Баща, който не желае да харчи пари за отглеждането на новородените си близнаци, моли съпругата си да даде едното бебе за осиновяване. Когато тя отказва, той я изгонва заедно с бебетата и пет години по-късно чука на вратата ѝ за помощ.
Беше студена, дъждовна нощ и Анджи люлееше новородените си бебета на автобусната спирка. “Къде ще отидем? Господи, моля те, помогни ни. Подслони ни, докато изчакваме тази тежка нощ”, плаче тя, изтривайки топлите капки сълзи от лицата на бебетата си. Анджи нямаше къде да отиде, а родителите ѝ бяха починали отдавна.
Изведнъж тя усетила, че нещо се прокрадва зад нея, и се изплашила. Анджи събрала смелост да защити бебетата си от каквото и да е било. “Това е куче!” – въздъхна тя.
Анджи никога не си е представяла, че животът ѝ ще се обърне наопаки за една нощ. Никога не е предполагала, че съпругът ѝ Джейк, на когото се е доверявала и когото е обичала през целия им брак, ще я изгони заедно с бебетата само седмица след раждането им…
“Как ми се иска майка ми да е с мен днес… Съжалявам, мамо, трябваше да те послушам и да не бързам с брака си с Джейк”, проплаква Анджи, мислейки за покойната си майка.
Анджи се запознава с Джейк след дипломирането си преди пет години. Той беше млад, красив мъж и тя си помисли, че е единственият. Те се влюбиха един в друг в нещо, което щеше да се превърне в приказна любовна история, но с едно изключение – в случая на Анджи нямаше “щастливо до края на дните си”.
Проблемите избухват на четвъртата година от брака им, когато тя съобщава на Джейк, че е бременна.
“Но, скъпи, знаеш, че току-що съм започнала бизнеса си. През всичките тези години отлагахме планирането на бебето, а аз все още не съм готов да бъда баща.” Джейк се разстрои, когато Анджи му показа двете розови чертички на теста си за бременност.
Нежеланието на Джейк да бъде баща показва, че той не е подготвен за отговорностите. Бедната Анджи се разкъсваше между неговото неодобрение да има деца и желанието ѝ да има колкото се може повече. Но дали Джейк е бил подготвен да разбере, че Анджи е бременна с близнаци?
“Нямам нищо против да имам бебе… разбираш ли? Искам да кажа, че едно бебе е достатъчно”, казва Джейк, когато Анджи влиза в отделението за сканиране. “Моля се да не излезеш и да ми кажеш, че ще имаме близнаци”, пошегува се той, а устата му се изкриви в иронична усмивка. Миг по-късно съдбата му отвърна с шега.
Анджи излезе, притеснена и разтревожена. Беше бледа, докато би трябвало да е зачервена и усмихната.
“Какво е?” – попита я той, нетърпелив за отговора ѝ. “Какво каза докторът?”
Анджи преглътна страха си и проговори, отчасти отгатвайки реакцията на Джейк. “Бебетата ни са добре”, каза тя.
“Добре… чакай, какво… бебета?” – възкликна той.
Скенерът, който Анджи направи преди минути, ѝ даде възможност да зърне два мънички живота, растящи в нея. Тя беше бременна с близнаци и Джейк не беше щастлив от това.
Джейк се втурна към колата си, докато Анджи четеше мислите му и си представяше разочарованието му. Тя беше нервна и си помисли, че той се е пошегувал, че ще има само едно бебе. Но реакциите му доказваха обратното.
Джейк се отдалечавал от Анджи с всеки изминал ден и се съсредоточавал само върху това да изкарва повече пари. Тя знаеше, че той е разстроен от това, че ще има близнаци, и предполагаше, че с времето ще се успокои. Но през третия триместър на бременността ѝ той само се влоши.
Анджи беше в болницата и чакаше Джейк да види новородените им близнаци. Но той така и не се появи. Три дни по-късно той изпрати камериерката и шофьора си да доведат Анджи и бебетата им у дома.
Джейк не искаше да се занимава с бебетата си. Той дори не ги посрещна вкъщи и не ги прегърна. Беше нещастен и неподготвен да бъде техен баща.
Същата вечер Анджи се върна у дома с новородените си, без да знае почти нищо за състоянието на Джейк. “Оставяме само едното дете, а другото даваме за осиновяване. Ако нямаш нищо против, ние сме семейство. Ако не, можеш да напуснеш къщата с тях”, каза той на Анджи.
Отначало Анджи си помислила, че Джейк се шегува. Той завлече куфара ѝ във всекидневната и го постави пред нея, показвайки, че е сериозен.
“Не съм готов да отгледам две деца и да изгоря дупка в джоба си. Бизнесът ми носи големи печалби, а аз трябва да се съсредоточа върху изкарването на повече пари… Не искам да губя времето и богатството си за отглеждането на две деца, когато лесно мога да отгледам само едно – обясни той.
