Млада самотна майка купува стара триколка на базара за малкото си дете и с изненада открива на кормилото име, което познава, и мистериозен адрес.
Одри Дейвидс е била самотно малко момиче. Тя е израснала само с майка си и винаги е фантазирала, че има по-голям брат. Един ден, докато си играе на обличане, тя намира стара снимка в задната част на едно от чекмеджетата на майка си.
На нея Одри и едно момче седят на моравата пред къщата и си играят! На гърба на снимката било написано: „Колин и Одри, на 5 и 3 години“. Одри занесла снимката на майка си, развълнувана от идеята, че има брат или може би братовчед, но отговорът ѝ я шокирал.
Грейс Дейвидс грабнала снимката от малките ръце на Одри. За пръв път в живота си майката на Одри ѝ изкрещя. „Не пипай това никога повече!“
Одри се разплака. „Съжалявам, мамо, съжалявам! Просто исках да знам кое е това момче!“ – проплака тя.
Грейс си пое дълбоко дъх. „Одри, това беше брат ти Колин, но той си отиде и на мама ѝ е много болно да говори за него“, каза тя с по-спокоен глас. Грейс прибра снимката и те никога повече не заговориха за нея, точно както никога не говориха за бащата на Одри.
Когато Одри е на двадесет и две години, Грейс умира от внезапен сърдечен удар, оставяйки я още по-самотна и в несигурно положение. Одри е бременна в шестия месец, а приятелят ѝ си е тръгнал. Той смята, че е твърде млад, за да стане баща.
Одри все още не се е чувствала готова за родителство, но е решила да роди и да задържи бебето си, а Грейс е подкрепила решението ѝ. „Ще ти помогна, Одри“, каза тя. „Винаги ще бъда до теб.“
Но един следобед телефонът е звъннал и гласът от другата страна е съобщил на Одри, че нейната смела, любяща майка си е отишла. Одри някак си е успяла да се сдържи, да премине през движенията. Имаше бебе, за което да мисли.
Грейс ѝ беше оставила къщичката им, а застраховката ѝ беше изплатена. Това не бяха много пари, но ако Одри беше много внимателна, можеше да са достатъчни, за да изкара до края на бременността си.
Когато бебето ѝ се роди, Одри си спомни за Грейс и за усмихнатото момче на снимката и кръсти собствения си малък син Колин. Тя се връща към работата си като касиерка в местния супермаркет веднага щом може. Парите не достигали, а тя искала да спести парите от застраховката на Грейс за образованието на Колин.
Оставила Колин при близка приятелка на майка си, която живеела зад ъгъла на къщата ѝ. Беше благословия, че някой, на когото има доверие, се грижи за сина ѝ.
Като цяло Одри чувствала, че е благословена. Имала дом, работа и прекрасен син – само ако не се чувствала толкова самотна и не й липсвала толкова много майка й!
Годините сякаш минават бързо и преди да се усети, Колин става на три години! Беше голямо момче с радостен смях, което не обичаше нищо повече от това да тича из къщата на малките си пухкави крачета. „Имаш нужда от триколка!“ – извика Одри през смях. „За да можеш да се движиш по-бързо!“
Този уикенд Одри се отби в местния базар и с радост забеляза стара триколка за продан. „Колко струва?“ – попита тя мъжа, който я продаваше заедно с редица други предмети.
Мъжът се огледа бързо. „За такава хубава дама – 10 долара!“ – каза той. Одри се изненадала, че е толкова евтина, но след като изпробвала педалите и завъртяла колелата, предала 10-те долара и щастливо отнесла триколката вкъщи.
Разбира се, малкият Колин беше възхитен от нея и се надпреварваше да обикаля двора, звънейки със звънеца и викайки с пълен глас! Тогава се случи нещо неочаквано. Едно от кормилата се откъсна.
Колин започнал да плаче, но Одри го вдигнала и веднага започнала да го монтира обратно. Тогава тя забелязала нещо. От долната страна на кормилото имало етикет, на който пишело: „Собственост на Колин Дейвидс – Уистерия Роуд, № 23, Източен Гленоуд“.
„Това е името на брат ми!“ Одри се задъха. „Може би това е мястото, където сме живели? Може би хората там ще си спомнят за мама и ще ми разкажат повече за брат ми и баща ми…“
На следващия ден Одри отиде до Уистерия Роуд и почука на вратата на номер 23 – красива къща с бели капаци и бугенвилия, катереща се по стените. Вратата отвори мъж с любезно лице на около двадесет години.
„Здравей“, каза Одри срамежливо. „Съжалявам, че ви безпокоя, но чували ли сте някога за Колин Дейвидс?“
Мъжът се усмихна. „Това съм аз!“ – каза той. „С какво мога да ви помогна?“
„Вижте, това ще прозвучи много странно“, обяснява Одри. „Но купих на сина си триколка на един базар и вашето име и адрес бяха на кормилото?“
„Ей!“ – извика мъжът. „Тази триколка беше открадната преди години! Измисли си, че си я намерила!“
„Но главната причина е, че имате същото име като брат ми, Колин Дейвис?“ Одри каза. „Баща ми беше Роджър Дейвис, а майка ми се казваше Грейс.“
Мъжът изглеждаше изненадан. „Уау! Това е толкова странно! Моят баща също се казваше Роджър Дейвис, но майка ми се казва Сара“. После се обърна и извика: „Мамо! Можеш ли да излезеш тук, моля?“
Една жена на възрастта на майката на Одри излезе усмихната, после спря мъртва, когато видя Одри, и пребледня. „Най-накрая“, каза тя тихо. „Слава Богу!“
„Мамо?“ – попита изненадано Колин. „Какво става?“
Сара имаше сълзи в очите си. „Колин, това е сестра ти Одри…“
Одри изтръпна. „Ти знаеше за мен?“, попита тя.
„Сестра ми?“ – извика Колин. „За какво говориш?“
Сара хвана ръцете на Колин. „Скъпи, аз не съм те родила“, обясни тя нежно. „Но съм те обичала като свой син. Баща ти се разведе с майка ти – и с тази на Одри. Беше много грозен развод, те не можаха да се споразумеят за попечителството.
„Така че те сключиха сделка. Грейс взе Одри, а баща ти взе теб. Ти беше толкова малък и започна да ме наричаш мама, а и бързо забрави миналото… Затова баща ти не ти каза за сестра ти, а на мен ми забрани да ти казвам. Не мога да ти опиша колко съм щастлива да ви видя двамата заедно!“
Одри се разплака. „Майка ми също не ми каза за Колин, тя просто каза, че го няма! Мислех, че има предвид, че е мъртъв… Бях толкова сама!“
„Е, вече не си сама, Одри“, каза Сара. „Баща ти е починал преди шест години и ти имаш право на дял от наследството му, а най-хубавото е, че имаш семейство!“
Големият Колин и малкият Колин станаха най-добри приятели и имаха много състезания с триколката. Когато няколко години по-късно големият Колин се оженил и му се родило момченце, триколката преминала в ръцете на нов собственик. Старата триколка се превърна в семейна реликва, толкова ценна, колкото и всеки скъпоценен камък!
