В продължение на десет години Беки е домашна помощница и чисти къщата на богат мъж на име Грегъри. Тя се справя добре с работата си, за да изхранва двете си деца и да спестява за тяхното образование. Един ден тя открива, че къщата, която е почиствала, всъщност е била нейна.
Беки е работила за Грегъри още от времето, когато вкъщи са били само той и първата му съпруга Линда. Въпреки че са заможни, те са изключително любезни с Беки и често разговарят с нея.
Когато Линда умира неочаквано, и Грегъри, и Беки са опустошени. Оттогава Беки е единственият близък човек на Грегъри и той често ѝ се доверява, гледайки на нея като на дъщеря.
Грегъри е толкова съкрушен от смъртта на Линда, че трябва по някакъв начин да запълни празнотата, която тя оставя в живота му. Затова, когато един ден на една от бизнес срещите му млада красива жена му обръща внимание, той решава да я ухажва и да я направи своя съпруга.
Новата съпруга на Грегъри – Мариса, не харесва Беки. В момента, в който тя и порасналият ѝ син се преместиха в имението на Грегъри, те почти не ѝ обърнаха внимание и казаха на Беки да се показва само когато им сервира храна.
Един ден Беки чува Мариса да разговаря с някого по телефона за това, че Грегъри се е заразил с коварство. Тя се качва по стълбите и пита дали може да се погрижи за Грегъри. Мариса отказва.
Вместо това Мариса разля чашата с червено вино, която държеше, по целия килим, за да има Беки повече работа. „След като приключиш с почистването на петната от килима, иди и измий чиниите. Синът ми поръча китайска храна за изнасяне за себе си и приятелите си и направи бъркотия в трапезарията“ – нареди тя.
Без да иска да разочарова Мариса повече, отколкото вече беше, Беки се зае направо с работата. Тя се постара да изчисти петното от червено вино на килима и продължи да чисти трапезарията и съдовете.
Когато Беки най-сетне приключи, изведнъж чу как двигателят на колата запали. Тя надникна през прозореца и видя сина на Мариса на шофьорската седалка, а Мариса вървеше към пътническата седалка, облечена в бляскави дрехи, подходящи за парти.
След като ги наблюдаваше как потеглят, Беки приготви купа с гореща супа за Грегъри. Тя тихо я занесе в стаята му, като влизаше бавно, за да не го събуди.
Беки не знаела, че Грегъри спи заради високата си температура. Преди да го събуди, Беки започва да се изказва пред възрастния мъж, без да знае дали той ще я слуша.
„Липсва ми времето, когато вкъщи бяхме само ти, Линди и аз“ – въздъхна тя. „Направила съм любимата ти супа, но не искам да те будя. Надявам се да я видиш, когато се събудиш – каза тя и постави подноса на масата колкото се може по-нежно.
„Исках да те нахраня по-рано, но Мариса не ми позволи да стана. Съжалявам, сър Грегъри. Бих искала да мога да ви помогна повече“, извини се тя. „Не знаех, че планират да излязат тази вечер. Щях да остана, но децата ми ме чакат вкъщи. Нямам повече пари за детегледачка, а и наистина трябва да се прибера скоро, защото иначе ще ми поиска повече пари – добави Беки и бавно се запъти към вратата.
На следващата сутрин Грегъри се престори на заспал, докато Мариса и синът ѝ разговаряха. „Този старец е такъв некадърник. Как можем да организираме парти тук, когато той е в тази стая и спи? Аз и моите приятели няма да можем да вдигаме шум!“ – оплака се момчето.
„Знам. Не мислех, че ще издържи толкова дълго, когато се омъжих за него“, въздъхна Мариса.
Като чу това, Грегъри осъзна, че е направил голямата грешка, като се е оженил за нея. Тя преследваше само парите си и изобщо не се интересуваше от него.
„Само ако Ковида го вземеше. Тогава цялото му богатство ще бъде мое като негова съпруга!“ – започна да мечтае тя.
„Тихо, мамо. Той може да се събуди!“ – предупреди я синът ѝ. „Но това би било хубаво, нали?“ – започна да мечтае той.
След още няколко дни Грегъри се възстановил. Той уведомил съпругата си и доведения си син, че разширява бизнеса и планира да се премести в Сан Франциско. „Купих си луксозно викторианско имение там“ – разкрива той.