Анджи беше съсипана. “Те са нашите бебета, Джейк. Как можеш да искаш от една майка да се откаже от бебето си? Нима си изгубил ума си? И двете ми бебета са нашият символ на любовта”, извика тя. Но Джейк беше упорит.
“Бизнесът ми току-що започна да процъфтява, а аз нямам време да се съсредоточа върху семейството. Не искам да прахосвам трудно спечелените си пари за две бебета. Можеш да останеш в тази къща, стига да се съгласиш да запазиш само едното бебе, или да напуснеш, ако искаш да запазиш и двете. Реши разумно, скъпа – каза той, въпреки че знаеше, че Анджи няма къде да отиде.
Изборът на бедната майка бил очевиден. Тя взела куфара си и напуснала къщата с бебетата. Алчността на Джейк за новооткритото му богатство заслепила отдадеността му към семейството. Той се провали като съпруг и баща. Но това нямаше значение за него.
Анджи се върна в настоящето и откри, че все още е изоставена на автобусната спирка, люлейки бебетата си. “Къде ще отида? Моля те, Господи, помогни ми!” – извика тя и бе прекъсната от интензивен сноп светлинни лъчи.
“Здравей, добре ли си? Вали силен дъжд. Искаш ли да те закарам, скъпа моя?” – извика й възрастна жена от едно такси. Анджи вдигна поглед и видя една монахиня. Тя уви бебетата си в якето си и се приближи до колата.
“О, боже, колко са очарователни бебетата ви!” – възкликна монахинята. “Качете се. Ще ви закарам. Къде искате да отидете?”
“Не знам, сестро”, каза Анджи. “Пътят ми е тъмен и съм се изгубила. Не знам накъде да вървя. Моите бебета и аз бяхме изоставени от някой скъп за нас човек”.
Монахинята разбрала нещастието на Анджи и веднага я завела в манастира.
Анджи и дъщерите ѝ, Софи и Марли, намерили сигурен подслон, за да изчакат тежките дни от живота си. Анджи преподавала в училището, управлявано от църквата. Освен това работи на непълно работно време в ресторант, а две години по-късно спестява голяма част от парите, за да открие своето кафене.
Постепенно Анджи успява да осигури на дъщерите си по-добър живот, макар че той е можел да бъде много по-добър, ако баща им е участвал. Освен това Анджи не съжалява за решението си да не иска да се разведе с Джейк. Дълбоко в сърцето си тя се надяваше, че той ще осъзнае грешката си и някой ден ще дойде за тях.
Изминаха пет години и Анджи вече имаше собствена къща. Тя беше доста малка, но удобна. Тя прекара най-хубавите години, наблюдавайки как София и Марли растат.
Имаше моменти, когато Анджи се бореше с липсата на достатъчно печалби в бизнеса, но вярата и решителността ѝ я мотивираха. Тя откри още две кафенета в града и постепенно състоянието ѝ се увеличи. Но в другата част на града бизнесът на Джейк се срина.
Той бил потънал в дългове и всички, от които търсел финансова помощ, в последния момент отказвали да го подкрепят. Джейк знаеше колко богата е сега Анджи и смяташе, че само тя може да му помогне.
“Здравей, как си?” Анджи отвори вратата един ден, когато най-малко очакваше да види Джейк на прага. “Влез!”
Джейк смътно се усмихна и веднага се извини на Анджи. “Скъпа, много съжалявам, че те изоставих. Алчността ми да спечеля повече пари ми струваше много. Фалирал съм и това е най-доброто наказание, което заслужавам за това, че те изритах заедно с бебетата ни. Моля те да ми простиш и да ми помогнеш.”
Сега Анджи разбираше защо Джейк е дошъл. Беше научила за загубата му в бизнеса, но никога не беше мислила, че той ще я посети и ще й се извини, камо ли да я помоли за помощ.
Джейк видя снимката на Анджи с дъщерите им и се разплака. “Съжалявам, милички. Моля ви, простете на баща си”, каза той. Сърцето на Анджи се разтопи и макар да знаеше, че Джейк е дошъл да пълзи за помощ, тя беше готова да го направи, защото все още го обичаше.
“Но, скъпа, няма да мога да изплатя такава огромна сума пари. Ще ми трябва време. Бях толкова жесток съпруг и безсърдечен баща. Сигурна ли си, че искаш да ми помогнеш?” – изхлипа той, когато Анджи му даде чек на стойността на парите, които искаше.
“В нощта, в която ме изгони, разбрах какво е алчност и как тя може да разруши отношенията. А днес научих какво е прошка. Какво ще постигнем, като държим на обидите си от миналото? Нищо! Всеки прави грешки, но като хора трябва да се научим да си прощаваме един на друг – каза Анджи.
Джейк осъзнава грешката си и обещава да приеме Анджи и децата им обратно, след като уреди проблемите си в бизнеса. Той искаше да бъде добър баща за децата си и да компенсира разбитото сърце, което Анджи изтърпя през всичките тези години.
