше се собственикът на мотела, в който майка му работеше, за да разбере защо закъснява. Скот обясни какво се е случило с нея.
— Това е истински срам. — каза мъжът. — Линда е един от най-добрите служители, които имам, но няма как да я чакам. Съжалявам, че го правя, но ще трябва да наема някой друг на нейното място.
— Какво за мен? — попита Скот. — Ще работя на мястото на майка ми, докато тя се почувства по-добре.
— Предполагам, че ще свърши работа. Ти си син на Линда, така че съм сигурен, че си толкова трудолюбив и внимателен като нея. Колко бързо можеш да стигнеш тук?
Скот се втурна възможно най-бързо. Почисти мотелските стаи от горе до долу. На следващия ден той се обади на агенцията за почистване, за която майка му работеше, и уреди да работи вместо майка си.
През следващите няколко седмици Скот започна да цени повече майка си и колко упорито е работила, за да оцелее след смъртта на баща му. За него вече нямаше късни нощи, докато работеше от сутрин до вечер.
Един ден му се обадиха от болницата, че майка му е будна. Той се втурна да я види веднага щом можеше.
— Много съжалявам за всичко. — каза Скот веднага щом влезе в стаята й. Той падна на колене до леглото й. — Бях ужасен син. Бях мързелив и егоист и ти причиних огромно страдание заради това.
Скот хвана майка си за ръка.
— Кълна ти се, че ще си намеря работа веднага щом излезеш от болницата. Междувременно се съгласих да работя вместо теб, за да мога да платя лечението ти.
Линда беше изумена да види как Скот се е променил. Тя му се усмихна и го повика по-близо, за да може да го прегърне.
По времето, когато Линда излезе от болницата, Скот си беше уредил работа при един от клиентите на агенцията за почистване. Богатата бизнесдама попитала Скот къде е Линда и когато чула историята му, му предложила младша позиция в нейния бизнес.
Жената беше толкова впечатлена от трудолюбието на Скот, че предложи да плати част от обучението му, ако той се съгласи да остане в нейната компания. Скот веднага се съгласи. Той завърши колеж и гарантира, че Линда ще бъде добре обгрижвана до края на живота си.