Забавляваше се от писъците, които напускаха устата на съпругата му. „Нямам търпение да заживея там!“ – възкликна тя. „Представете си всички вечери, които можем да организираме там!“
Грегъри сви рамене, преструвайки се на развълнуван като нея. „Не искам да те разочаровам, затова съм подготвил всичко много добре“, излъга той. „Междувременно ти резервирах стая в петзвезден хотел. Вие двамата можете да останете там и да изчакате служителите ми да се свържат с мен“.
Мисълта, че ще отседне в петзвезден хотел, развълнува Мариса още повече. Тя и синът ѝ набързо опаковаха багажа си, мислейки си, че след няколко дни ще се преместят в чисто ново имение.
Междувременно Беки била в почивния си ден и помагала на децата си с домашните, когато й се обажда агент по недвижими имоти. „Здравейте“, поздрави тя. „С какво мога да ви помогна?“
„Здравейте, това е господин Андерсън от 15 Realty. Запознати ли сте с къщата на улица „Оук“ 275?“ – попита той.
„Да“, каза тя, внезапно любопитна. „Аз работя там. Защо? Случвало ли се е нещо?“
„Обаждам се от името на г-н Грегъри. От днес той иска да знаете, че вече не работите там. Вие живеете там“, разкри мъжът.
„Какво?“ “Как е възможно това? Къде е господин Грегъри?“ Беки попита. Тя се притесняваше, че нещо се е случило с любезния ѝ шеф, и се готвеше да се втурне към имението.
„Господин Грегъри е избрал да живее нов живот в Сан Франциско. Той би искал да остави имота си и всичко в дома на вас и вашите деца“ – разкри мъжът. „Ако можете да се срещнете с мен на Оук Стрийт след два часа, бих искал да ви дам юридическите документи, които прехвърлят собствеността на къщата на г-н Грегъри на вас. Можете ли да направите това?“
Беки не можеше да повярва на случващото се и си помисли, че сънува. „Това реално ли е?“ – не можеше да не попита тя. „Ще мога ли все още да виждам г-н Грегъри?“ – попита тя.
„Това е реално“, увери я мъжът. „Ако можете да се срещнете с мен на територията на имота, ще мога да ви го докажа“.
Без да се колебае, Беки взела двете си деца и отпътувала към къщата на г-н Грегъри. Там тя видяла, че адвокатът я чака.
Вярно е, че нито една от вещите на Мариса не беше там, а повечето от ценните вещи в къщата бяха останали непокътнати. След като подписала документите, адвокатът ѝ ги предал заедно с писмо от бившия ѝ работодател. То гласеше:
“Беки,
Винаги съм гледал на теб като на собствена дъщеря. Благодаря ти за прекрасните десет години, които прекара с мен. Ти и децата ти заслужавате комфортен дом и аз бих искал да ти поверя моя. Това беше и твоят дом, а сега ще бъде твой дори в документите. Ако някога се окажете в Сан Франциско, обадете ми се, с удоволствие бих прекарал време с вас и децата.
С любов, Грегъри.”
Беки се разплака, докато приключи с четенето на писмото. Тя обеща, че щом има допълнителни пари на разположение, първото нещо, което ще направи, е да купи билети до Сан Франциско с децата си, за да се видят с Грегъри.
Междувременно Мариса и синът ѝ получиха изненадата на живота си в хотела, в който бяха настанени, когато се появи адвокатът на Грегъри. „Сега ще ни закарате ли до летището?“ – развълнувано попита тя.
„Не“, каза строго мъжът. „Тук съм, за да ви връча документите за развод – каза той и ѝ подаде плик.
„Разводни документи?! За какво говорите?!“ – изкрещя тя.
„Господин Грегъри чу, че говорите лошо за него, докато е бил на кокили“, разкри адвокатът. „Той не иска повече да има нищо общо с теб, защото най-сетне знае истинските ти намерения. Ако откажеш да подпишеш документите, ще ме чуеш отново, но следващия път със съдебна заповед“, заплаши той и принуди Мариса да подпише документите без въпроси.
Мариса и синът ѝ останаха само с вещите си и бяха принудени да се върнат в малката барака, в която някога живееха. Междувременно Беки успяла да осигури на децата си сигурен и удобен дом, в който те живели, докато пораснат.
